Решение № 2914 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2010 г.

Решение № 2914 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба от "Химснаб - Пловдив" ООД със седалище гр. Пловдив срещу решение № 827 от 4.06.2010 г., постановено по адм. дело № 927 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160801997 от 26.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 279 от 28.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените от органа по приходите изводи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да се отмени изцяло и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, изразява становище относно правилността на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на "Химснаб - Пловдив" ООД против ревизионен акт № 160801997 от 26.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 279 от 28.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 840 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Химснаб - Пловдив" ООД общо в размер на 12 400 лв., от които 6400 лв. по фактура № 645 от 22.10.2004 г., издадена от "Данбор" ЕООД - гр. Пазарджик, с предмет на доставката "рекламно време в "КТВ и Телекабел" ООД съгласно договор плюс консултации"; 2880 лв. по фактура № 185 от 29.12.2004 г., издадена от "Цеко - 95" ЕООД, с предмет на доставката "комисионно възнаграждение по договор", и ДДС в размер на 3120 лв. по фактура № 474 от 28.12.2004 г., издадена от същия доставчик, с предмет "счетоводна услуга - годишно приключване". Правото на данъчен кредит по фактурите не е признато поради това, че не са налице облагаеми доставки, за които да бъде начислен данък. Съдът е направил извода, че приетите от органите по приходите основания са налице, тъй като не са били представени доказателства за реалното осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Относно фактура № 645 от 22.10.2004 г., издадена от "Данбор" ЕООД, съдът е изложил, че представените от ревизираното лице доказателства - сертификат от "КТВ и Телекабел" ООД и медия - план, не притежават доказателствена сила поради това, че липсват имената на лицето, което ги е издало и подписало. Посочил е също, че тези документи се отнасят до извършена реклама в полза на "Химснаб - Пловдив" ООД, тъй като в дневниците за покупки на доставчика "Данбор" ЕООД са отразени множество получени доставки от "КТВ и Телекабел" ООД, но те са осъществени в периоди преди сключването с жалбоподателя на договора от 1.10.2004 г. Съдът е приел за недоказано и обстоятелството, че "Данбор" ЕООД е рекламна агенция, както е посочено в договора, както и наличието по отношение на това дружество на материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката. Относно фактура № 185 от 29.12.2004 г., издадена от "Цеко - 95" ЕООД, съдът е мотивирал извода за липса на реалност на доставката на услуга по комисионен договор, сключен с ревизираното лице, с обстоятелството, че не е доказано доставчикът действително да е посредничел при установяването на контакти с клиенти и да е договарял подходящи условия за продажбата на продукти на "Химснаб - Пловдив" ООД. Съдът е приел, че посочените в протокол от 29.11.2004 г. търговци са били клиенти на жалбоподателя и преди подписването на договора му с "Цеко - 95" ЕООД. Изложено е, че в представения отчет за извършената работа по договора липсват конкретни обеми и цени на договорени условия, както и не е установено как е формирана цената на комисионната услуга. Допълнително съдът е взел предвид обстоятелството, че към момента на сключването на договора в дружеството жалбоподател са били назначени служители, които да отговарят за маркетинга и рекламата му. По отношение на доставката на счетоводна услуга, отразена във фактура № 474 от 28.12.2004 г., издадена от "Цеко - 95" ЕООД, съдът е приел, че не са представени доказателства относно извършената работа по договора от 1.01.2004 г. Според съда по делото не са представени счетоводни документи, които да са изготвени и заверени от "Цеко - 95" ЕООД или от негови служители. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд изводи относно изискването за реално извършване на доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е условие за възникване на правото на данъчен кредит, чието изпълнение следва да бъде проверено от органите по приходите при извършване на ревизията и съответно от съда - при обжалването на ревизионния акт. Именно това условие според ревизиращите не е било налице, поради което е неправилно твърдението на касатора, че правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), и е правилна преценката на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото в случая е оспорена реалността на процесните доставки. По отношение на позоваването от касатора на решението на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България следва да се посочи, че в това решение не се разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно (след установените законови срокове) начисляване на ДДС от страна на доставчика. Същото съображение се отнася и по отношение на цитираната в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз. По основния спор - относно реалността на доставките, съдът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, като не е игнорирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, нито е тълкувал едностранно или превратно доказателства. По отношение на доставката по фактура № 645 от 22.10.2004 г., издадена от "Данбор" ЕООД, настоящата инстанция споделя изводите на съда за липса на реално осъществяване на доставката. В случая не е доказано извършването на услугите, които са удостоверени с процесната фактура, посочени като "рекламно време в "КТВ и Телекабел" ООД съгласно договор плюс консултации". Представените документи - договор между "Химснаб - Пловдив" ООД и "Данбор" ЕООД, медия - план, както и сертификат от "КТВ и Телекабел" ООД, представени едва с възражението срещу ревизионния доклад, не доказват извършването на фактурираните услуги. Въз основа на извършения анализ на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че не е безспорно установено действителното предоставяне на услугата от страна на "Данбор" ЕООД. Не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че доставчикът е извършил услугата в полза именно на "Химснаб - Пловдив" ООД, доколкото е констатирано, че в дневниците за покупки на "Данбор" ЕООД са налице множество получени доставки от "КТВ и Телекабел" ООД, като те са предхождали сключването на договора с ревизираното лице. Неустановен по делото с относими доказателства е останал въпросът относно вида и съдържанието на рекламата, за която се твърди, че е била излъчена, както и от кого е била изработена. Към тези констатации следва да се добави и тази относно липсата на кадрова обезпеченост на доставчика да извърши услугите, отразени в процесната фактура. Предвид изложеното единственият възможен извод е този, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че услугите, за които е издадена фактурата, не са реално осъществени. Относно фактура № 185 от 29.12.2004 г., издадена от "Цеко - 95" ЕООД, изводите на съда също са правилни. Представените с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства - комисионен договор от 10.01.2004 г., отчет за извършената работа по договора и протокол за неговото изпълнение от 29.11.2004 г., не доказват осъществяването на услугата, тъй като договорът представлява само постигнато съгласие за извършване на комисионна услуга, като по делото не са ангажирани безспорни доказателство за нейното предоставяне от "Цеко - 95" ЕООД. Този извод не се разколебава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с него не се установява по никакъв начин увеличението на продажбите към някои клиенти на "Химснаб - Пловдив" ООД и нарастването на броя на клиентите на дружеството да се дължи на изпълнението на комисионния договор от страна на "Цеко - 95" ЕООД. На първо място, по делото безспорно се установява, че някои от фирмите, посочени в отчета за извършената работа по комисионния договор, са били клиенти на Химснаб - Пловдив" ООД и преди сключването на този договор, като по отношение на новите клиенти на ревизираното лице липсват доказателства привличането им да се дължи на дейността на "Цеко - 95" ЕООД, като например документи относно извършените от доставчика разходи във връзка с предоставяне на услугата, както и по какъв начин е формирана цената на услугата. Допълнителен аргумент относно липсата на реална доставка е обстоятелството, че към момента на сключването на комисионния договор при "Химснаб - Пловдив" ООД е имало назначени две лица, натоварени с осъществяването на маркетинга и рекламата на дружеството, което също поставя под съмнение изпълнението на комисионния договор. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно доставката по фактура № 474 от 28.12.2004 г., издадена от "Цеко - 95" ЕООД, с предмет "счетоводна услуга - годишно приключване". По делото липсват документи, които са съставени или заверени от служители на доставчика. По отношение на Иван Георгиев Лулчев, за когото в договора, сключен с "Химснаб - Пловдив" ООД, е посочено, че ще участва в годишното приключване на дружеството за 2003 г. и месечните отчети за 2004 г., липсват доказателства същият да е бил служител на "Цеко - 95" ЕООД. Установено е по делото, че счетоводните отчети на "Химснаб - Пловдив" ООД за 2004 г. са били подписани от Адриана Георгиева, като не е установено същата да е служител на "Цеко - 95" ЕООД, като освен това тя не е посочена в договора от 1.01.2004 г., за който се твърди, че е основание за издаване на процесната фактура. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,