Решение № 9783 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2017 г.

Решение № 9783 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Х. Ш. от гр. С. срещу решение № 15 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 624 от 2016 г. по описа на Административен съд - С. област, с което е отхвърлена жалбата на Шуманова срещу заповед № ЛС-01-911/10.06.2016 г. на кмета на община - Самоков. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт. Редовно призована за съдебно заседание, Р. Х. Ш. не се явява. Представлява се от адв. Атанасова, която поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства, а по същество излага съображения за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, кметът на община - Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Е. Мишкова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС-С. област в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Р. Ш. срещу заповед № ЛС-01-911/10.06.2016 г. на кмета на община - Самоков, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост и констативен протокол № 23/26.05.2016 г. е наредено да се изземат от Р. Ш. следните недвижими имоти- общинска собственост поради обстоятелството, че същите се държат от нея без правно основание, а именно: "1.Общински терен, находящ се в имот с идентификатор ПИ15285.8.494 по кадастралната карта на с. Г., върху който е разположена " Сграда с предназначение дърводелска работилница" с обща ЗП около 142.00 кв. м.; 2.Имот с идентификатор ПИ 15285.8.494 по кадастралната карта на с. Г. е неправомерно завладян, изразяваща се в разположена " сграда с предназначение дърводелска работилница" с дължина около 12.00 м, ширина около 11.80 м и височина около 3.60 м до кота стряха и около 4.60 м. до кота било от прилежащ терен." За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Д. Ш. е била известена с писмо изх. № Ж23-13 от 17.05.2016 г. на директор дирекция ТСУЕП, получено от нея на 20.05.2016 г., че следва доброволно да премахне дървения навес в ПИ 15285.8.494 по кадастралната карта на с. Г. и да освободи същия поземлен имот, който държи без правно основание, съдът е заключил, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК. Съдът е стигнал до извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Анализирайки доказателствата по делото, АС-С. област е приел, че имотът, предмет на заповедта, съставлява частна общинска собственост. Излагайки подробни мотиви за същността и формалната доказателствена сила на акта за частна общинска собственост, АССО е заключил, че издаденият акт за общинска собственост по отношение процесния поземлен имот установява по неопроверган от жалбоподателката начин собствеността на общината върху същия. Съдът е приел за неоснователно твърдението на Шуманова за нищожност на съставения АОС, както и за порок на същия, изразяващ се в неуведомяването й за неговото изготвяне. Според АССО, въпреки разпределението от страна на съда на доказателствената тежест в процеса, жалбоподателката не е проявила процесуална активност и не е доказала твърденията си, че е собственик на сградата, ползвана за дърводелска работилница, съответно- не е доказала обстоятелството, че владее и ползва общинския имот на правно основание. Отделно от това съдът е приел твърденията на Ш. за собственост върху процесната сграда и за неотносими към предмета на спора, тъй като според съда предмет на изземване е общинския терен, а не сградата, за която жалбоподателката претендира собственост. Съдът е заключил, че споровете за собственост върху имота, предмет на заповедта, не са от компетентността на административния съд, тъй като съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗОС същите се решават по общия исков ред пред общите граждански съдилища. Предвид обстоятелството, че Р. Ш. не е установила по общия исков ред правото си на собственост върху процесния имот, съдът е приел, че собствеността на общината върху имота е установена въз основа на издадения акт за общинска собственост. АС - Самоков е заключил, че са налице и другите предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 от ЗОС - не се спори по делото, че до настоящия момент имотът се държи и ползва от Р. Ш. и семейството й. Отделно от това, тъй като липсват доказателства за сключен с община - Самоков договор за наем или друга форма на законово ползване на имота, то съдът е приел, че имотът се ползва от Ш. без правно основание. Съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Съдът е базирал своите правни изводи на наличието на съставен акт за общинска собственост /АЧОС/за поземления имот, предмет на изземване съгласно атакуваната заповед на кмета на община Самоков. Въпреки, че, както в жалбата, така и в първото по делото съдебно заседание, Р. Ш. чрез адв. Атанасова е оспорила изцяло акта за общинска собственост и въпреки изложените от самия административен съд в мотивите на решението му съждения за това, че актът за общинска собственост съставлява официален удостоверителен документ, АС- С. област в нарушение на съдопроизводствените правила не е открил производство по оспорване на официален удостоверителен документ по реда на чл. 193 от ГПК и не е разпределил доказателствената тежест при такова оспорване на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК. Отделно от това по делото са събрани доказателства / необсъдени от административния съд/ за това, че към 1997 г. наследодателят на жалбоподателката - съпругът й Г. Ш.- е закупил на търг от Ликвидационния съвет- с. Г. навес за прикачен инвентар, ведно със скица за ПИ с идентификатор 15285.8.494.15, записана в собственост на Г. Ш., както и данъчна декларация за заплащане на данък сгради от 2006 г. Освен че не е обсъдил горепосочените доказателства и въпреки тях, административният съд е заключил, че описаната в заповедта сграда, ползвана за дърводелска работилница и сградата, върху която жалбоподателката твърди право на собственост, не били идентични. Съдът е стигнал до този правен извод в нарушение на служебното начало в административния процес, прогласено с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК, доколкото в съответствие с чл. 171, ал. 2 от АПК не е назначил служебно съдебно-техническа експертиза за установява идентичността между двете сгради- въпрос от съществено значение за установяване на обективната истина по спора. Наред с това, съдът е оставил без уважение своевременно направени от жалбоподателката доказателствени искания, а именно: исканията в молбата й по чл. 192 от ГПК, депозирана в с. з. на 11.10.2016 г., за снабдяване с документи от трето, неучастващо в съдебното производство лице - ОС "Земеделие"- гр. С., както и искането й за издаване на съдебно удостоверение със съдържание, подробно описано в молба от 27.10.2016 г. / л. 101 по делото/. Като не е назначил служебно необходима за изясняване на правния спор съдебно-техническа експертиза и като е отказал допускането на своевременно поискани и относими към предмета на спора доказателства, административният съд, освен че е нарушил съдопроизводствените правила, е препятствал и доказването на обективната истина по спора, с което е нарушил основен принцип в административния процес, прогласен с разпоредбата на чл. 7 от АПК. Като не е допуснал цитираните по-горе доказателства, административния съд е препятствал и възможността за преценка дали и доколко основателни са развитите от жалбоподателката съображения за това, че терените, при налични върху тях сгради, попадали в бивш стопански двор на ТКЗС, не могат да преминат в собственост на община - Самоков и общината не може да се разпорежда с тях. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие на съдебния акт с материалния закон. С оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК делото, след отмяната на съдебното решение, следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение