Решение № 5112 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Мокити, подадена чрез адв. С. Аргирова срещу Решение 1750/16.10.2023 г., постановено по адм. дело 253/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. Данъчно задълженото лице е подало данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ в законоустановения шестмесечен срок ДК14002210/14.05.2021 г., с която е декларирало процесния недвижим имот сграда, находяща се в Благоевград, заведен под партиден номер 7904140011001, представляващ: 1/8 идеална част от Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 и 1/8 идеална част от Пристройка към съществуваща сграда - Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3. От друга страна, цитираната в процесния АУЗД декларация ДК14004868/16.09.2022 г., е последната, касаеща друг съсобственик на недвижимите имоти и поради това именно тази декларация фигурира в акта. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗМДТ, подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 30 от ЗМДТ, наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Задълженията относно процесния имот, включват и съответните задължения на наследодателя относно този имот и по тази причина оспорващата следва да отговаря и за задълженията за ДНИ и ТБО за 2018 г., 2019 г. и за 2020 г. Съдът правилно е възприел липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. Съгласно чл.107, ал. 3 от ДОПК, по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, вкл. когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период до момента на издаване на АУЗД, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД. С атакуваният АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за процесния период и тъй като не са били заплатени в законовите срокове през посочените години, същите се явяват дължими с изчислените към 12.11.2022 г лихви за просрочие. Навеждат се доводи и за погасяване по давност на установените с акта задължения за ТБО и ДНИ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Същите правилно са приети за неоснователни, като в тази насока мотивите на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което няма да бъдат преповтаряни. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес 4 456, 43 лв. и разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.2 от Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 745.64 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,