Решение № 8036 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2019 г.

Решение № 8036 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 574/4.01.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело № 791/2018 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РА за поправка /РАП/ № П-04000416076795-003-001/28.04.2016, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 202/4.07.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5 930 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две първи и две касационни инстанции в общ размер 55 122. 84 лв. Ответникът по касационната жалба – "Спринк" ЕООД, представлявано от временен синдик В. Стефанова - оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна и заявява искане за оставянето й без разглеждане, евентуално, за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски за настоящата касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Неоснователен е доводът на ответника, че тя е недопустима като подадена от ненадлежна страна. Със заповед № 1264/5.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, приложена по делото, на основание чл. 16 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е възложено на Б. Николов, заемащ длъжността заместник директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Велико Търново, да изпълнява по съвместителство и длъжността директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново до назначаването на титуляр, но за не повече от 6 месеца. Касационната жалба е подадена на 21.01.2019 г. от Б. Николов в качеството му на изпълняващ длъжността директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново. Оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – Велико Търново е постановено след повторно разглеждане на делото. С решение № 12291 от 11 октомври 2018 г. по административно дело № 8066/2018 г. на Върховния административен съд, осмо отделение е отменено първоначално постановеното първоинстанционно решение - № 146 от 28 март 2018 г. по административно дело № 571/2016 г. С това решение са дадени задължителни на основание чл. 224 АПК указания да се допусне допълнителна съдебно-компютърна техническа експертиза и да се обсъдят представените по делото Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП, утвърдени от изпълнителния директор на агенцията през 2014 г. Така дадените указания са изпълнени. Повторната съдебно-компютърна техническа експертиза потвърждава заключението на експертизата, приета при първоначалното разглеждане на делото. Що се отнася до вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП, по отношение на тях правилно съдът е посочил, че като вътрешни ведомствени правила същите не могат да дерогират законовите изисквания и по-конкретно тези на ЗДСл. След като е обсъдил отново всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и двете компютърни технически експертизи, административният съд е обосновал правилен и законосъобразен извод за това, че РА и РАП са издадени след проведено ревизионно производство, което е било възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000414002829-020-01/2.12.2014 г., издадена от некомпетентен орган. Тази заповед е издадена от И. Ангелова – началник сектор в качеството й на заместник на Ц. Петрова, според изрично посоченото в нея. Със Заповед № 532/25.08.2014 г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК териториалният директор на ТД на НАП – Велико Търново е определил Ц. Петрова – началник сектор да възлага ревизии. Със Заповед № 533/25.08.2014 г. е определил И. Ангелова да изпълнява правомощията на Ц. Петрова по възлагането на ревизии в случаите на законово установено нейно отсъствие. ЗВР, РА и РАП са подписани с валидни електронни подписи и това обстоятелство е установено чрез заключението на вещото лице Иванов от 30.10.2017 г., прието по делото без оспорване от страните. Спорът между тях е за това дали на датата на издаване на ЗВР № Р-04000414002829-020-01, а именно на 2.12.2014 г., титулярят на правомощията по възлагане, а именно Ц. Петрова е била в надлежно разрешен платен отпуск, за да се приеме, че тази заповед е издадена от материално компетентен орган при условията на заместване. От приетата първа съдебно-компютърна техническа експертиза, както и от приетата такава при повторното разглеждане на делото, се установява, че чрез информационната система HeRMes се поддържа регистърът на Дирекция "Управление на човешки ресурси" в НАП. Тази система включва различни модули, един от които е модул "Отсъствия", чрез който се управляват всички видове отпуски на служителите /платен, неплатен, по болест/. Ц. Петрова, която е с работно място в офис Враца, с нейния персонален достъп и от собственото си работно място е заявила на 1.12.2014 г., че иска да ползва платен отпуск на 2-ри и 3-ти декември 2014 г. Заявката й е одобрена първо от заместника чрез кликване – в случая от И. Ангелова и Петрова е получила електронно писмо за резултата. След това заявката й за отпуск по същия начин чрез кликване е одобрена от началника на Отдел "Ревизии" и от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Велико Търново. След така направеното съгласуване Петрова отново е получила електронно съобщение, с което е уведомена за резултата, и информацията е записана в базата данни на HeRMes като заповед № 7463/1.12.2014 г. Заповедта се извежда автоматично в системата с генериран номер и дата, които са уникални, и това става непосредствено след одобрението на последното ниво. Файл в текстови формат не се създава. Създава се запис, съдържащ имена на колоните в табличен вид – заповед, статус, от дата до дата, работни дни, вид отпуск, основание. При необходимост се създава файл в WORD при това само от служител в Дирекция "Управление на човешки ресурси". В случая заповедта е била отворена от базата данни /не като файл/ на 09.05.2016 г. от старши експерт в Управление на човешки ресурси В. Станинска с нейния персонален достъп, след това на 20.11.2017 г. от С. Недялкова - старши експерт в Управление на човешки ресурси и е извършено разпечатване на документа на мрежов принтер. Според вещото лице съгласуване в системата на отпуска на Ц. Петрова на 02. и 03.12.2014 г. от директора на офис Враца не е направено. Със заповед № ЗЦУ-380/24.03.2014 г. изпълнителният директор на НАП на основание чл. 6, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗДСл е възложил на директорите на офиси за обслужване да упражняват правомощията му на орган по назначаване по служебните правоотношения с държавните служители с месторабота в офисите към съответните дирекции, в т. ч. да разрешават, прекъсват или отлагат ползването на всички видове отпуски по ЗДСл. Разпитан като свидетел А. Александров – директор на офис Враца – потвърждава, че не е подписвал през декември 2014 г. нито на хартиен носител, нито с електронен подпис, заповед за отпуск на Ц. Петрова. Той не е съгласувал този отпуск дори в системата, така както е установил и експертът. Подписал е заповед на хартиен носител през 2017 г., която му е дала специалистката УЧР. При така установените факти правилно е приел първоинстанционният съд, че на 2.12.2014 г. Ц. Петрова не е била в разрешен съгласно чл. 57, ал. 3 ЗДСл платен отпуск. Според цитираната законова разпоредба държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването. Не се твърди от касатора и не се доказва от него в хода на първоинстанционното производство, че титулярят Ц. Петрова е ползвала на посочената дата отпуск в хипотезата на чл. 59, ал. 6 ЗДСл. Както е посочено в заповедта с № 533/25.08.2014 г. на териториалния директор, на И. Ангелова е възложено да изпълнява правомощията на Ц. Петрова по възлагането на ревизии в случаите на законово установено нейно отсъствие, а такова на 2.12.2014 г. не се установява от данните по делото. Безспорно, за да е валиден РА като издаден от компетентни органи, а именно - Ц. Петрова – орган, възложил ревизията, и Г. Тошева – ръководител на ревизията, в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то ревизионното производство следва да е възложено със ЗВР, издадена от компетентен орган, доколкото с нея на основание чл. 113, ал. 1 ДОПК се определят ревизираното лице, ревизираният период, видовете задължения и органите, компетентни да извършват ревизията, в т. ч. ръководителят на ревизията. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение - № 574/4.01.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по административно дело № 791/2018 г., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на решение № 15393/17.12.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело № 2964/2014 г. С това решение е оставено в сила решение № 651 от 8.01.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по административно дело № 671/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на "Спринк" ЕООД срещу ревизионен акт № 04251000035 от 1.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Велико Търново, потвърден с решение № 288/1.07.2013 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново. От данните, посочени в мотивите на решението, се установява, че ревизионното производство е възложено със ЗВР № 1000001/19.01.2010 г., по отношение на която не е имало спор между страните по делото за това, че е издадена от компетентен орган. Същото се отнася и до решение № 3741/18.03.2014 г. по административно дело № 9748/2013 г., от което според изложените в него мотиви е видно, че е била установена различна фактическа обстановка, а именно разрешен от компетентния орган по назначаването платен годишен отпуск. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение