Решение № 5255 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Одесос, община Варна, чрез неговия пълномощник срещу решение 1469/15.11.2022 г. по адм. дело 1689/2022 г. на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда неговата отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба С. Фотева чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Фотева срещу решение 10/20.06.2022 г. на главния архитект на район Одесос, община Варна, с което е отказано издаване на виза по чл. 140, ал. 1 ЗУТ за проектиране на строеж промяна предназначение на гараж 4 с идентификатор 10135.1026.183.1.19 в кабинет, находящ се в УПИ VIII-1 общ., кв. 567 по плана на 14 м.р., жилищна сграда на [улица], гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отменил постановения отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне по същество, съгласно дадените указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в условията на делегирани правомощия по реда на § 1, ал. 4 ДР ЗУТ. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за немотивираност на акта, доколкото в същия са изложени съображения за постановяването на отказа наложена забрана за преустройство и промяна на предназначението на гараж в магазин или за други осбслужващи дейности със заповед 3843/05.11.2007 г. на ИД кмет на община Варна. Цитираната заповед представлява вътрешнослужебен административен акт, с който не би могло да се дерогира действието на закона. Следователно, оспореният отказ се явява постановен в противоречие с материалния закон, доколкото при сезиране с искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, органът следва единствено да установи дали заявителя носи качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. След като жалбоподателката се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1026.183.1.19 по КККР на гр. Варна, не са били налице пречки за издаване на исканата виза за проектиране. В допълнение на изложеното, сочената от органа заповед не забранява издаването на визи за проектиране с оглед промяна предназначението на гаражи, а допускането на такова преустройство и промяна на предназначение. Издаването на виза за проектиране като предхождащо действията по допускане и извършване на преустройството, попада извън така наложената забрана. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място, по делото не е установено заявеното ново предназначение на гаража след извършване на промяната с оглед общото посочване в кабинет. В този смисъл е възпрепятствана преценката на съда от евентуалната необходимост от изследване дали преустройството е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания по действащите нормативи. На второ място съдът не е изяснил и въпроса дали с промяната на предназначението на гаража, обслужваното от него жилище се лишава от паркомясто, съответно предвидено ли е отделно място за паркиране или гараж за новообразувания кабинет в изпълнение на изискването по чл. 38, ал. 9 ЗУТ. В разглеждания аспект съдът е следвало да прецени не само надлежната легитимация на оспорващата като възложител, но и да изследва материалноправните предпоставки за постановяването на отказ от административния орган. Предвид изложеното, без тези фактически установявания касационната инстанция като инстанция на правото не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на инстанцията по същество, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно спазването на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗУТ, както по отношение на досега обслужваното от преустроения гараж жилище, така и по отношение наличието на място за паркиране или гараж за новообразувания кабинет. По реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,