Решение № 12612 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2010 г.

Решение № 12612 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Варна при ЦУ на НАП и на Еленка Василева Иванова от гр. Русе против Решение № 193 на Варненски административен съд по адм. д. № 1481 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на физическото лице е отменен ревизионен акт /РА/ № 180900062/30.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 221/18.05.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2005 и 2006 г. съответно в размер на 300,41 лв. и над 590,20 лв. и съответни лихви и в тази, с която жалбата на ревизираното лице, в останалата й част, е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д "ОУИ" Варна се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка относно пределите на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 88/30.09.2009 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 653/2009 г. и необоснован фактически извод, че ревизираното лице е получило паричен заем в размер на 37 451,35 лв. на 20.12.2005 г. от "Мила Маркет" ЕООД. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Еленка Василева Иванова от гр. Русе не взема становище по нея. В касационната жалба на Еленка Василева Иванова от гр. Русе се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, защото e постановено при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на факта на продажбата от страна на ревизираното лице на апартамент в Русе за 22 541,80 лв. и закупуването на по-малки в същия град на стойност съответно 8 504 лв. и 19 000 лв. Съществено са нарушени процесуалните правила с отказа за разпит на дъщерята на ревизираното лице относно действителната цена на сделките с недвижими имоти. В тази връзка не е съобразено и прието експертно заключение. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд за съществено превишение на стойността на имуществото на лицето над размера на декларираните приходи. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА и в тази част. Ответникът по тази жалба - Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: При ревизията за 2005 г. са установени, както следва: начално салдо 1 587,39 лв.; 2 350 лв. доходи от трудови правоотношения; 953,11 лв. доходи от наследствена пенсия и 350 лв., изтеглени от банкова сметка = общо на 5 240,61 лв., и следните разходи: 150 лв. изтеглени от банкова сметка; 5 681,40 лв. цена на закупен апартамент в гр. Русе на ул. "Чипровци"; 900 лв. за закупуване на лек автомобил и 2 023 лв. разходи за издръжка = общо на 8 754,40 лв. Върху разликата в размер на 3 513,79 лв. са определени процесните 300,41 лв. главница данък по чл. 35 ЗОДФЛ и 127,14 лв. лихви. При ревизията за 2006 г. са установени следните доходи: 1 258,07 лв. доходи от трудови правоотношения; 1 096 лв. наследствена пенсия; 3 280 лв. изтеглени от банкова сметка, 5 681,40 лв. от продажба на апартамент и 1000 лв. от продажба на МПС = общо на 12 315,87 лв., както и следните разходи: 3 300 лв. внесени по банкова сметка, 57 878,30 лв. за покупка на апартамент; 250 лв. данъци и такси и 2 293 лв. разходи за издръжка = общо на 63 721,48 лв. Върху разликата в размер на51 405,61 лв. са определени процесните 11 695,33 лв. главница данък по чл. 35 ЗОДФЛ и 3 530,13 лв. лихви. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не е опровергала констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, относно размера на наличното начално салдо към 1.01.2005 г., защото твърденията й, че сумата е била по-голяма поради наличие към този момент на парични средства от продажбата на апартамент през 2001 г. са останали недоказани. Обосновани на събраните по делото доказателства са и изводите, че жалбоподателката не е доказала да е получила многократно по-висока сума от продажбата на апартамента на ул. "Чипровци" през 2006 г. Затова неоснователни са и оплакванията в касационната жалба на ревизираното лице. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е доказала получаването на паричен заем от "Мила Маркет" ЕООД, с влязло в сила на 4.11.2009 г. съдебно решение на Русенски окръжен съд № 88 от 30.09.2009 г. по гр. д № 653 по описа за 2009 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството парична сума в размер на 37 451,35 лв. по невърнат паричен заем по договор, сключен на 20.12.2005 г. Административният съд е приел, че съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини и преди обявяването по съответния ред на процеса за симулативен, той не може да се счита за такъв. Спорът в тази част е правен, относно зачитането на силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гражданско дело, установяващо наличието на гражданско правоотношение, преюдициално за данъчното облагане, в което дело не е участвала като страна държавата. Решението, което първоинстанционният съд е дал на този спор се споделя от мнозинството от настоящия състав на касационната инстанция. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Тази норма предвижда задължение за посочените адресати да зачитат силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, разрешаващо граждански спор, преюдициален за процеса по оспорване на ревизионния акт. Зачитането на силата на присъдено нещо се състои в задължението на съда да приеме, че правното положение между лицата, обвързани от тази сила, е такова, каквото е установено с влязлото в сила решение, като съобрази решението си със съдебно установеното правно положение и откаже всякакво разискване по въпроса дали установеното е отговаряло на действителното правно положение. Съдът по оспорване на данъчния акт няма право на свое самостоятелно становище по въпроса, разрешен с влязлото в сила решение на компетентния граждански съд. Понятието за "учреждение" в нормата на чл. 297 ГПК има предвид всички други органи на държавна власт извън правораздавателните органи, поради което задължението за зачитане на влязлото в сила решение по преюдициалния граждански спор е в тежест и на данъчния орган, издал оспорения данъчен акт. Предвид изложеното, фактът на получаването на паричен заем от ревизираното лице в посочения по-горе размер е установен по посочения начин и получаването на заетата сума оправдава частично превишението на направените от ревизираното лице разходи над доказаните приходи за процесните данъчни периоди. Предвид изложеното, обжалваното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,