Решение № 14753 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 144/2018 г.

Решение № 14753 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 144/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Хадж Мохамад, гражданин на Ирак, срещу Решение № 5681 от 11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9956/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Х. Хадж Мохамад срещу Решение № 10934 от 30.05.2017 г на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), съдържащо отказ на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, Х. Хадж Мохамад не се явява и не изпраща представител. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юриск. Миланова, която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Решение № 10934 от 30.05.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Х. Хадж Мохамад е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в касационното производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Хадж Мохамад срещу решението на председателя на ДАБ като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е установил, че в разглеждания случай липсват обективни белези, за да се приеме, че е налице осъществено спрямо жалбоподателя преследване. Приел е, че чужденецът е обосновал напускането на страната си с аргументи извън приложното поле на ЗУБ и Женевската конвенция, а именно - че напуска Ирак поради личния си конфликт с бившия му бизнес партньор и заемодател - И.. Административният съд е счел, че твърденията на оспорващия пред съответното длъжностно лице в ДАБ не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване от страна на официалните власти в родината му, нито за оказване на контрол или натиск от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. В заключение съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод спрямо кандидата да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението е издадено при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е заключил, че стигайки до правния извод за липса на основания на чужденеца да бъде предоставен хуманитарен статут, административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. За да формира преценката си във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съобразявайки приложената по преписката справка с вх. № МД-270/2.03.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ – МС, съдът не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2011/95/ЕС. Административният съд е стигнал до извода, че спрямо чужденеца не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Съдът е счел за правилно установено от административния орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото той не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България, като личните мотиви на молителя да остане в България не биха могли да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи, развити от АССГ. Правилно Административен съд - София град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденеца – жалбоподател за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не твърди да е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Правилно е преценено от първоинстанционният съд, че чужденецът е обосновал напускането на страната си на произход с аргументи извън приложното поле на ЗУБ и Женевската конвенция. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на Ирак е свързано с конфликт, възниквал с бившия му бизнес партньор – И., както и с натрупалите му се дългове към него и много други хора, поради което не е имал възможност да се грижи за семейството си, като при напускането на родината му по произход първоначалната му цел е била да отиде в Германия, защото там живеят племенниците му и съпругата на починалия му брат, при които той е искал да отиде. Видно от данните от самото интервю е, че чужденецът не съобщава да е бил преследван. Причината чужденецът да напусне родината си може да се определи като икономическа – многото дългове и липсата на средства за полагане на грижи за многодетното му семейство, което навежда на извода, че същият е мигрант, а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Този извод се потвърждава и от факта, че жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Изнесените от Х. Хадж Мохамад факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход същият да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. Хадж Мохамад и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че въпреки наличието на спорадични бомбени атентати и инциденти, обстановката в Ирак не достига до границите на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Х. Хадж Мохамад не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е бил арестуван и осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че въпреки наличието на данни за въоръжени сблъсъци в Ирак, не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като спрямо същия липсват сериозни и потвърдени основания да се счита, че той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха единствено поради самия факт на пребиваване му на територията на страната. В хода на касационното производство представителят на касатора е депозирал като писмено доказателство справка МД-639/17.09.2018 г. относно общото положение в Ирак и Иракски Кюрдистан към месец септември 2018 г., която справка, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, Конституцията и другите национални правни инструменти признават правото на всички граждани на свобода на движение, пътуване и пребиваване в цялата страна, като въпреки че правителството не е последователно при зачитането на тези права, същото си сътрудничи със Службата на Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН), Международната организация по миграция (МОМ) и други хуманитарни организации за осигуряване на закрила и помощ за вътрешно разселени лица, бежанци, завръщащи се бежанци, лица, търсещи убежище, лица без гражданство или други уязвими лица, като през месец септември 2018 г. ВКБООН завършва серия от дейности, продължила една година, подкрепяйки 130 000 уязвими иракчани, предприемащи първите си стъпки по пътя към възстановяване, благодарение на дарение от 9 милиона британски лири от Отдела за международно развитие на Обединеното кралство. С тези средства ВКБООН успява да предостави парична помощ на приблизително 90 000 души и да подпомогне 40 000 души да получат правните документи, които са от съществено значение за тях за получаване на достъп до услугите за социално подпомагане, предоставяни от иракското правителство. Ноторно известно на съда е, че в Ирак съществуват възможности за вътрешно разселване, като макар да се наблюдават отделни спорадични конфликти в държавата на произход на жалбоподателя, не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, тъй като в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение