Решение № 2025 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2009 г.

Решение № 2025 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хидрокомп-Торн Спринг" ООД, със седалище град София, против решение от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 521/2007 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), административно отделение. Опракванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответната страна Патентното ведомство (ПВ) на РБългария гр. София, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявеното касационно основание и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение СГС отхвърля жалбата "Хидрокомп-Торн Спринг" ООД против Решение № 241 от 27.10.2006 г. на председателя на ПВ, с което е потвърдено решението за отказ на регистрация на заявената от него марка с вх. № 73337, словна "Трънска Банкя". От фактическа страна по делото е установено, че производството пред Патентно ведомство е започнало с искане за регистрация на марка № 73337/26.08.2004 г. на "Хидрокомп -Торн Спрингс" ООД, чрез управителя Диана Иванова Кишкилова -словна "Трънска Банкя", за стоки и услуги от клас 1 до клас 45. В Приложение № 1 към заявлението са описани стоките, върху които ще бъде поставяна марката. Патентно ведомство е изпратило уведомление за отказ № 73337/29.12.2005 г., в което е изложено, че заявената марка се състои изключително от словния елемент "Трънска Банкя", което име е станало известно във връзка с разположения минерален извор в с. Банкя, община Трън. Изложени са съображения, че марката указва географския произход на заявените стоки и услуги, и като такъв не може да бъде обект на изключителни права, което е основание за отказ на регистрацията й по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Изготвено е експертно заключение от 14.04.2006 г., с което е предложено да бъде издадено решение за отказ на регистрация на марката "Трънска Банкя", предложението е възприето и с решение № 73337/13.04.2006 г., издадено от Емил Димитров и Йорданка Михайлова - държавни експерти в Патентното ведомство е отказана регистрацията на заявената марка. Отказът е обжалван от заявителя, по повод което председателят на Патентното ведомство, със своя заповед № 463 от 28.07.2006 г., е определил комисия за разглеждане на жалбата. Последната е изготвила становище, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата и е направено предложение отказът за регистрация на заявената марка да бъде потвърден. Административното производство е приключило с решение № 241 от 27.10.2006 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗМГО е потвърдено решението за отказ на регистрацията на заявената словна марка вх. № 73337 "Трънска Банкя" от "Хидрокомп -Трон Спрингс" ООД. Съдът е отхвърлил жалбата против решението на председателя на Патентното ведомство, като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е възприел заключението на назначената по делото съдебно - маркова експертиза за фантазийност на марката по съображения, че в случая се използват изключително географски понятия, поради което тя не отговаря на отрицателните предпоставки на чл. 11, т. 4 от ЗМГО. Твърдяната придобита отличителност не се отнася за всички заявени класове стоки и услуги, при това не е възникнала преди искането за регистрация, поради което съдът не е възприел и довода за неприложимост на забраната по т. 4 на чл. 11 от ЗМГО поради придобита отличителност на стоките и услугите, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗМГО. Решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Отсъствието на посочените отрицателни предпоставки е обосновано в заключението на съдебно - марковата експертиза на в. л. Румяна Брестничка. Според експертизата един знак указва географски произход, когато той представлява наименование на реален географски обект. Нормативният текст на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО въвежда забрана за регистрация на марка, когато тя се състои изключително от знаци, указващи географския произход на стоки и услуги. При такава регистрация останалите производители от същото географско място ще бъдат лишени от възможността също да укажат географския произход на своите стоки. Значението на израза "знаци, указващи географски произход" е всяко име на държава, регион, местност, град, река или езеро. Спорът по делото е дали процесната марка се въприема от потребителите като географско място на територията на страната или представлява фантазийно понятие, и дали потребителите разпознават термина като наименование на реален географски обект и го възприемат като такова. В състава на марката се съдържат словните елементи Трънска Банкя. Налице е населено място в РБългария с наименованието с. Банкя, община Трън. Наименованието Трънска Банкя не е наименование на посоченото населено място и не е влязло в обичайна употреба. В землището на с. Банкя съществува минерален извор, като в Списъка на признатите натурални минерални води в република Бълграия, наименованието Трънска банкя е посочено като наименование на водоизточник, включен в този списък и търговско наименование на натурална минерална вода Торн Спринг. В решението за предоставяне на концесия № 20/17.04.2002 г. на Общински съвет град Трън водоизточника, върху който е предоставена концесията е посочен като "минерален извор в землището на с. Банкя, град Трън". Дори да се приеме, че Трънска Банкя е наименованието на минерален извор, то това не е неговото официално наименование и в този смисъл потребителите не разпознават израза Трънска Банкя като наименование на реален географски обект. Поради това следва да се приеме, че Трънска Банкя не се възприема от потребителите като географско място на територията на РБългария, а като търговска марка с фантазиен характер. Касационният съсътав изцяло възприема съображенията и заключението на съдебно - марковата експертиза за фантазийния характер на заявената търговска марка, чийто словен елемент Трънска Банкя не указва географския произход на стоките и услугите, поради което намира изводите на съда в обжалваното решение противоречащи на закона. Съдът намира основателни и доводите за приложимост по отношение на процесната марка на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО, съгласно която разпоредбата на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките и услугите, за които е заявена. Изводът се налага от доказателствата по делото, установяващи, че от май 2005 г. жалбоподателят бутилира минерална вода с наименованието Трънска Банкя и в резултат на използването й на територията на страната от 2005 г. до настоящия момент, наименованието Трънска Банкя е станало популярно като търговска марка на производителя. В изложения смисъл е и чл. 3, § 3 на Първата Директива на Съвета на Европейския съюз от 21.12.1988 г., съгласно който не се отказва регистрация на търговска марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с § 1, б. "б", "в" и "г", ако преди датата на заявката за регистрация и след използването на марката, тя е придобила отличителен характер. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Патентното ведомство за отказ за регистрация на всички заявени стоки и услуги от класове 1 до 45 и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение