Решение № 1402 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2017 г.

Решение № 1402 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Торре" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Г. Г., срещу Решение № 2215 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 7277 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2015 г. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "Торре" ЕООД срещу Решение № 394 от 12.05.2015 г. по Преписка № КЗК/1151/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисия/та). В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неговата необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на съда са резултат на неправилна преценка на доказателствата, като приетото, че от страна на "Бойдеви" ЕООД не е допуснато нарушение на правилата на защита на конкуренцията е необосновано. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на КЗК като незаконосъобразно. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът КЗК не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от юрисконсулт Ботева, която от нейно име оспорва жалбата, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. "Бойдеви" ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е от тричленния състав на ВАС, че производството пред КЗК било образувано въз основа на искане, предявено от "Торре" ЕООД за установяване по отношение на "Бойдеви" ЕООД на извършено нарушение на забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Съобразено е от съда, че въз основа на събраните писмени доказателства и обобщаване на получената информация, Комисията е изложила приетите за установени факти, определила е периода на твърдяното нарушение от 15.09.2014 г. до 15.02.2015 г., като е дефинирала съответния пазар - услуга за превоз на пътници по линията С. - С. - С.. Анализирала е съставомерността на поведението на "Бойдеви" ЕООД първо през призмата на чл. 36, ал. 4 ЗЗК и е приела, че през този период дружеството не е продавало билети под себестойността на услугата. При липсата на най-съществената предпоставка за прилагане на разпоредбата, КЗК е направила извод за липса на извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Посочването в диспозитива на решението на чл. 36, ал. 1 ЗЗК тричленният състав квалифицирал като очевидна фактическа грешка. На следващо място е установено от съда, че Комисията е изследвала поведението на "Бойдеви" ЕООД с оглед нарушаване на общата забрана по чл. 29 ЗЗК и е приела, че за процесния период превозвачът е намалил цената на един билет за еднопосочно пътуване по линията с повече от петдесет процента, но това не могло да се възприеме като недобросъвестна търговска практика, а е резултат от независимата пазарна политика на дружеството и конкретната конюнктура. При това КЗК е приела недоказаност и на субективния елемент на разпоредбата - наличие на антиконкурентна цел предвид краткия срок на засичане на превозвачите при превоза по линията, което сочи липса на воля и намерение на "Бойдеви" ЕООД да изтласка "Торре" ЕООД от пазара чрез упражняване на антиконкурентен натиск. В заключение, КЗК приела и липса на извършено нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. При така установеното тричленният състав е направил извод, че спорното решение на КЗК е законосъобразно. Правилно, според съда, Комисията е изследвала първо съставомерност на установеното поведение на "Бойдеви" ЕООД с оглед нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК и обосновано е извела извод за липса на такова. Като неоснователен е квалифициран доводът на "Торре" ЕООД за незаконосъобразност на решението на КЗК поради пренебрегване на съществени обстоятелства, които водят до извод, че намаляването на цената на билетите от страна на "Бойдеви" ЕООД е с цел увреждане интересите на конкурентите и в частност тези на "Торре" ЕООД (нарушение по чл. 29 ЗЗК) и представлява действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. Изводът на КЗК, че не се касае за поведение, противоречащо на добросъвестната търговска практика съдът е приел за обоснован. Отчел е също така извършения от Комисията анализ на поведението на "Бойдеви" ЕООД и с оглед възможността да се увредят интересите на конкурентите. Съобразил е, че двамата превозвачи се конкурират по линията само за петмесечен период (от 15.09.2014 г. до 15.02.2015 г.), който правилно, според съда, е квалифициран от КЗК като кратък, за да се стигне до деформиране на пазара и засягане интересите на конкурентите. Предвид това е приел и липса на нарушение по чл. 29 ЗЗК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението. Тезата на касационния жалбоподател не е подкрепена с конкретни доводи, а при извършената проверка в тази насока настоящият състав не констатира нарушения. Изводите, направени в решението предмет на контрол, са обосновани на приобщените по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилни са решаващите изводи на тричленния състав, че в случая не се установява извършено от "Бойдеви" ЕООД нарушение на чл. 29 ЗЗК и чл. 36, ал. 4 ЗЗК. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст. Нормата на чл. 36, ал. 4 ЗЗК въвежда забрана за продажби на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Релевантно за приложението на чл. 36, ал. 4 ЗЗК е установяването на продажби на вътрешния пазар на "значителни количества стоки", това да е било осъществено за "продължително време" и продаваните стоки да са били на цени, по - ниски от разходите за производството и реализацията им. В случая, както правилно е приел тричленният състав, не се установяват признаците от състава на това нарушение в тяхната кумулативност. Тъй като предпоставките на нормата са кумулативно зададени, липсата на една от тях е основание да се приеме, че не е налице нелоялна конкуренция по този текст. Съдът е изложил подробни съображения във връзка със становището на КЗК по отношение съставомерността на поведението на "Бойдеви" ЕООД с оглед извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Изводите му са основани на всички събрани по делото доказателства и заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, които потвърждават установената липса на една от кумулативно предвидените предпоставки - предлагане на услугата на цена, която е по - ниска от разходите за реализацията. Установено е, че продажната цена на един брой билет за еднопосочно пътуване по линията С. - С. в размер на 10,00 лв. за периода 15.09.2014 г. - 15.02.2015 г. не е под разходите за предоставянето й и покрива същите. Следователно тази цена е пазарно ориентирана за посочения период, независимо от занижената й стойност. Предвид това и доколкото сложният фактически състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК предполага кумулативното наличие на елементите му, липсата на един от тях (продажбата на услугата на цена под разходите за нейното предоставяне), води до липсата на нарушение на посочената норма. Отделно, чл. 36, ал. 4 ЗЗК предвижда в дългосрочен план предприятието да работи на загуба с цел да отнеме клиенти от конкурентите си, а печалбата да се осъществи на един по-късен етап, което предвид конкретно установените по делото данни досежно срока, до който "Бойдеви" ЕООД е осъществявал превоза по процесната линия, в настоящия случай не е налице. Наред с това, съдът е изложил обстойни мотиви, за да отговори на направеното от "Торре" ЕООД твърдение, че намаляването на цената на билетите от страна на "Бойдеви" ЕООД е с цел увреждане интересите на конкурентните, в частност на настоящия касационен жалбоподател, квалифицирано като нарушение по чл. 29 ЗЗК и е действие, противоречащо на добросъвестната търговска практика. За целта се е позовал на установеното по делото във връзка с намаляването на цената на билетите, въз основа на което е направил обоснован и верен извод, че от данните по делото се доказват твърденията на "Бойдеви" ЕООД за наличието на обективна възможност да намали цените, без при това да бъде лишен от печалба. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК съдържа обща забрана за всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. С нея се постига защитата от нелоялна конкуренция на стопанските субекти при осъществяваната от тях търговска дейност. В обжалваното решение съдът е посочил и обсъдил фактите по делото и въз основа на тях е изградил правните си изводи, които им съответстват. Тези изводи се подкрепят от настоящата касационна инстанция. Съставът на чл. 29 ЗЗК включва наличието на три елемента при условията на кумулативност: първият - извършено действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност; вторият - то да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и третият - то да уврежда или да е в състояние за увреди интересите на конкурентите. Това изисква при квалифициране поведението на стопански субект, да се извърши анализ за наличието на всеки от елементите, доколкото липсата дори на един от тях би довела до несъставомерност. Като е съобразил легалната дефиниция на понятието добросъвестна търговска практика (пар. 1, т. 2 ДР на ЗЗК) и горепосоченото, тричленният състав обосновано е възприел изводите на КЗК, че не се касае за поведение, което й противоречи. При съобразяване на приобщените доказателства относно превозите по линията С. - С. и сроковете на договорите на двете дружества, тричленният състав е направил обоснован извод за липса на нарушение по чл. 29 ЗЗК, доколкото двамата превозвачи се конкурират по нея само за краткия петмесечния период от 15.09.2014 г. до 15.02.2015 г., който е недостатъчен, за да се стигне до деформиране на пазара и засягане на интересите на конкурентите. Това предлагане на услугата няма да се отрази и трайно върху поведението на потребителите. Отделно, само по себе си съвпадението на периода, в който "Торре" ЕООД започва да се конкурира с "Бойдеви" ЕООД по посочената линия и предлагането на услугата на по - ниска цена не може да обоснове извод за недобросъвестно поведение от страна на последното. Следователно, доколкото тричленният състав не е констатирал извършено от "Бойдеви" ЕООД нарушение на чл. 29 ЗЗК и чл. 36, ал. 4 ЗЗК, които изводи се споделят от настоящия състав, правилна се явява и направената от него преценка за законосъобразност на обжалваното Решение № 394 от 12.05.2015 г. по Преписка № КЗК/1151/2014 г. на КЗК. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна. Не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, предмет на проверка. Решението е валидно, допустимо, обосновано и съответства на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. "Торре" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Комисията сума в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, петчленен състав на ВАС, Първа колегия