Решение № 6017 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2015 г.

Решение № 6017 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Ш. А., срещу Решение № 197 от 12.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9693 по описа на Административен съд София - град за 2013 г., 33 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., обективиран в Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2003 от 30.07.2013 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 31899,85 лв. и настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 500,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на решението предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора решението е постановено при липса на мотиви, тъй като те са общи, абстрактни и не са основани на конкретната фактическа обстановка. Съдът е цитирал неприложена по делото Заповед № РД-09-1110 от 13.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, не е посочил доказателствата, въз основа на които е установил фактите по делото и не е извършил преценка по чл. 168 АПК. С оглед изготвяне на експертизата, приета по делото, не е извършена проверка на място и не са събрани доказателства, че приложените снимки касаят именно имота на касатора. Неправилно е приетото от съда и по отношение извършените теренни проверки и твърдените нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли уважаването й. Представя писмена защита и списък на разноските. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ не се явява и не се представлява в съдебното заседание. В представено по делото становище оспорва касационната жалба и аргументирано поддържа нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било УП с изх. № 02-250-6500/2003 от 30.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на А. е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 31899,85 лв. Установено е от съда, че настоящият касационен жалбоподател е подал Общо заявление за плащания на площ 2012 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 2502041270133 от 29.03.2012 г., с което е заявил и декларирал за подпомагане 21 броя парцели - БЗС по СЕПП, с обща площ 120,63 ха, като исканата сума е в размер на 31899,85 лв. Площите са означени на приложените към заявлението ортофотокарти, подписани от А.. Заявените парцели не са били предмет на проверка на място, извършена от Регионалния технически инспекторат. Извършени са теренни проверки от ОС"З" - Търговище и са изготвени снимки. За определяне на допустимите за подпомагане площи за 2012 г. е направено компютърно сравнение на заявените от А. контури и тези, определени като слой "Допустими за подпомагане земи" за 2012 г. Подаденото от настоящия касатор възражение срещу проекта на специализирания допустим слой не е било уважено. Въз основа на приетото заключение на СТЕ, съдът е приел за установено, че заявените от А. площи попадат в частта от териториите на страната, за които за 2012 г. няма актуална цифрова ортофотокарта, която да бъде дешифрирана, а са извършвани масирани теренни проверки въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните, резултатите от които са отразени в СИЗП. Окончателният слой "Площи в добро земеделско състояние" е одобрен със Заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. и не е обжалван. С писмо от 04.03.2013 г. е предаден окончателния слой в база данни "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП" за 2012 г. Въз основа на приетите по делото доказателства, които се съдържат в административната преписка по издаването на оспореното УП и заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), първоинстанционният съд е направил извод, че спорният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Дал е мотивиран отговор на възраженията на А. за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и немотивиране на УП. Приел е, че изцяло се потвърждава размера на недопустимата площ по СЕПП - 40,96 %, представляващи 35,05 ха от общо заявени 85,58 ха. Предвид това и при съобразяване на чл. 58, § 3 от Регламент 1122/2009 г. правилно, според съда, е санкционирана цялата декларирана площ, което е довело до неоторизане на никаква площ и сума за подпомагане. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа довод за постановяването му при липса на мотиви. Съдът е постановил съдебния акт след обсъждане на приетите по делото доказателства и при съобразяване заключението на СТЕ. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК е извършил проверка на оспореното пред него УП на основанията по чл. 146 АПК, след като е взел предвид становищата на страните и е дал отговор на направените възражения. В този смисъл, обратно на твърдяното в писмените бележки, представени от процесуалния представител на касационния жалбоподател, решението съответства на изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК. Без основание също така се твърди, че решението е постановено на базата на неприети по делото доказателства като се визира Заповед № РД-09-1110 от 13.08.2012 г. Тази заповед е представена по делото от министерство на земеделието и храните (л. 508-510 от първоинстанционното дело) в изпълнение на протоколно определение на състава на АССГ от съдебно заседание, провело се на 25.02.2014 г., на което не е присъствал настоящият касатор или негов представител и е приета по делото като доказателство като част от административната преписка. Неоснователно е и поддържаното от А., че не е бил уведомен за неуважаване възраженията му срещу изготвянето на проекта на специализирания слой, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че на 16.04.2013 г. той е получил известие за доставяне на писмо от министъра на земеделието и храните с изх. № 94-1525 от 12.04.2013 г., с което е бил информиран за резултата от възражението му относно парцелите, които фигурират в него (л. 521, 522 пак там). Досежно заявените парцели, за които са констатирани застъпвания (БЗС 23738-519-1-5, 44286-64-1-1, 44286-599-1-1 и 73376-384-1-2) заключението на СТЕ потвърждава установените и нанесени в спорното УП недопустими площи при съобразяване на представените в административното производство от А. документи за правното основание за ползване на площите, направените от него откази и проведени процедури по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция), при което са направени частични редукции на недопустимите площи от застъпвания. Относно парцели, посочени в заключението: БЗС 23738-577-3-1, 27259-174-1-1, 27259-180-1-1, 36470-147-1-1 и 36470-164-1-1, вещото лице също потвърждава установените и нанесени в спорното УП недопустими площи. За тези парцели няма установени недопустими за подпомагане площи от застъпвания и още при подаване на заявлението цялата им площ е била определена като недопустима за подпомагане. Извършена е теренна проверка от ОД"З" - Търговище, при което не е установена промяна. Към заключението са приложени копия от протоколите за извършена теренна проверка и снимки на терена. Във връзка с оплакванията на касатора следва да се има предвид изрично отразеното в заключението, че приложените снимки са направени в момента на теренната проверка със специализирана техника, като върху тях автоматично са отпечатани датата и часа на снимане, географските координати на снимката и посоката на снимане. А. не е ангажирал доказателства за опровергаване констатациите на вещото лице, които потвърждават тези от оспореното УП. Затова правилно и в съответствие с установените по делото факти първоинстанционният съд е приел жалбата срещу него за неоснователна. Пет от заявените 21 парцела, с площ в общ размер на 34,74 ха, попадат извън определения от министерство на земеделието и храните окончателен слой на допустимите за подпомагане площи за 2012 г. Както се посочи, цялата тази площ още при подаване на заявлението е определена като недопустима за подпомагане и при теренната проверка не е установена промяна. В други четири парцела са установени площи, които са недопустими в резултат на неразрешени в полза на лицето застъпвания като в резултат на окончателната калкулация като недопустими за подпомагане са останали 0,31 ха. По отношение на тях касаторът не навежда конкретни оплаквания. Така общият размер на установените допустими площи, което е потвърдено и от заключението на СТЕ, е 85,58 ха, а на установените недопустими площи 35,05 ха, при което процентът на наддеклариране е 40,96 %. Недопустими на този етап от производството са възраженията на касационния жалбоподател срещу заключението на СТЕ, които по същество представляват оспорване на същото. Заключението е прието от първоинстанционния съд без оспорване от страните в съдебното заседание на 02.10.2014 г. (в което настоящият касатор е присъствал), а съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс оспорването му може да бъде направено докато трае изслушването. Казаното от А. по време на съдебните прения, че експертизата "...не отговаря на същността на делото, тъй като тук не става въпрос за това дали има или няма допустими площи" не съставлява такова оспорване. Наред с това искане за извършване на оглед на място не е било предявено към вещото лице при допускане на експертизата, а А. не е поискал възлагане на допълнително или повторно заключение, с каквато възможност е разполагал съгласно чл. 201 ГПК. Както се посочи, предвид изрично отразеното в заключението, приложените към него снимки са направени в момента на теренната проверка със специализирана техника, като върху тях автоматично са отпечатани датата и часа на снимане, географските координати на снимката и посоката на снимане. С оглед установените в хода на административното производство недопустими площи, потвърдени от вещото лице по приетата като неоспорена СТЕ, правилно и в съответствие с материалния закон е отказана субсидия в размера, посочен в спорния акт съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Направената в този смисъл преценка от първоинстанционния съд е правилна. Съдът мотивирано е отговорил и на възраженията на А. за немотивираност на УП, при което е извършил правилна преценка, че същото съдържа фактическите и правни основания за издаване. Подробно е разгледал е нормативно регламентираната процедура за подаване, разглеждане и произнасяне по подаденото заявление, при което е направил извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на А. във връзка с извършената теренна проверка, нейните констатации и липсата на контролен лист като съставът на АССГ е дал отговор на възраженията му в тази насока в решението, които се споделят от настоящия съд. Разпоредбата, на която се позовава касаторът е относима към проверките на място, а не към теренните проверки, организирани от директорите на ОД"З". Всичко гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,