Решение № 4366 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13843/2019 г.

Решение № 4366 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13843/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Дендлер от [населено място] против Решение № 6024/16.10.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 7612/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 30/24.04.2019 г. на управителя на Национален осигурителен институт (НОИ), с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/13.02.2019 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и отхвърлил жалбата й срещу решението на управителя на НОИ, с което било отказано изменение на личната й пенсия по чл. 102, ал. 1 КСО. При наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата й срещу административния акт, както и да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът – управителят на Национален осигурителен институт в писмено становище оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд София – град е обжалвано Решение № 30/24.04.2019 г. на управителя на НОИ, издадено в производството по чл. 117, ал. 4 КСО, във връзка с жалба на Т. Дендлер срещу Разпореждане №[ЕГН]/13.02.2019 г. на длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ. С разпореждането е отказано да бъде преизчислена отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство от дохода за друг тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г. (01.01.1990 г. - 31.12.1992 г.) на основание нейно заявление от 04.01.2019 година. От данните по делото се установява, че жалбоподателката по – рано е подала на 14.09.2017 г. заявление в Германския осигурителен институт, постъпило в българския НОИ с вх. № 2213-50-4803 от 20.11.2017 г., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С административната преписка са представени относимите за претендираното от нея право - формуляри Е 202 DE (проучване на молба за пенсия за старост) и Е 205 DE (Удостоверение за осигурителни периоди в Германия). Приложени са документи, удостоверяващи българските осигурителен стаж и доход на лицето. С писмо с изх. № 2113-26-2526-7 от 07.03.2018 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателката е уведомена, че недостигащият й за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – ал. 2 КСО осигурителен стаж е в размер на 00 години 07 месеца 01 ден. Указана й е правната възможност по чл. 9а, ал. 2 КСО за недостигащия й стаж, което тя е реализирала съобразно чл. 4, ал. 8 и чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 КСО. С Разпореждане №[ЕГН] по протокол № 01119 от 26.03.2018 г. на Т. Дендлер е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, считано от 14.09.2017 година. Видно от същото, при изчисляване на индивидуалния коефициент органът по "ПО" при ТП на НОИ – Хасково е зачел дохода, посочен в представеното заедно със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение образец УП-2, изх. № 080 от 12.10.2017 г., издадено от Община Димитровград, за периода 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г., който възлиза на 6492, 03 лева. С вх. № 1029-50-185 от 04.01.2019 г. чрез германската осигурителна институция е постъпило заявление от лицето за изчисляване на пенсията му от друг тригодишен базисен период преди 1997 година. Жалбоподателката прилага удостоверение образец УП-2, изх. № 075 от 24.10.2018 г., издадено от Община Димитровград, в което е удостоверен осигурителен доход за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1992 г., в размер на 33646, 75 лева. Въз основа на тези данни, длъжностното лице издава обжалваното разпореждане, с което на Т. Дендлер е отказано преизчисляването на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, на база друг тригодишен период преди 1997 г., а именно от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 година. Мотивите му са, че новият период и доход са по - неблагоприятни от периода и дохода, въз основа на които на Т. Дендлер вече е определена пенсията. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение на управителя на НОИ. В производството по съдебен контрол по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Т. Дендлер. За да постанови този резултат, съдът извежда извод за липса на материалноправните предпоставки за преизчисляване на пенсията й по чл. 70 КСО във връзка с чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ред. ДВ, бр. 33 от 2013 г., само "НПОС") и намира, че с процесното разпореждане от 13.02.2019 г. тя е установена в дължимия й размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършване на следващата се проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът в съответствие с представените доказателства, е установил относимите по делото факти. Касационните доводи на жалбоподателя за нарушение на материалния закон са свързани с тълкуването на чл. 70 КСО във връзка с чл. 21, ал. 3 НПОС, както и приложението на чл. 6 и чл. 52 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното съдебно решение не страда от изтъкнатите в жалбата касационни оплаквания и същите се приемат за неоснователни. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на управителя на НОИ е съобразено с приложимите материални норми и целта на закона, в какъвто смисъл са изложените от Административен съд София – град правни доводи, и които се споделят от настоящия касационен състав. Жалбоподателката Т. Дендлер е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 14.09.2017 година. Към тази дата тя има навършени [възраст]. С влязлото в сила Разпореждане №[ЕГН]/26.03.2018 г. общият й осигурителен стаж и на основание чл. 104 КСО, превърнат към III категория труд, възлиза на 33 години 8 месеца и 00 дни. Зачетен й е осигурителен стаж за пенсия, положен в случая в Германия в размер на 1 година 8 месеца и 00 дни, съответно осигурителният стаж за определяне на размера на пенсията, положен в чужбина е 3 години 10 месеца и 00 дни. Така общият й осигурителен стаж е изчислен на 37 години и 6 месеца. Според чл. 68, ал. 1 (изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 1 август 2017 г.) КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените, а според ал. 2 от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Съобразно фактическите установявания на първоинстанционния съд се налага извод, че за жалбоподателката са били осъществени материалноправните предпоставки, свързани с възникване субективното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 2017 г., което е било надлежно упражнено от лицето след изпълнение на изискването в чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 КСО. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В съответствие с чл. 70, ал. 1 от КСО на Т. Дендлер с разпореждането от 26.03.2018 г. е определен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като е взет предвид осигурителния доход за времето от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. в размер на 6492, 00 лева, съответно изчислено е общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) от 39 101, 86 лева. Индивидуалният коефициент е изчислен на основание правилото в чл. 70, ал. 4 КСО (изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 1 август 2017 г.) на 1, 192. Средномесечният осигурителен доход в страната за м. 09.2016 г. – м. 08.2017 г. е в размер на 801, 86 лева. При признат осигурителен стаж от 37 години и 6 месеца и коефициент 1, 126%, на жалбоподателката е определен процент на осигурителния стаж в размер на 42, 23%. На основание чл. 70, ал. 3 от КСО, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, се умножава по индивидуалния коефициент на лицето. По този начин средномесечният осигурителен доход за страната преди 31.12.2018 г. е точно определена и константна сума, която е публично оповестена от Национален осигурителен институт. Обосновано и в съответствие с приложимите правни норми на КСО административният съд достига до извод, че индивидуалният коефициент е изчислен като се определят съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода преди 31.12.1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, както и съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В този смисъл с процесното разпореждане от 11.02.2019 г. компетентното длъжностно лице по "ПО" и след дължимите се изчисления, правилно е заключило, че посочените нов осигурителен период и доход от страна на жалбоподателката, не са по – благоприятни за нея. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 52 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L ЗЗ, 2008 г., стр. 12, само "Регламента"), защото Т. Дендлер има осигурителен стаж, придобит на територията на две държави членки на Европейския съюз, а именно България и Германия. На основание чл. 6 от Регламента, освен ако друго не е предвидено в него, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Така разписан текстът на чл. 6 от Регламента е свързан с придобиване на субективното правото на пенсия на лицето, при наличие на материалните предпоставки по съответния национален закон и зачитане на периодите на осигуреност, които са завършени в друга държава членка и не съвпадат с тези по вътрешното право. Регламент № 883/2004 в чл. 87, т. 2 от преходните си разпоредби посочва, че всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент. По силата на нормата на чл. 52, ал. 1, б. "б" от Регламента, компетентната институция, каквато се явява Националният осигурителен институт, е изчислила размера на дължимото се обезщетение на жалбоподателката, чрез определяне на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение). Приложението на чл. 52, ал. 1, б. "б" от Регламента е обосновано от обстоятелството, че придобитият от Т. Дендлер български осигурителен стаж не е бил достатъчен с оглед възникване на правото й по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, поради което пенсионният орган законосъобразно е изчислил пропорционален размер на пенсията по реда на цитирания текст от Регламента, като е взел предвид съответния размер на осигурителния доход, определен по правилата на чл. 70, ал. 3 КСО и осигурителния период, завършен съгласно прилаганото от България законодателство. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил жалбата срещу решението на управителя на НОИ, Административен съд София – град е постановил обосновано решение, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение