Решение № 12456 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2009 г.

Решение № 12456 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Голф клуб Ибър" АД, гр. София, против решение № 238/14.04.2009 год. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 14-474/10.06.2008 год. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "жилищна сграда", изпълнен в п. и. № 119155, в землището на гр. Долна Баня, м. "Яйкъна". Изложените в касационната жалба оплаквания са в четири насоки: че заповед № 14-474/10.06.2008 год. не е издадена от компетентен орган и не е в кръга на неговите правомощия; че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила; че е издадена в противоречие с материалния закон - не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, както и че в хода на съдебното производство са нарушени разпоредбите на чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 164 , чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез адв. Стаменова, по подробно изложените в нея съображения, настоява за отмяната на решението като неправилно и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началник на ДНСК, чрез юрк. Грозданов, оспорва касационната жалба, счита я неоснователна. Сочи, че изложените в жалбата оплаквания не кореспондират с установеното по делото. Поддържа се депозираното по делото възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение, за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е правилно и обосновано. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За наведените касационни претенции същата е неоснователна. Съдът е уважил всички доказателствени искания, изяснил е относимите за предмета на съдебния контрол факти, въз основа на които, след цялостния им анализ, е изложил обстойни и обосновани мотиви относно валидността и законосъобразността на оспорения акт, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не следва да се възприема основната теза, поддържана от касатора, че съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че процесната заповед, издадена от Зам.-началника на ДНСК, е издадена от компетентен орган, за което нямало доказателства. Напротив по делото са събрани и приложени множество доказателства относно валидното делегиране на правомощия от страна на началника на ДНСК, който е упълномощил Зам. началника на ДНСК да издава заповеди по реда на чл. 225 от ЗУТ. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и при съпоставката на представената по делото, със съхраняваната в деловодството на на ДНСК упълномощителни заповеди, е установено, че са подписани от началника на ДНСК, разпитан и като свидетел, поради което касационното оплакване за неавтентичността на едната от тях е неоснователно, независимо дали е имала печат на учреждението, или не. Заповедите са официални документи, с обвързваща съда доказателствена сила, включително относно датата на издаването си - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Дори ако не са били изведени в деловодството на ДНСК, от това не може да се направи еднозначен извод, че не са издадени на посочената в тях дата, ето защо законосъобразно съдът е приел, че упълномощаването предхожда заповедта за премахването на строежа. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констативните актове по чл. 224, ал. 2, респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ, са предвиденото от тези специални норми доказателство за установяването на посочените в тях обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, такъв акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказвани на общо основание - чл. 171, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая, извършването на строежа през 2008 г., е установено по твърденията на самия оспорващ, върху когото е падала тежестта да докаже наличието на строително разрешение. От неоспорената експертиза се установява изпълнено в посочения поземлен имот строителство във вида и обема, цитирани в констативния акт № 128/2008 г. и схемата към него - т. е. и оплакването за неиндивидуализация на строежа, предмет на заповедта, не може да бъде споделено. Самият жалбоподател е представял в процеса доказателства за собственост на имота, а в цитирания констативен акт са посочени същите - нот. акт I 157/2006 год. и скица № Ф00522/12.02.2007 год. Твърдяните нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта, за да представляват съществени съдопроизводствени нарушения. По същата причина не би било съществено административнопроизводствено нарушение и твърдяното уведомяване на оспорващия за започването на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Самото административно производство служи за установяване на правно значимите факти (чл. 7, ал. 3 АПК), които в случая са еднакви и за двете производства. Последните са въпрос на целесъобразност на Началника на ДНСК или на упълномощено лице, като в чл. 225 ЗУТ липсва задължение за административния орган да осъществява действията в последователност - няма пречка без да нарежда спиране на строително. монтажните работи, да предприеме такива по премахване. Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Установена е липсата на издадено разрешение за строеж, което обуславя наличие на незаконен такъв, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без разрешение за строеж, което е материално-правна предпоставка за издаване на заповедта. Инвестиционният проект, дори надлежно одобрен, не се покрива с него и не елиминира изискването за издаването му - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Представените разрешения за строеж, заверени нотариално, не представляват официално заверени преписи от официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като не са заверени от органа, комуто се приписва издаването на оригиналите. След като не са били представени поисканите оригинали, преписите не са могли да бъдат ценени - чл. 183 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Не може да бъде споделено и касационното оплакване за наличие на отменително основание поради недопускането на исканите от оспорващия свидетели. За установяване на строителното разрешение такива действително са недопустими, тъй като не е било твърдяно и доказано оригиналът му да е загубен или унищожен - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 165, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 148, ал. 9 ЗУТ. С оглед изложеното, при неоснователността на касационните оплаквания, потвърждаващото заповедта за премахване решение следва да остане в сила, воден от което, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,