Решение № 1087 от 1.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на Ф. Елмаз, подадена чрез адв. Ж. Генев и на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 991/31.01.2020 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 524/2019 г.

Ф. Елмаз обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, за установената отговорност по чл. 19 от ДОПК, в частта на задължение по ЗДДС главници в общ размер на 593 463, 80 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица главници - 121 845, 56 лева; ЗКПО главници в общ размер на 35 957, 73 лева; ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения главници в общ размер на 99 212, 48 лева; ЗДДФЛ данък върху доходите на ФЛ свободни професии, граждански договори и др. главници 1 809, 59 лева; Данък върху разходите за превозните средства главници 578, 38 лева; Осигурителни вноски за ДОО главници в общ размер на 238 216, 87 лева; Осигурителни вноски за ЗО главници в общ размер на 107 257, 30 лева; Осигурителни вноски за УПФ главници 52 873, 09 лева, или общо всички главници 1 251 214, 80 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо место се твърди, че съдът не е съобразил допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на РА, като посочва липсата на мотиви в РА, изграждане на констатациите на органите по приходите изцяло върху приключило ревизионно производство на кооперацията, в което касатора не е участвал, липсата на отграничаване на отговорността по отделните хипотези на чл.19 от ДОПК. На следващо място се твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, доколкото не било уважено направено искане от страната за представяне на документи от трети лица, въпреки нарочно представените молби с преписи за третите лица, с които се целяло да се докаже факт, че касатора лично не е извършвал доставки чрез куриерски фирми. По същество на спора, оспорва изводите на съда за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на задължения за лихви за неплатени в срок данъчни задължения, както следва: по ЗДДС лихви в общ размер на 191 087, 62 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица лихви в размер 24 942, 84 лева; ЗКПО лихви в размер на 5 588, 08 лева; ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - лихви в размер 32 063, ЗЗ лева; ЗДДФЛ данък върху доходите на ФЛ свободни професии, граждански договори и др. лихви в размер 815, 23 лева; Данък върху разходите за превозните средства лихви в размер 226, 22 лева; Осигурителни вноски за ДОО - лихви в размер 79 451, 46 лева; Осигурителни вноски за ЗО лихви в общ размер на 34 392, 76 лева; Осигурителни вноски за УПФ лихви в размер 17 498, 41 лева, или общо всички лихви 387 149, 12 лева.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Навеждат се доводи, че в противоречие с чл. 19 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл. 19, ал.1 и ал. 2 ДОПК не обхваща и отговорност за установеното задължение за лихви на главния длъжник. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на Ф. Елмаз срещу РА, в отменената му част. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, съгласно действаща към момента редакция на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Всяка от страните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на насрещната страна, по съображения, изложени в проведеното открито съдебно заседание.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба на Ф. Елмаз и основателност на касационната жалба на Директорът на дирекция ОДОП Пловдив.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд хасково е бил РА Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в общ размер на 1 638 363,92 лв., в т. ч. главници в размер на 1 251 214,80 лв. и лихви в размер на 387 149,12 лв.

За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, в частта на ангажирана отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в общ размер на 1 251 214,80 лв., първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при съответствие с материалноправните разпоредба на чл.19, л.1 и ал.2 от ДОПК.

Приел е за доказано, че главният длъжник ПК Елмаз - Текс е задължено лице по чл. 14 от ДОПК, тъй като неговите задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Ф. Елмаз е имал качеството на председател и член на Управителния съвет на ПК Елмаз - Текс в периода на възникване на задълженията, както и при издаване на ревизионния акт на дружеството и на самия него като отговорно лице по чл. 19 от ДОПК.

Посочил е, че са спорни останалите предпоставки от фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК - да е налице поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, да има причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, както и да е установена невъзможност за събиране на публични вземания. Приел е за спорни и следните предпоставки от фактическия състав на чл.19, ал.2 ДОПК да има недобросъвестно поведение, изразяващо се в извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Приел е, че всички елементи на правопораждащия фактически състав - като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, следва да бъдат доказани от приходните органи.

По отношение на спорните предпоставки за ангажиране отговорността на Ф. Елмаз по чл.19, ал.1 ДОПК, съдът е приел за безспорно установено, че Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, тъй като в подадени справки-декларации по ЗДДС е декларирал занижени стойности на ДДС за внасяне и в подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО е декларирал неистинска стойност на дължимия корпоративен данък. Приел е, че подаването на декларации с информация, водеща до по-малък резултат за съответния данък, правилно е определено от органите по приходите като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, както и че с подаването на декларациите с некоректно посочени в тях резултат за внасяне е възпрепятствано събиране на вземанията на кооперацията. Прието е, че субект на укриването е председателят и член на управителния съвет, който съгласно чл. 21 и 26 от ЗК представлява кооперацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува, както и ръководи текущата дейност на кооперацията. Съдът е приел за доказано по делото, че ревизираното лице в качеството му на председател на кооперацията, е знаел, че при подаване на декларациите с некоректно посочени стойности ще доведе до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци и осигуровки и до ощетяване на бюджета. Приета е за установена и причинно-следствената връзка между това поведение на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения за плащане на данък по ЗДДС и корпоративен данък.

По отношение твърдяното наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел за безспорно, че кооперацията не е погасявала публичноправните задължения през 2015, 2016 и 2017 г., като е можело да бъдат погасени и съответно за 2015 г. остатъкът щял да бъде намален, а през 2016 г. и 2017 г. дори да остане сума за разпределение като дивидент. Доколкото е установено и доказано, че сумите са били налични по каса и тези пари са били изтеглени под формата на разпределение на дивиденти, то е направен извод за установеност на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски кооперацията. С наличните парични средства не е наредено разплащане с бюджета, а средствата на кооперацията са насочени за изплащане на дивиденти, след което не са останали достатъчно активи за плащане на задълженията.

За установена е приета и последната предпоставка и в двете разпоредби на ал. 1 и ал. 2 от чл. 19 - установена невъзможност за събиране на публични вземания. Посочено е, че публичните задължения на ПК Елмаз - Текс са в размер на 1 251 214, 80 лева. За събирането им публичният изпълнител след направена проверка на 10.05.2018 г. е съставил Протокол С180026-026-0012341, представен в приложеното изп. д. 26150000073/2015 г., в който изрично посочва, че след пълно проучване на ПК Елмаз - Текс и установени всички активи са наложили надлежни обезпечителни мерки. Към този момент непогасените публични вземания са в общ размер на 1 575 863 лева, в това число и лихва от 305 231, 80 лева, а след множеството проведени търгове има останали 7 бр. МПС, с които се обезпечава дълга под 10% от целия му размер. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че кооперацията е можела да заплати публичните си задължения с позоваване на заключението на вещо лице Мирчева, съгласно което са установени стойности на имотите на кооперацията съответно към 2014 г. и 2016 г., като е изложил мотиви, че тези стойности на имотите са определени към момент преди началото на ревизията на кооперацията, а и обсъдени в съвкупност с представеното изпълнително дело, не водят до различен извод.

В заключение е направен извод, за правилно ангажиране отговорността на Ф. Елмаз на основание чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в общ размер на 1 251 214,80 лв.

За да отмени РА, в частта на ангажирана отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията за лихви в общ размер на 387 149,12 лв., първоинстанционния съд е приел, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения, при която се предвижда отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното задължение ал. 1, съответно до размера на извършените плащания в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях. Посочил е, че след като не е предвидено изрично, че отговорността на третото лице обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания, отговорността на ревизираното лице за лихви е незаконосъобразно установена.

Решението е частично неправилно.

По касационната жалба на Ф. Елмаз:

Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционния съд не е съобразил допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на РА, като посочва липсата на мотиви в РА, изграждане на констатациите на органите по приходите изцяло върху приключило ревизионно производство на кооперацията, в което касатора не е участвал, липсата на отграничаване на отговорността по отделните хипотези на чл.19 от ДОПК.

Правилно съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на издадения РА.

Трайно се приема в съдебната практика, че РД е неразделна част от РА, поради което факта, че мотивите на РД не са преповторени в РА не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Освен това, дори липсата на мотиви, която не се установява в случая, не е самостоятелно основание за отмяна на РА, тъй като съдът решава въпроса за съществуването на данъчното задължение по същество. Изграждането на констатациите на органите по приходите изцяло върху приключило ревизионно производство на кооперацията е въпрос по същество на спора. В случая, в с РА е ангажирана отговорност на Ф. Елмаз на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, като както в ревизионното производство, така и в оспореното решение са обсъдени всички предпоставки за ангажиране отговорността на председателя на кооперацията за установени задължения на кооперацията, с оглед което възражението за липсата на отграничаване на отговорността по отделните хипотези на чл.19 от ДОПК, е неоснователно.

Настоящата инстанция намира за основателни доводите в касационната за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на всички предпоставки по чл.19, ал.1 ДОПК и неоснователност на доводите за недоказаност на всички предпоставки по чл.19, ал.2 ДОПК.

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, членове на органи на управление или управители на задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл.19, ал.1 и по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Не е спорно и е установено по делото, че РЛ Ф. Елмаз е бил председател и член на УС на ПК Елмаз - Текс, считано от 10.01.2008г. до 19.10.2018г., включително в периодите на възникване и установяване на задължения на кооперацията.

Задълженията за плащане на данъци /ДДС/, корпоративен данък и лихви за забава върху тях са установени с влязъл в сила като необжалван ревизионен акт Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на ПК Елмаз - Текс, са установени задължения по ЗДДС главница в размер на 460 927,68 лв. и лихви в размер на 126 243,95 лв. и корпоративен данък в размер на 7 883,69 лв. и лихви в размер на 2 687,52 лева.

Освен това е установено, че ПК Елмаз - Текс, чрез подадени СД по ЗДДС е декларирало вноски за ДДС в периоди м. 01-м. 09. 17 г., корпоративен данък за 2017 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., данък върху разходите за превозните средства за периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях отношения за периода 01.01.2013 г. до 31.03.2018 г., както и декларирани с декларация обр. 6 задължения за ДОО, ЗО и УПФ общо в размер на 782 403, 43 лева, които не са внесени до издаване на процесия РА Р-16002618002812-091-001/04.01.2019 г.

Общо установените задължения на ПК Елмаз - Текс са в размер на 1 638 363,92 лв., в т. ч. главници в размер на 1 251 214,80 лв. и лихви в размер на 387 149,12 лв.

Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с данни за неотчетени продажби на кооперацията е релевантно на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите.

Тези изводи обаче са относими само за частта от общо установените задължения на ПК Елмаз - Текс по влезлия в сила РА Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на ПК Елмаз - Текс, са установени задължения по ЗДДС главница в размер на 460 927,68 лв. и лихви в размер на 126 243,95 лв. и корпоративен данък в размер на 7 883,69 лв. и лихви в размер на 2 687,52 лева, но не и по отношение на задълженията на ПК Елмаз - Текс, възникнали въз основа на подадени СД по ЗДДС е декларирало вноски за ДДС в периоди м. 01-м. 09. 17 г., корпоративен данък за 2017 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., данък върху разходите за превозните средства за периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях отношения за периода 01.01.2013 г. до 31.03.2018 г., както и декларирани с декларация обр. 6 задължения за ДОО, ЗО и УПФ общо в размер на 782 403, 43 лева, които не са внесени. По отношение на задълженията на ПК Елмаз - Текс общо в размер на 782 403, 43 лева, по подадени от кооперацията СД и както и декларации обр. 6 няма твърдения за укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите, а само, че задълженията не са внесени. Следователно дори да се приеме тезата на приходната администрация за укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите, то на основание чл.19, ал.1 от ДОПК управителя следва да отговаря само до размера на несъбраното задължение по влезлия в сила РА Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на ПК Елмаз - Текс, са установени задължения по ЗДДС главница в размер на 460 927,68 лв. и лихви в размер на 126 243,95 лв. и корпоративен данък в размер на 7 883,69 лв. и лихви в размер на 2 687,52 лева, но не и за останалите задължения, за които не е спорно, че правилно са декларирани, но не са внесени.

Освен това настоящата инстанция счита за необоснован извода на пъровинстанционния съд, че в хода на ревизията е установена е доказана пряка причинна връзка между действията/бездействията на председателя на ПК Елмаз - Текс по укриване на приходи от продажби и деклариране на ДДС и корпоративен данък в по-малък размер от дължимия и невъзможността задълженията за тези данъци да бъдат събрани. Трайна е практиката на ВАС, че законът изисква уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения. В случая, органа по приходите не е доказал, че поради поведението на управителя - подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с данни за неотчетени продажби на кооперацията, се е стигнало до несъбиране на задължения на кооперацията, установени с влезлия в сила РА на кооперацията, още по малко за задължения на кооперацията, установени по коректно подадени СД и др. декларации.

Ето защо настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за доказани предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в общ размер на 1 638 363,92 лв., в т. ч. главници в размер на 1 251 214,80 лв. и лихви в размер на 387 149,12 лв.

В този смисъл, не следва да се обсъждат доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдо производствените правила, нарушаващи правото му на защита срещу РА, в частта на установените задължения по чл.19, ал.1 от ДОПК.

Относно хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК:

Обжалваното решение на АС Хасково е правилно, като краен резултат, доколкото настоящата инстанция споделя изводите на съда за доказани предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в размер на 1 251 214,80 лв.

Съгласно чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задълженията до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество.

Правилно АС Хасково е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са:

• лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1, и т.2 ДОПК;

• да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• плащането да е извършено недобросъвестно;

• имуществото на задълженото лице е намаляло;

• в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

Както се посочи и по-горе в настоящото решение, първата предпоставка не е спорна. Ф. Елмаз е бил председател и член на УС на ПК Елмаз - Текс, считано от 10.01.2008г. до 19.10.2018г., включително в периодите на възникване и установяване на задължения на кооперацията.

Не е спорна и втората предпоставка, че като председател на кооперацията Ф. Елмаз е подписал всички протоколи на Общото събрание, в които да документирани взетите решения за разпределение на дивиденти. Безспорно е установено, че разпределените дивиденти от кооперацията на член кооператорите за периода 2015г. 2017г. са в общ размер на 2 436 909,40 лева, които суми за дивиденти са изплатени по банков път, след удържане на дължимия данък, който обаче не е внесен от кооперацията.

От извършения анализ в хода на ревизията на задълженията ПК Елмаз - Текс по години към 31.12. на всяка година е установено следното: през 2015г. кооперацията е имала възможност да погаси задължения в размер на разпределения дивидент 713 767,87 лв. от изискуемите задължения в размер на 1 312 520,03 лв. и да остане задължение от 598 752,16лв.; през 2016г. кооперацията е имала възможност да погаси всички задължения в размер на разпределения дивидент 1 000 499 лв. и да остане сума в размер на 448 485,44 лв.; през 2017г. кооперацията е имала възможност да погаси всички задължения в размер на разпределения дивидент 251 467, 50 лв. и да остане сума в размер на 22 689,66 лв.

Следователно към момента на разпределение на дивидентите на член кооператорите, кооперацията е имала касова наличност за плащане на задълженията си за данъци, ЗОВ и лихви, за които задължения безспорно председателят е знаел, но вместо да се погасят установените на кооперацията задължения, са разпределени дивиденти за периода 2015г. 2017г. в общ размер на 2 436 909,40 лева, в резултат на което имуществото на кооперацията е намаляло.

Правилно първоинстанционния съд е приел за доказвана и петата предпоставка - в резултат на плащането на дивиденти, не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, ведно с лихви върху тях, в общ размер от 1 638 363,92 лв.

Лисата на активи за погасяване на установените на кооперацията публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания на ПК Елмаз - Текс. От страна на приходната администрация са предприети всички действия за принудително събиране на установените публични задължения на ПК Елмаз - Текс, но в крайна сметка е установена невъзможност за сбирането им, тъй като липсват активи и авоари по банкова сметка, а вземането на кооперацията е категоризирано като трудносъбираемо.

На основание чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността е за задълженията кооперацията до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество, но в случая са разпределени дивиденти в по-висок размер от задълженията кооперацията, а именно разпределени дивиденти в размер на 2 436 909,40 лева, а установените и неплатени задължения на кооперацията са в общ размер на 1 638 363,92 лв., в т. ч. главници в размер на 1 251 214,80 лв. и лихви в размер на 387 149,12 лв., поради което правилно е ангажирана отговорността на Ф. Елмаз, в качеството му на управител на ПК Елмаз - Текс за задължения на кооперацията в общ размер на 1 638 363,92 лв., в т. ч. главници в размер на 1 251 214,80 лв. и лихви в размер на 387 149,12 лв.

В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за недоказани всички предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК, а като е достигнал до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП:

Решението на Административен съд Хасково е неправилно в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която е ангажирана отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК, за лихви за забава върху невнесените задължения на ПК Елмаз - Текс за ДДС, КД, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение, както и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 387 149, 12 лева

Основателен е довода в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" Пловдив, че в противоречие с чл. 19 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не обхваща и отговорност за установеното задължение за лихви на главния длъжник.

С тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. на Върховния административен съд по т. д. 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Изложени са мотиви в следния смисъл: "В чл. 17 от Глава четвърта на ДОПК са посочени правата на задължените лица. Следвайки хронологията на видовете задължени лица по чл. 14 ДОПК, нормата на чл. 18 ДОПК "Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски" определя отговорността на задължените лица по чл. 14, т. 2 ДОПК, а следващата норма на чл. 19 ДОПК регламентира "Отговорност на трето лице" лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК и точно съответства на определения в чл. 14, т. 3 ДОПК вид задължено лице. От изложеното следва, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е предвиден от закона случай, по смисъла на чл. 16, ал. 1 ДОПК, в който трето лице има задължение за внасяне на данъка и задължителните осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, които не са внесени в срок. Съгласно чл. 16, ал. 2 ДОПК това трето лице има статут на субект в производствата по този кодекс. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността му обхваща и установените лихви за забава върху непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на главния длъжник. Включването на лихвите в отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е по силата на изрична правна норма, която дефинира обхвата на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК и прилагането й не нарушава забраната за разширително тълкуване на данъчния закон."

Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт, като незаконосъобразен в частта му за определена отговорност за лихви, Административен съд Хасково е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ф. Елмаз против ревизионен акт Р-16002618002812-091-001 от 04.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с Акт за поправка на РА П-16002619005326-003-001/14.01.2019 г., потвърдени с Решение 178/27.03.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която е ангажирана отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК, за лихви за забава върху невнесените задължения на ПК Елмаз - Текс за ДДС, КД, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение, както и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 387 149, 12 лева, бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изложеното и при този изход на процеса, решението на АС Хасково е неправилно и в частта му за разноските, поради което следва да се отмени и в тази част, като на основание чл. 161, ал. 1, изр.2 ДОПК, Ф. Елмаз следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза страната Д "ОДОП" Пловдив, разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 64 040,54 лв., от които 370 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция, 14 445,09 лв. - юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 6 (отм.) от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 49 225,45 лв. - юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определена при условията на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,