Решение № 14195 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2015 г.

Решение № 14195 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Искрен Живков Шаханов, чрез адвокат Биляна Димитрова срещу решение № 35 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 423/2014 г. на Административен съд - Русе. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение с всички законови последици. В съдебно заседание, чрез адвокат Българинов поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - Областна дирекция на МВР, гр. Русе чрез юрисконсулт Емилия Коева - Минчева с писмен отговор оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. В съдебно заседание не се представлява, не сочи нови доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд - Русе Искрен Шаханов е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу ОДМВР - Русе, с искане да му бъде присъдено обезщетение в общ размер на 8 625 лева, от които 3 915 лв. за периода 14.02.2013 г. до 12.11.2013 г., имуществени вреди, представляващи разликата между неполучени брутни възнаграждения и получени по трудово правоотношение с друг работодател и сумата от 4 710 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 14.08.2012 г., представляващи имуществени вреди за отстраняването му от заеманата длъжност в размера на 6 брутни заплати. Поискано е и присъждането на лихва върху претендираните суми от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Съдът е установил, че заповед № з-3539 от 14.08.2012 г. на директора на ОДМВР - Русе, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение е отменена с влязло в сила съдебно решение. След прекратяване на служебното му правоотношение ищецът е работил по трудово правоотношение с търговско дружество, по което обстоятелство няма спор, както за периода, така и за полученото трудово възнаграждение. Не са спорни по делото и обстоятелствата, че след отмяна на уволнението на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на 3 915.00 лева по чл. 254 ЗМВР (отм.) който е действал за релевантния период. Това обезщетение е за 6-месечен период след прекратяване на служебното правоотношение, представляващо разликата между получаваното от ищеца по трудово правоотношение възнаграждение и това, което е получавал по служебно правоотношение към датата на прекратяване. По основателността на този иск, административният съд е развил мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав. Искрен Шаханов е получил обезщетение по чл. 254 ЗМВР (отм.) за 6-месечния период след прекратяване на служебното правоотношение. Тази норма е специална по отношение на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По иска на Шаханов за обезщетение в размер на 4 710.00 лева, представляващи неполучени брутни възнаграждения за периода от 24.02.2012 г. до 14.08.2012 г., в който служителят е бил временно отстранен от длъжност, съдът е установил следното: със заповед № з-689 от 23.02.2012 г. на директора на ОДМВР - Русе Искрен Шаханов е бил временно отстранен от длъжност. Заповедта е издадена на основание чл. чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.), съгласно който служител на МВР временно се отстранява от заеманата длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Правилно първоинстанционният съд е приел, че временното отстраняване от служба е самостоятелен административен акт, който не е резултат от отменената заповед за уволнение, поради което не се установява пряка причинно-следствена връзка между тях. Освен на това основание административният съд е приел, че този иск е неоснователен и на още едно основание, а именно, съгласно чл. 234, ал. 3 ЗМВР (отм.) е уреден въпросът за имущественото притезание на отстраненият от служба при отмяна на отстраняването или когато не е наложено дисциплинарно наказание, като настоящият случай попада във втората хипотеза. В случая след като в специалния закон е уредена хипотезата за обезщетяване на незаконосъобразно отстранения временно от служба държавен служител, то не е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен и вторият иск. Заповедта по чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) е индивидуален административен акт, изразява едностранното властническо волеизявление на органа с изпълнително-разпоредителни функции, непосредствено засяга законни права на адресата, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение и поради това подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от акта, с който е приключило дисциплинарното производство. Няма данни и не се твърди от ищеца да е оспорил законосъобразността на заповедта, с която е бил отстранен от служба. Различни са правопораждащите факти за правата по чл. 234 ЗМВР (отм.) и правото на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което са различни и правоотношенията, възникващи на основание на тези две правни норми. Искът, предявен от ищеца в настоящото производство има съвсем друго фактическо и правно основание. Той се основава на твърдение за нанесени вреди вследствие от отменен по съдебен ред индивидуален адимнистративен акт - заповед по чл. 224 и чл. 227 ЗМВР (отм.) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Вторият иск е за имуществени вреди, вследствие на отстраняването временно от служба по чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Претенциите са от два самостоятелни акта, всеки от които подлежи на самостоятелен съдебен контрол и при отмяната на всеки от които специалният ЗМВР е предвидил дължимото на служителя обезщетение. Настоящият състав намира, че е неоснователно твърдението в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не бил допуснал исканите от ищеца доказателства. Видно е от протокола от проведеното съдебно заседание и от определенията на съда по доказателствата, че ищецът е искал допускането на доказателства за изясняването на факти, които не са спорни. Освен възражения, ответникът не е представил доказателства, които да обосноват обратен на направения от съда извод. Спорен между страните е въпросът не по фактите, а по приложението на относимите правни норми. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на временното отстраняване от служба на държавния служител. Този въпрос не е относим към предмета на спора - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК. По изложените по-горе мотиви, актът, с който служител по ЗМВР се отстранява временно от служба подлежи на самостоятелен съдебен контрол и неговата законосъобразност не е предмет на настоящия спор. От изложеното дотук следва да се направи изводът, че ЗОДОВ е специален закон, който се прилага само в случаите, когато за страната не съществува друг правен ред за обезщетяване. В конкретния случай това изискване не е налице. За ищеца е налице право, което той е упражнил, да претендира сумите, сочени от него като претърпени имуществени вреди, на друго правно основание - чл. 254, ал. 1 ЗМВР (отм.) Съгласно този текст при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители на МВР имат правото на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 ЗМВР. При тази правна възможност явно претендираната вреда вследствие на незаконно уволнение не може да бъде търсена като обезщетение по реда на ЗОДОВ, след като законодателят е предоставил друг ред за обезщетяване. В случая е установено и не е спорно между страните, че ищецът е обезщетен по специалния ред на ЗМВР. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за основателност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Решението на Административен съд - Русе е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение