Решение № 1687 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2013 г.

Решение № 1687 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Снежана Альошева Севдалинова от с. Глогово, Ловешка област, срещу решение № 96 от 07.08.2013 г. по адм. дело № 59/2013 г. на Административен съд - гр. Ловеч.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. С разпореждане № 29 от 15.12.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч е отпуснало на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 374,21 лв. за 41 години 3 месеца и 15 дни осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, при индивидуален коефициент 1.342. Жалбоподателката счита, че индивидуалният коефициент е бил определен неправилно - според нея правилно изчисленият индивидуален коефициент е 1.892, а от своя страна изчислен при този индивидуален коефициент размерът на пенсията следва да бъде 527,56 лв. Поради това е оспорила разпореждането пред директора на РУСО, който с решение № 3 от 13.02.2013 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В хода на образуваното пред него съдебно производство Административен съд - гр. Ловеч по искане на жалбоподателката е назначил последователно единична и след това тройна съдебно-счетоводни експертизи и въз основа на представените от вещите лица писмени заключения е издал посоченото по-горе решение, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу решение № 3 от 13.02.2013 г. на директора на РУСО - гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 29 от 15.12.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Със същото решение Административен съд - гр. Ловеч е осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. И двете експертизи неправилно изчисляват индивидуалния коефициент и оттук - размера на пенсията.

1. Вещото лице, изпълнило единичната експертиза, неправилно е включено в състава на тройната експертиза, защото то би могло да повлияе на останалите експерти, а това не е коректно.

1. Съдът неправилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение на административния орган - ответник по жалбата, защото юрисконсултът работи при ответника на трудов договор и не следва да се третира като адвокат.

III. Доводите в касационната жалба и аргументите, на които те са основани, са неоснователни.

1. В касационната жалба липсва изложение на фактически и правни аргументи защо жалбоподателката счита, че определеният й индивидуален коефициент е бил неправилно изчислен, но такива аргументи са изложени в нейната жалба до Ловешкия административен съд и в писмените бележки с вх. № 2068 от 01.07.2013 г. (л. 92 - 94 от делото на ЛАС), изготвени от нейния съпруг Албен Розинов Севдалинов, неуспял да се яви по делото като процесуален представител по пълномощно на съпругата си. Тези аргументи показват, че спорът между страните по делото се свежда до тълкуването и практическото прилагане на чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Според ал. 1 на тази разпоредба, при определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО (между страните не се спори, че жалбоподателката е лице по чл. 127, ал. 1 КСО) осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд "Пенсии" за съответния период. Начинът за математическото определяне на този коефициент е разпореден с ал. 2 на чл. 21а НПОС така: "Среднопретегленото съотношение по ал. 1 се намира, като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на вноската за фонд "Пенсии" за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода." В справка - приложение № 2 към писменото заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза по делото вещите лица са дали подробно обяснение какво е практическото цифрово изражение на тези правила в процесния случай и са стигнали до обоснования извод, че коефициентът по чл. 21а, ал. 1 НПОС в този случай е 0.155. Жалбоподателката и нейният съпруг не възразяват срещу така определения коефициент, но правят математически невярното изчисление: 57998,04 лв. (осигурителен доход за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2009 г.) х 0.155 = 57998 х 0.000155 = 8,98 лв. Тази неправилност след това прераства в становище, че осигурителният доход за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2009 г. в размер на 57998,04 лв. следва да бъде намален с 8,98 лв., а не с 8987,68 лв., както са приели пенсионните органи и вещите лица по двете съдебно-счетоводни експертизи.

Същото становище, основано на същите аритметични действия, е изразил и адвокат Стефан Петков Петков, процесуален представител по пълномощно на касационната жалбоподателката в касационното производство. И той, както и жалбоподателката и нейният съпруг, счита, че уравнението, въз основа на което следва да бъде определен размерът на осигурителния доход, е това, което е посочено от директора на РУСО в неговото решение № 3 от 13.02.2013 г., а именно: 6947.71 деноминирани лева (осигурителен доход на жалбоподателката за времето от 01.01.1997 г. до 01.07.1999 г.) + 9460.26 лв. (осигурителен доход на жалбоподателката за времето от 01.07.1999 г. до 31.12.2001 г.) + 57985.04 лв. (осигурителен доход на жалбоподателката за времето от 01.01.2002 г. до 31.12.2009 г.) - (57985.04 х 0.155). Според адвокат Стефан Петков това уравнение неправилно е решено, защото "експертите не са взели предвид, че при изчисляване на коефициента за намаляване следва да се вземе съответен коефициент от 57985.04 лева, а един коефициент от това число е 57.98504 (и) именно по тази причина изчислението за намаляване е поставено в скоби - (57985.04 х 0.155) (а) така изчислено намалението на осигурителния доход е в размер на 8.61 лева, а не както е приела експертизата в размер на 8608.96 лева и правилно изчисленият брутен осигурителен доход е в размер на 74384.02 лева".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тълкуването и практическото прилагане на правилата по чл. 21а, ал. 1 и 2 НПОС, направени от пенсионните органи и вещите лица по двете съдебно-счетоводни експертизи са законосъобразни, а доводът за тяхната неправилност, направен с касационната жалба и поддържан с писмената защита на адвокат Стефан Петков, е неоснователен. Предложеният от адвокат Стефан Петков начин за изчисляване на произведението (57985.04 х 0.155) е математически неправилен, защото 57985.04 х 0.155 = 8987,6812.

1. И двете съдебно-счетоводни експертизи в крайна сметка показват цифровото практическо изражение на правилата по чл. 70 КСО и чл. 21а НПОС в процесния случай. Касае се за прилагане на нормативно установени правила, които имат цифров (математически) израз. А при прилагането на правни норми, както и при математическите изчисления, неправомерно повлияване на практика не може да бъде осъществено. Поради това включването на вещото лице, изпълнило единичната съдебно-счетоводна експертиза по делото, в експертния състав, изпълнил след това тройната съдебно-счетоводна експертиза по делото, не е нарушение на съдопроизводствените правила по определянето на вещите лица, които да изпълнят назначена от съда експертиза.

1. Решението на Ловешкия административен съд в частта за разноските е правилно (законосъобразно и обосновано) и е изцяло съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,