Решение № 10325 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2010 г.
ВАСI отделение02.08.2010 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 89/28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 999/2008 г. от Административен съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10325 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 89/28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 999/2008 г. от Административен съд - гр. Велико Търново. С обжалваното решение е отменен РА № 800099/9.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Монтана, потвърден с решение № 462/5.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - ГР. Велико Търново за определен за довнасяне данък по чл. 245 ЗКПО за трето и четвърто тримесечие на 2007 г. в размер на 8 400 лв. и лихви в размер на 1 091,61 лв. Със същото решение е осъден касатора да заплати на "КИК" ООД разноските по делото в размер на 650 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевирани са касационни основания за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. Ответникът по касация "КИК" ООД - гр. Монтана чрез адв. Петър Чучев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на АС - гр. Велико Търново по съображения, изложени в писмения отговор и становището, представени по делото. Претендират се и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на първо отделение преценява касационната жалба като допустима, но е неоснователна. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че "КИК" ООД е подало уведомление № 3113/28.06.2007 г. по чл. 76, ал. 4 от Закона за хазарта (ЗХ) до Държавната комисия по хазарта, относно предстоящи ремонти в игрална зала в гр. Котел за периода 1.07.2007 г. - 31.12.2007 г., като с молба от 22.11.2007 г. е подадена молба за удължаване на срока. Компетентните органи с констативен протокол № 518/13.12.2007 г. са установили, че към момента на проверката в залата не е имало игрални автомати, а в нея са се извършвали ремонтни дейности. Направен е извод от съда, че след като залата не функционира и декларираните за нея 14 бр. игрални автомати не са работили, алтернативният данък по чл. 245 ЗКПО не е дължим. Според съда при неизвършване на хазартна дейност, данък не се дължи, тъй като действителната воля на законодателя е с данък да се облагат вписаните в разрешението и експлоатирани игрални автомати. Затова е прието, че начисленият с РА въпреки подаденото уведомление и проверката от Държавната комисия по хазарта, установила, че игралните автомати не работят, е незаконосъобразно определен и съдът е отменил РА. Решението на административния съд е правилно. То е резултат от обективно установените факти по делото и в съответствие с приложимия материален данъчен закон - ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. До 31.12.2006 г. хазартните дейности се облагаха с косвен данък, какъвто е акцизът и правната уредба беше в Закона за акцизите (ЗА), както и чл. 2г ЗКПО (отм.), в сила от 1.01.2006 г., уреждащ облагането на хазартна дейност с окончателен данък. Посочените законодателни уредби до 1.01.2007 г. не предвиждаха недължимост на данъка в случай, че съоръженията не се експлоатират. От 1.01.2007 г. тази дейност започна се облага с т. нар. алтернативен данък по ЗКПО, а последният е приложим за преки данъци, за определянето на които се облага действителния приход от търговска дейност, респ. печалбата. Разпоредбата на чл. 244 ЗКПО е категорична, че данъкът се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани хазартни игрални автомати, съоръжения за залагания върху резултати от надбягвания, рулетки в казина и други игрални съоръжения в казина. С оглед на това, следва да се приеме, законодателят е изоставил разбирането си, че данъкът се дължи за игрални автомати, вписани в разрешението на оторизирания за тази дейност орган - Държавната комисия по хазарта, каквато беше уредбата по ЗА (отм.) и ЗКПО (отм.). След като изрично в чл. 244 ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. се предвижда дължимостта на данъка да е свързана с действителното експлоатиране на игралните автомати и при безспорно установените обстоятелства по делото, че за процесния период те не са работили поради извършване на ремонтни дейности в игралната зала, правилно първоинстанционният съд е постановил решението си и то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По делото липсват доказателства, че ответникът в касационното производство е направил разноски за тази инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение,