Решение № 10397 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2012 г.

Решение № 10397 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валери Славчев Динчев срещу решение № 4241 от 20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 9112/2011 г. по описа на Административен съд (АС) София-град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа становище за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, преждевременно и при липса на посочена конкретно нарушена правна норма. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Стратиева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС София-град отхвърля жалбата на Валери Славчев Динчев против заповед peг. № З-1367/07.02.2005 г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", в частта по искането за обявяване на нейната нищожност. 3а да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата срещу оспорената заповед е подадена от адресата на акта и в частта, с която се оспорва неговата нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК е процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество и я отхвърля като неоснователна. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. По делото няма спор, че с оспорената заповед peг. № З-1367/07.02.2005 г. на директора на СДВР., на Валери Славчев Динчев, главен сержант - водач на специален автомобил II-ра степен в сектор "ОУ на ПГ и АСД" при РЗ "ПАБ"-СДВР. е наложено дисциплинарно наказание- "уволнение". Съгласно чл. 240, ал. 2, т. 2 от ЗМВР /отм./, в действащата към момента на издаване на заповедта редакция, компетентност да налагат дисциплинарно наказание "уволнение" на сержантите притежават органите по чл. 200 от закона - а именно директорите на дирекции. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Аргументирано е заключението на съда, че не се констатират пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност само на това основание. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, поради което е валиден акт. Ето защо, направеното възражение за нищожност на същата поради нарушение във формата е неоснователно. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Направените възражения в първоинстанционното производство и в касационната жалба относно недоказаност на констатираното в заповедта нарушение са свързани с унищожаемостта на заповедта и не могат да се обсъждат при недопустима жалба. Следователно, в случая не са налице основания за нищожност на административния акт, а въпросите за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила; правилната преценка на фактите и дали приетото от административния орган в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства - касаят материалната законосъобразност на заповедта, която е оспорена извън преклузивния срок по чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба претендира разноски, поради което следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,