Решение № 4962 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2017 г.

Решение № 4962 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. И. Н., [населено място], обл. Стара Загора срещу решение № 42 от 6.03.2017 г. постановено по адм. дело № 18 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Сочи, че административният орган нито е предприел действия за служебно събиране на доказателства във връзка с отправеното до него искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, нито е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е регламентирано, че при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя. Органът не е изследвал архивите на Министерство на вътрешните работи (МВР) относно издадени разрешения за носене на огнестрелно оръжие на наследодателя. Не е извършена задълбочена проверка и относно издаденото разрешение № 43/1999 г. по описа на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) - [община], за притежаване и съхранение на процесното оръжие, издадено на негово име. Сочи, че пистолетът веднъж вече е бил узаконен при спазване на изискванията на закона. От една страна липсва балистична експертиза, доказваща по безспорен начин, че оръжието е годно и в състояние да възпроизведе изстрел, от друга страна се отказва неговото връщане на законния собственик. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Началникът на Първо Районно управление (РУ) при Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) – [община], редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС – Стара Загора e отхвърлил жалбата на Б. И. Н. срещу отказ УРИ № 1959 з-188 от 3.11.2016 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР – [община], за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. За да постанови решението съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 4.10.1996 г. от дома на Н., при претърсване са иззети 1 брой пистолет "Колт", 6. 35 мм., 25-ти калибър, сериен № 31500 и други вещи. На 17.09.1998 г. за същия пистолет Н. е подал молба да му се разреши придобиване и съхранение на оръжието. На 19.05.1999 г. на Б. Н. е издадено разрешение за съхранение № 43 от 19.05.1999 г., валидно до 19.05.2000 г., за пистолет "Колт", 25-ти калибър, 6. 35 мм. и 6 броя патрони, но без да е посочен сериен номер на оръжието. На 15.08.1999 г. Н. е поискал "полицейско разрешително за притежаване и съхранение на боен пистолет марка "Колт", кал. 25, произведен около 1925 г.". Върху молбата е отбелязано ръкописно разр. № 43/19.05.99 г. Връщане на оръжието е отказано с изх. № 4707 от 10.11.1999 г. на началник РПУ - [община], който отказ е отменен с решение № 1276 от 16.01.2001 г. по адм. дело № 13373/2000 г. на Старозагорски окръжен съд. С решение № 7606 от 29.02.2002 г. по адм. дело № 3872/2002 г. на Върховния административен съд решението на Старозагорския окръжен съд е отменено, като заповед № 509 от 28.03.2001 г. на директора на РДВР - [община] е прогласена за нищожна и преписката е изпратена по компетентност на началника на РПУ - [община]. АС е приел, че на 19.02.2001 г. Н. е поискал от директора на РДВР - [община] издаване на ново разрешително за "притежаване и съхранение", по отношение на същия пистолет, поради изтичане срока на разрешение № 43 от 19.05.1999 г. На 28.03.2001 г. директорът на РДВР - [община] със заповед рег. № 509 от 28.03.2001 г. е оставил без уважение искането на Н. с мотиви, че няма доказателства за произхода на оръжието. Административният орган е сезиран отново със заявление вх. № 734-К от 25.05.2016 г. до началника на Първо РУ на ОД на МВР - [община] за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие пистолет марка "Колт", кал. 25 (6. 35 мм), фабр. № 31500, по което е издаден и оспорвания отказ. Н. е посочил, че е собственик на оръжието и е описал хронологично факти по твърдяното придобиване по наследство. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, но неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76, ал. 4, т. 1 от ЗОБВВПИ, която е приложима в производствата по разрешаване на придобиването, в съответните хипотези. Посочил е, че Н. е подал заявление за разрешение за съхранение и носене на процесното оръжие, а не за придобиване. Независимо от това съдът е приел, че жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като при подаване на заявлението с вх. № 734-К от 25.05.2016 г. Н. не е удостоверил, че му е издадено разрешение за притежаване на огнестрелното оръжие, като необходима предпоставка да се разрешат съхранението и носенето на оръжието. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, административното производство е започнало по заявление на Н. вх. № 734-К от 25.05.2016 г. за издаване на разрешение съхранение и носене на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт, както е установено и от първоинстанционния съд, като основание за отказ е посочена разпоредбата на чл. 76, ал. 4, т. 1 вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Посочената разпоредба касае изискването за представяне на документ, удостоверяващ начина на придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси при наследство и награда, но при подадено заявление за получаване на разрешение за придобиване, каквото в случая не е налице. Нормата е неприложима в производствата по издаване на разрешения съхранение и носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. Съгласно чл. 79, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ необходима предпоставка за получаване на разрешение за съхранение е наличието на разрешение за придобиване, а за получаване на разрешение на разрешение за носене и употреба – наличието на разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Правилни са и изводите на съда, че при подаване на заявлението с вх. № 734-К от 25.05.2016 г. Н. не е удостоверил, че му е издадено разрешение за притежаване на огнестрелното оръжие, като необходима предпоставка да се разрешат съхранението и носенето му. Посоченото обстоятелство обаче не съставлява основание за отказ по чл. 76, ал. 4, т. 1 вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Съдът не може вместо органа да прави избор на правно основание като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Посоченото от органа и неотносимо към заявлението основание за отказ препятства възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това би значело да замести волята на органа, с каквото правомощие не той разполага. Наред с това липсата на издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие не е посочена в акта и като фактическо основание за постановения отказ. При правилно изяснена фактическа обстановка, АС – Стара Загора е извел неправилен извод относно материалната законосъобразност на оспорения акт. От една страна е посочил, че административният орган е смесил основанията за придобиване с тези за съхранение, носене и употреба, а от друга е отхвърлил жалбата на Н.. Ето защо решението, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което отказ УРИ № 1959 з-188 от 3.11.2016 г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР – [община] следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Н. вх. № 734-К от 25.05.2016 г. за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, при спазване на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. При този изход на спора заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените по делото разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди ОД на МВР – [община], да заплати на Б. И. Н. сумата от 15, 00 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатените държавни такси при обжалване на акта. Доказателства за направени други разноски, не са представени, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,