Решение № 2380 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2008 г.

Решение № 2380 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс. С молба от 5.02.2009 г., Георги Василев Краев - в качеството му на представляващ ДЗЗД "МАД Ком" и управител на "МАД" ООД е поискал съдът да постанови допълнително решение, с което да се произнесе по законосъобразността на сключен договор между Министерството на транспорта, сега Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (възложител) и "Стратегма - Европейски институт" (изпълнител), в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Разработване на комуникационна кампания и извършване на комуникационни дейности, в изпълнение на Комуникационен план на Оперативна програма "Транспорт" 2007 - 2013 г. Ответниците по молбата министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Обединение "Стратегма - Европейски институт" мотивират доводи за неоснователност на искането. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на молбата, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. По същество молбата за допълване на съдебното решение е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд е образувано по три жалби срещу решение № 554 от 8.07.2008 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-260/2008 г. С обжалваното решение, КЗК е отменила като незаконосъобразна заповед № РД-14-52/18.04.2008 г. на Главния секретар на Министерство на транспорта за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: УРазработване на комуникационна кампания и извършване на предвидените комуникационни дейности, в изпълнение на Комуникационния план на Оперативна програма УТранспорт" 2007-2013 г. ", открита със заповед № РД-14-23/06.02.2008 г. С обжалваното решение преписката е върната за ново разглеждане с указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението, чието допълване се иска са разгледани трите жалби по доводите за незаконосъобразност на решението на Комисията за защита на конкуренцията, така както са били изложени от оспорващите страни. Съдът е стигнал до правен извод, че решението на КЗК е законосъобразно, поради което е потвърдено. Доводите в молбата за допълване на решението са в смисъл, че съдът не се е произнесъл по законосъобразност на договор от 14.07.2008 г., сключен в изпълнение на оспореното пред КЗК решение на възложителя. Тези доводи за непълнота на съдебното решение се преценяват от настоящият състав за неоснователни. Непълно е съдебно решение, което не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора остава висящ. Предмет на делото в административното съдопроизводство са разпоредените с административния акт субективни права и задължения. С оглед предмета на производството, съдебното решение съдържа произнасяне по всички доводи, развити в трите жалби, касаещи законосъобразността на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което е отменен акта на възложителя. В това производство съдът не може да се произнесе по възникнали облигационни отношения, а още по-малко да се произнася по законосъобразност на сключен договор, с който се възлага изпълнение на дейността по предмета на поръчката. В разпоредбата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП изрично е предвиден ред, по който се установява нищожност на договор за обществена поръчка и това реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. С оглед на тази нормативна уредба, искането за допълване на съдебното решение не може да се квалифицира по друг начин освен като шиканиране с процесуални права с цел да се ангажира административния съд с произнасяне по въпрос от компетентност на гражданския съд. Молбата е неоснователна и с оглед доводите по приложението на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Правилото на чл. 120, ал. 4 ЗОП, че жалбата не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен ако Комисията за защита на конкуренцията не наложи временна мярка е отклонение от общите правила за суспензивното действие на жалбата в административното производство по оспорване на индивидуален административен акт. В случая с жалбата, с която е сезирана КЗК е направено искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Това искане е оставено без уважение и определението на КЗК е потвърдено с определение на Върховния административен съд на 16.06.2008 г. При това положение и с оглед изричната разпоредба на чл. 41, ал. 4 от ЗОП възложителят има правната възможност да сключи договор за възлагане на обществената поръчка. Месечния срок, в който възложителя може да сключи договор започва да изтича от датата на постановяване на определението на Върховния административен съд, тъй като определението е окончателно и влиза в сила от тази дата. Ако договора е сключен до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията, решението се постановява в хипотезата на чл. 122г, ал. 4 от ЗОП. Контрола, който упражнява Върховния административен съд по отношение на решението на Комисията за защита на конкуренцията е ограничен до спазване на тези процедурни правила. Всички останали доводи в искането за допълване на съдебното решение, доколкото от тях могат да се изведат правни съображения, следва да се релевират в исково производство по чл. 120а от ЗОП пред съответния граждански съд. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че молбата за допълване на съдебното решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение