Решение № 804 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2018 г.

Решение № 804 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" срещу решение № 866/10.05.2018 г. по адм. дело № 38/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 4429/06.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - С. Н., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната пред него заповед на държавния служител С. Н. - митнически инспектор в митница Югозападна, за извършение от него дисциплинарни нарушения е наложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е посочено, че Н. в периода от месец март 2015 г. до 13.06.2017 г. на територията на ГКПП Кулата и гр. Сандански, е участвал в корупционни прояви, като е получавал облаги, които не му се следват, като вследствие на действията си е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение и допринесъл широкото отразяване в медийното пространство и уронил престижа на Агенция "Митници", като нарушил етичните норми за поведение - т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 13 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ, на чл. 2, ал. 1 - 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и V. 29 от длъжностната характеристика, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл., с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Като второ дисциплинарно нарушение в мотивите на заповедта е посочено, че като не е уведомил незабавно началника на митница Югозападна за повдигнато срещу него обвинение на 15.06.2017 г. обвинение по ДП № 53/2016 г. по описа на СО при СП, Н. е нарушил разпоредбите т. 1 от заповед № ЗАМ - 1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и не е изпълнил служебните си задължения по V. 31 от длъжностната характеристика и е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДСл., с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. АС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно процесуалните норми. Като основания за отмяната й АС е посочил липсата на описание на конкретните действия на Н., осъществени в периода от месец март 2015 г. до 13.06.2017 г. на територията на ГКПП Кулата и гр. Сандански. Същата е материалноправно незаконосъобразна, защото по делото липсват и доказателства за конкретно деяние, индивидуализирано в достатъчна степен с време, място, конкретни действия или бездействия, което да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 ЗДСл. По отношение на второто посочено в заповедта нарушение, АС е приел за установено, че Н. не е изпълнил задължението си по т. 1 от заповед № ЗАМ - 1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници" за незабавно уведомяване на началника за повдигнатото обвинение и прилагане копие за привличането му в качество на обвиняем, но органът не е установил причината за това, както и не е извършил преценка дали за това неизпълнение на задълженията по критериите на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. следва да бъде наложено най - тежкото дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Правилни са констатациите, че в оспорваната заповед липсват каквито й да е било конкретика относно твърдените корупционни прояви - а именно кога, от кого са получени пари, за какво и т. н. Правилни са доводите на АС, че без подобна конкретика не може да бъде направен извод дали и кой състав на дисциплинарно нарушение е осъществен. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС, че единствено от факта на образуване на наказателно производство и привличане на Н. като обвиняем не могат да се направят изводи за виновно осъществен състав на дисциплинарно нарушение по ЗДСл. Административният орган е следвало да посочи в заповедта като фактически основания за издаване на заповедта кои конкретно деяния представляват дисциплинарни нарушения и да представи доказателствата в подкрепа на фактическите и правните основания за издаване на заповедта и като не го е направил, заповедта му правилно е отменена като незаконосъобразна. Що се отнася до второто нарушение - липсват доводи и доказателства дали Н. е бил с мярка за неотклонение, препятстваща уведомяването на началника му незабавно ("задържане под стража"), което би довело до извод за липса на виновно поведение. Отделно от това дори и да беше доказано виновното осъществяване на нарушението - неуведомяване на началника за повдигнатото обвинение, правилно АС е отбелязъл, че това нарушение трудно би могло да мотивира налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че не са отчетени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл., което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта в тази й част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 550 ( петстотин и петдесет) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от Агенция "Митници". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение