Решение № 15093 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2014 г.

Решение № 15093 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 2906 от 07.05.2014 г. по административно дело № 2248/2014 г. Административен съд - София-град е отхвърлил направеното с жалбата на Владислав Любомиров Филипов оспорване на заповед № Л-303/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район "Лозенец", гр. София, потвърдена с решение № РД-01-77/28.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София-град. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Владимир Любомиров Филипов от гр. София с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е отказал на Владислав Любомиров Филипов отпускането на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. по Наредба № РД-07-5/2008 г. на основание чл. 27, ал. 5 от ППЗСП - невъзможност за извършване на социална анкета поради отсъствие на лицето, тъй като не живее на декларирания постоянен адрес, и във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП - прехвърлен имот срещу заплащане през последните 5 години. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Владислав Филипов срещу същата заповед не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираните пречки за това. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при напълно изяснени фактически обстоятелства по казуса. С молба-декларация от 05.09.2013 г. Владислав Филипов е поискал отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия, в която е отбелязал, че живее на постоянния си адрес - гр. София, ул. "Майор Томпсън" № 74А, вх. А, ет. 3, като същевременно е отрекъл, че през последните пет години е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от такъв срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на постоянния адрес се извършва социалната анкета. Във връзка с изготвянето на социалната анкета социалните работници са посетили двукратно - на 13.09.2013 г. и на 17.09.2013 г., посочения от молителя адрес, но не са го открили, поради което са му оставили уведомления да се яви в Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец. С оглед повторното му неявяване в срок социалният работник е направил мотивирано предложение за отказ да се отпусне исканата помощ поради невъзможност за извършване на социална анкета. С това са спазени административнопроизводствените правила на чл. 27 от ППЗСП. Възражението на касатора в тази връзка, че адресът му на местоживеене е бил друг, не променят горния извод, доколкото той самия не го е съобщил на социалната дирекция, а и няма данни към момента на провеждане на административното производство това да е било така. Представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за настоящ адрес изх. № 54/2014 г. не опровергава тази констатация, защото от съдържанието му се установява, че посоченият в него адрес - гр. София, ул. "Кричим", № 12, ет. 4, ап. 9, е настоящ на Филипов едва от 09.01.2014 г. - т. е. след издаване на процесната заповед. Не е основателно и оплакването на касатора, че извършената от него сделка с недвижим имот не е представлявала пречка да му се отпусне исканата социална помощ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Владислав Любомиров Филипов не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП да не е прехвърлял възмездно жилищен имот през последните пет години, видно от приложените нотариални актове, което обуславя наличието на отрицателна материална предпоставка за предоставяне на исканата помощ. Доколкото стойността на сделката е в размер 18652.61 лв. и надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход (60х65 лв. = 3900 лв.), не е налице изключващата приложното поле на горецитираната норма хипотеза на т. 2 от ал. 11 на чл. 10 от същия правилник. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2013/2014 г. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,