Решение № 13719 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2010 г.

Решение № 13719 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Георги Борисов Димитров от гр. Сандански срещу решение № 702/9.12.2009 г. по адм. д. № 692/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № ОА-1296 от 31.07.2009 г. на областен управител на област Благоевград, с която искането му за присъждане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е уважено в размер на 38 лв. и за период от 18 дни, като остатък от присъдените му вече 36 месеца за същата изтърпяна репресия. Административният орган посочил, че периода на тази репресия датира от 17.04.1950 г. до 5.05.1954 г. Основното възражение на жалбоподателя срещу тази заповед е било че периода на репресията датира от 1949 г., когато семейството му е било изселено в с. Петревене, община Луковит, като се позовавал на представено удостоверение от кметството. Съдът обсъждайки всички доказателства по делото приел, че претенцията за обезщетение, считано от 6.11.1949 г. е неоснователна, тъй като жалбоподателя получавайки обезщетение през 1993 г. е могъл да установи пред Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ началната дата на репресията, което същият не е сторил. В настоящата касационна жалба като отменителни основания навежда доводи за постановяване на решението незаконосъобразно и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено правилно в съответствие с писмените доказателства. Първото искане на касатора за присъждане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е направено под № 207 от 1993 г., приложено по делото. В него единствено е посочено, че поради "сме изселени 17.04.1051 г. до" Административният орган е установил точната дата, посочена в обжалваната заповед, а именно 17.04.1950 г. до 5.05.1954 г. Въз основа на това искане през 1993 г. жалбоподателят е получил 25 000 лв. обезщетение. Правилно съдът е констатирал, че още тогава през 1993 г. жалбоподателят е следвало да възрази, че не само това е периода, тъй като изселването на семейството му датира от 6.11.1949 г. Това право той не е упражнил. А следва да се допълнят мотивите и със следното: искането на жалбоподателя е входирано под № 94 Г - 00 - 96 от 15.10.2008 г. и по същото е постановена обжалваната по делото заповед. Видно обаче от същото искане въобще липсва посочен период на репресията, а след като няма конкретно направено искане, то правилно административния орган се произнесъл за остатъка след присъденото обезщетение за 36 месеца, а именно присъдил такова за още 18 дни. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,