Решение № 12579 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р. и А. Р. Р. против решение 1039 от 16.02.2024 г., постановено по адм.д. 8579/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът К. Т. К., чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери служебно допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо по отношение на К. Т. К., като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Р. А. Р. и А. Р. Р. срещу Заповед САГ23-РА-30-372/25.07.2023г на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж Изградена в общи части пристройка на таванско помещение, прилежащо към апартамент на трети етаж, вх. [номер], в сграда с административен адрес гр. София, [улица]. Решението, постановено по отношение на конституираната като заинтересувана страна К. Т. К., е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресати на заповедта са Р. А. Р. и А. Р. Р.. В производството по обжалване на заповеди по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, страни са административният орган, издал акта и адресатът на административния акт. В настоящия случай адресати на оспорената заповед са собствениците на разпоредения за премахване строеж - Р. А. Р. и А. Р. Р., в чиято правна сфера рефлектират негативните последици от премахване му и с което те са пряко и непосредствено засегнати. С процесната заповед не се възлагат задължения на конституираното по делото заинтересувано лице, поради което и то не е пряко и непосредствено засегнато от оспорената заповед и няма законово основание за участието му в съдебното производство. Конституираната заинтересувана страна е собственик на жилище в етажната собственост. К. Т. К. не е нито извършител, нито собственик на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирана заинтересована страна по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на К. Т. К., а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата му част обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да отхвърли жалбата против заповедта за премахване на незаконен строеж съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че жалбоподателите участват в административното производство по издаване на оспорената заповед, уведомени са за проверката и осигуряват достъп до помещението. Съставеният констативният акт им е съобщен и те подават възражение, което е обсъдено в обжалвания административен акт, поради което прави извод, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд приема, че в пристройката към таванското помещение никога не е съществувал санитарен възел, поради което прави извод за необоснованост на твърдението на жалбоподателите, че е извършен само освежаващ ремонт. Констатира, че е завзета площ от 4,20 кв.м. от общите части на сградата, без отношенията с етажните съсобственици да са уредени по реда на Закона за собствеността. Сочи,че обстоятелството, че е съществувало и преди преддверие с такава площ, не е безспорно установено, а е и без правно значение, тъй като към нито един момент не съществува правна норма, която да разрешава приобщаването на общи части към обекти индивидуална собственост въз основа на устна уговорка между етажните собствениците. Прави извод, че това изключва всички хипотези на търпимост на пристройката по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и по § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. По тези съображения съдът достига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед и за съответствието й с целта на закона. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно главният архитект на Столична община, съобразно приложената по делото заповед за делегиране на права и предвид категорията на строежа - ІV. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство Изградена в общите части пристройка към таванско помещение, прилежащо към апартамент на третия етаж . Препис от акта е връчен на А. Р. Р., а съобщението до другия жалбоподател е върнато като непотърсено, но и двамата подават възражение по чл. 224а, ал. 2 ЗУТ (л. 75). Възражението е обсъдено в оспорения административен акт и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че строежът се състои от две отделени помещения санитарен възел баня и коридор, като в констативният акт същият е индивидуализиран с размери, описание и материали, с които е изпълнен. Достъпът до двете помещения и таванското помещение е посредством монтирана нова врата на новоизпълнена стена от гипсокартонени плоскости, а новоизграденото санитарно помещение попада изцяло върху вестибюла на долния етаж. Тези факти се установяват, както от заключението на вещото лице, така и от изготвения констативен протокол от 31.12.2022г. от управителя на етажната собственост и етажните собственици К. Б., З. Н. и Х. Н., с който се установява, че пространството пред таванското помещение на сем. Р. е оградено със стени и е поставена входна врата, като са завзети части от общите части на таванския етаж, а помещението се изгражда като санитарен възел. Това е обсъдено и на общото събрание на Етажната собственост на сградата, проведено на 05.01.2023 г., на което са присъствали и жалбоподателите. За извършеното строителство не са одобрени и издадени строителни книжа, поради което същото е незаконно съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строителството е реализирано през 2022 г. и следователно строежът не е търпим. Твърдението на жалбоподателите, че пристройката е съществувала и е извършен само текущ ремонт на същата, е неоснователно. Самите жалбоподатели в писмо до район Оборище Столична община заявяват, че е имало изградено налично паянтово предверие, изградено с дървени греди, шперплат и дървени плоскости. Процесната пристройка, дори и да се приеме, че съществувала и преди, то в момента са монтирани стени от гипсокартон и таван от гипсокартон, облечени с фаянсови плочки и монтирано вградено тоалетно казанче. Пристройката се състои от коридор, санитарен възел и баня, като от събраните по делото доказателства е установено, че тоалетна и баня не са съществували, което сочи на строеж по смисъла на § 5, т. 38 вр. т. 42 и 44 ДР ЗУТ, за което се изисква издаване на строителни книжа. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Р. А. Р. и А. Р. Р. да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,