Решение № 73 от 20.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 12/2015 г.

Решение № 73 от 20.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 12/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 308/2014 г. на Районен съд гр. Свиленград, образувано по искане на осъдените М. Х., А. Х. и А. А. В съдебно заседание искането, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените на всеки един от осъдените наказания, се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира атакуваното определение за одобряване на споразумение, при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване на производството изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 12.05.2014 г. постановено по нохд. № 308/2014 г. на Районен съд гр. Свиленград одобрено споразумение между Районна прокуратура гр. Свиленград и защитата на подсъдимите тогава, по силата на което М. Х., А. Х., А. А. и М. А. са признати за виновни на 2.05.2014 г., на ГКПП "Капитан А.", да са влезли през границата на страната (Р България) от Р Турция, без разрешение на надлежните органи-престъпление по чл. 279, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54, ал. 1 НК, са приели наказание лишаване от свобода за срок от по шест месеца и глоба от по 200 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за всеки от тях е отложено за срок от по три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдените А. А., М. Х. и А. Х.: Защитата на осъдените акцентира на това, че и тримата осъдени не са разбирали езика на който е превеждано (от фарси на български и обратно), тъй като и тримата са с афганистански произход и езика на който говорят е дари. От това произтичала и невъзможността им да разберат в какво ги обвиняват, и какви са последиците на наложеното им условно наказание. Доводите са неоснователни и това е така защото: Досъдебното производство е протекло по реда на Глава двадесет и четвърта НПК. Тримата осъдени и лицето М. А. са намерени скрити в товарен автомобил, превозващ тръби на 2.05.2014 г. рано сутринта около четири часа, без документи за самоличност. Същия ден и четиримата са привлечени към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, в присъствието на преводач и защитник, като в протоколите на л. 11, л. 17 и л. 23 от досъдебното производство е отразено, "постановлението ми се предяви лично с помощта на преводач от фарси на български и обратно .... получих препис от настоящото постановление лично, ведно с писмен превод...на разбираем за мен език -прочетох го и го разбрах". Не без значение е обстоятелството, че и тримата осъдени са с афганистански произход но живеят в И. Не вярно е и твърдението, че тримата са неграмотни и не могат да четат и пишат и не разбират обвинението и последиците от наказанието. Без основание са и доводите за нарушения при процедурата по Глава двадесет и девета НПК. Делото е насрочено за 9.05.2014 г., след внесено писменно споразумение. В съдебното заседание, с оглед изявление на защитата на подсъдимите -"заявявам, че подзащитните ми ще ползват в настоящото производство езика фарси, за преводач е назначен този участвал на досъдебното производство и изготвил писменните преводи на постановленията за привличане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение, при спазване на процесуалните правила и закона, а правото на защита на всеки от осъдените напълно осъществено и съобразно разпоредбата на чл. 395 а ал. 1 НПК. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение