Решение № 4365 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 994/2017 г.

Решение № 4365 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 994/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. С. В. с адрес в гр. С. с процесуален представител адвокат С. О. - САК срещу решение № 1131 от 2.12.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 655/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-22-65#1 от 17.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. област, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 5105217244 от 5.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. област. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и при съществено норушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. област не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в сроска по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, отхвърлящо жалба срещу разпореждане, с които актове не се зачита за осигурителен стаж периода от 1.09.1986 г. - 31.07.1988 г. през което време се обучавал в политическа школа в Москва. Счита, че този стаж следва да се зачете на основание чл. 79 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/отм/ и на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО като отмяната на разпоредбата на чл. 79 от ППЗП/отм/ в периода от 1991 г. до 31.12.1999 г. /на последната дата влиза в сила КСО/, не се отразява на извода, че този стаж следва да бъде зачетен. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от доказателствата по делото, че няма спор по фактите относно спорния период, за който е установено от заключение на експертиза, че е изплащано възнаграждение в размер на 230 лева на месец върху което не е начисляван клас за прослужено време и не е удържан ДОО, поради което констатациите на вещото лице са, че това възнаграждение няма характер на трудово възнаграждение и за спорния период няма констатирани суми като осигурителен доход. Съдът е извел правен извод, че за спорния период е действала разпоредбата на чл. 79 ППЗП/отм/, действала до 21.05.1991 г. и след изменението на ППЗП/отм/, считано от 21.05.1991 г. разпоредбата е отменена. Съгласно разпоредбата на § 9, ал., ПЗР КСО този стаж не може да бъде признат, а като такъв следва да се зачете само при представяне на документи за осгурителен доход и внесени осигурителни вноски, представянето на които е в тежест на жалбоподателя, който не ги представя и не поддържа такива доводи. При констатациите от фактическа и правна страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Спорен е останал въпросът относно правната характеристика на стажа в спорния период от 1.09.1986 г. - 31.07.1988 г. За този период разпоредбата на чл. 79 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм/ предвижда, че се зачита за трудов стаж времето през което изпратените от предприятия, учреждения или организации лица са следвали в политически, профсъюзни, културно просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и изпратените на специализация. Трудовият стаж се сачита от категорията на работата, която е изпълнявало лицето преди изпращането му. Тази разпоредба е действаща до 21.05.1991 г. от която дата ППЗП/отм/ е изменен. Или, след тази дата такъв стаж не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. След влизане в сила на КСО от 1.01.2000 г. действат разпоредбите му, като с § 9, ал. 1 ПЗР ДВ бр. 102 от 2005 г. е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действалите дотогава разпоредби, се признава за трудов стаж по този кодекс. П., разпоредбата в настоящият случай означава, че трудов стаж който към 31.12.1999 г. не се зачита за трудов стаж по действащите към този момент правни норми не може да бъде зачетен и при действието на КСО съгласно § 9 ПЗР КСО. Обстоятелството, че през един период /до 21.95.1991 г. процесния период е бил признаван за трудов стаж при пенсиониране, а след това вече не се признава за такъв стаж означава, че следва да бъде зачетена по новата разпоредба - това е изменената норма на чл. 79 от ППЗП/отм/, считано от 21.05.1991 г. ДВ бр. 40 от 1991 г., която е била действаща към 31.12.1999 г. и с която не се признава вече такъв стаж за трудов стаж за пенсиониране, респективно за осигурителен стаж. В случая няма противоречиви мотиви на съда относно извода, че са налице материално правни норми които действат само занапред и нямат обратно действие. Тълкуването и разбирането на закона, изразено в касационната жалба, че квалификацията на спорния стаж следва да се прави с оглед действащата по негово време норма, е в разрез с разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, която изисква тази норма да е действаща към 31.12.1999 г., а в случая благоприятната норма на чл. 79 ППЗП/отм/ не е действаща след 21.05.1991 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение