Решение № 2641 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2017 г.

Решение № 2641 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. В., чрез юрк. Шулева като процесуален представител, срещу решение № 836 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 3405/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответната страна - "О. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Вичев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "О. Б." ЕООД срещу решение изх. № 32-340218/5.12.2016 г. към ЕАД № 16BG002000H0022081/21.03.2016 г., издадено от началника на М. В., с което на дружеството е определен нов размер на държавните вземания и са определени дължимите суми за доплащане, представляващи акциз в размер на 13527,24 лева и ДДС в размер на 2705, 45 лева. Съдът е приел, че решението на началника на М. В. е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че предпоставките за прилагане на нулева ставка по отношение на внесените масла са уредени в чл. 33а, ал. 1 ЗАДС, а декларацията по чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС цели да улесни технически извършването на проверка от митническите органи. Приел е още, че "О. Б." ЕООД е продало внесената акцизна стока и следователно не я използва пряко в дейности, които представляват производство по смисъла на чл. 59 ЗАДС. С оглед на това съдът е приел, че не са били налице предпоставки за митническия орган да определи нов размер на дължимия от дружеството акциз и ДДС, поради което е отменил оспореното решение и е осъдил М. В. да заплати на "О. Б." ЕООД направените в производството разноски. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор между страните за количеството и вида на внесената стока- моторни масла "Шел", представляваща енергиен продукт и акцизна стока с общо тегло 20 940 кг и деклариран код "X319". Разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗАДС предвижда, че акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг. Според чл. 33а, ал. 3 ЗАДС ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59. От систематичното тълкуване на последната разпоредба е видно, че законодателят, използвайки конструкцията и/или, е предвидил две хипотези, за които се определя нулевата ставка по чл. 33а, ал. 1 ЗАДС. З. да бъде приложена последната, e достатъчно алтернативното наличие на предвидените в чл. 33а, ал. 3 ЗАДС изисквания, а не кумулативно - т. е в случая е достатъчно стоките да се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 ЗАДС. Т. идея е доразвита и в чл. 26е, ал. 2 от ППЗАДС, според който при внасяне на смазочни масла на територията на страната, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг при условие, че вносителят писмено декларира пред митническите органи, че акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона, акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление и акцизните стоки няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива. От доказателствата по делото се установява, че дружеството, заедно с митническата декларация, е подало и такава декларация - л. 13 от административната преписка. Действително в последната не са посочени дейностите, в които ще се използват стоките, и лицата, които ще ги потребяват, съобразно изискването на чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС. П. време на проверката на декларираните от "О. Б." ЕООД данни митническите органи констатират, че стоката е продадена на "С. М." ЕООД, от което следва, че касаторът няма как да използва стоките пряко в дейности, които представляват производство по чл. 59 ЗАДС. П. посоченото за дружеството са били налице основания за освобождаване на стоката от акциз, но административният орган неправилно не е приложил облекченият ред за прилагане на нулева акцизна ставка. В допълнение с изложеното, видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по данни от счетоводството на дружеството-купувач на маслата "С. М." ЕООД, същите са използвани за зареждане на плавателни съдове. Това обстоятелство представлява допълнително основание за прилагане на нулева акцизна ставка, предвид чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, в който изрично е предвидено, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов). С оглед посоченото, съдът правилно е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, на ответника в касационното производство се дължат претендираните съобразно представен списък /л. 22/ разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1017 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност на адвоката на ответника и размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав