Решение № 14412 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2013 г.

Решение № 14412 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационната жалба от Гълъбина Илиева Томова със съдебен адрес: гр. София, бул. "Черни връх" № 46, ет. 1, ап. 5 лично и като представляващ "Томова" ЕООД - Кюстендил в качеството му на правоприемник на ЕТ "Гълъбина Томова", подадена чрез процесуалния й представител адв. Шопов, срещу решение от 21.10.2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, постановено по адм. д. № 02084/2006 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 968/18.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 247/14.02.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежни страни е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА. № 968/18.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Кюстендил, потвърден с решение № 247/14.02.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на Гълъбина Илиева Томова са определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ и лихви върху доходите й от дейност като ЕТ "Гълъбина Томова" в общ размер 20 034.70 лв. и лихви 3 812.18 лв. за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г.

За да отхвърли жалбата срещу ДРА СГС е приел, че за разрешаването на правния спор са необходими специални познания и съответно назначаването на ССЕ и СТЕ. На вещото лице по назначената ССЕ не е оказано съдействие от страна на жалбоподателите и достъп до счетоводството на ЕТ не е осигурен. Поради тази причина то е работило само по доказателствата, събрани в хода на ревизията и наличните по делото. Заключението на вещото лице не опровергава, а потвърждава констатациите в ДРА. Жалбоподателите не са платили изцяло първоначално определения депозит, не са внесли депозит за допълнителна експертиза и не са поставили задачи за допълнителната експертиза. Поради дезинтересирането им от правния спор съдебното дирене е прекратено.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

За да определят допълнително задължения на лицето за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) ревизиращите органи са извършили преобразувания на ФР по реда на ЗКПО, както следва:

За 2001 г. с 552.36 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - разходи, които ДЗЛ не може да докаже документално. Касае се за отчетени като разход амортизации за активи - шевна машина и ютия, които не се използват в производствената дейност. За отчетната 2001 г. търговецът е осъществявал производство на метални врати и огради.

За 2002 г.: 1. с 552.36 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) - разходи, които ДЗЛ не може да докаже документално. Касае се за отчетени като разход амортизации за активи - шевна машина и ютия, които не се използват в производствената дейност. За отчетната 2001 г. търговецът е осъществявал производство на метални врати и огради.

1. с 517.50 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 15 ЗКПО (отм.) - разходи, отчетени в нарушение на принципа за текущо начисляване, визиран в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ - по фактури, издадени през 2001 г.

За 2003 г. На ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, поискани са всички търговски и счетоводни документи. От негова страна не са представени хронологични счетоводни регистри по счетоводните сметки; журнал за взетите счетоводни операции; главна книга, годишна оборотна ведомост и оборотни ведомости по тримесечия; инвентаризационен опис на наличните активи. За 2003 г. са представени само първични счетоводни документи. Данъчният орган, издал ДРА, е приел, че са налице обстоятелства по ал. 1 на чл. 109 ДПК (отм.) - т. 7 /данъчният субект не е представил доказателства, от значение за определяне на данъчните му задължения/ и т. 3 /липсва счетоводна отчетност съгласно ЗСч./. Данъчната основа е определена по реда на чл. 109, ал. 2, ДПК (отм.)

Приходите са определени въз основа на издадените фактури за продажба на продукция стоки и услуги, както и за износ в размер на 188760.12 лв. Не са признати издадените през 2003 г. кредитни известия към фактури за продажба на продукция от 2002 г. Според обясненията на ЕТ касае се за върнати мостри. Ревизиращият екип е приел, че с посочените суми не следва да се намаляват приходите за 2003 г., тъй като фактурите са издадени през 2002 г. и след връщането на мострите през 2003 г. те е следвало да бъдат заприходени като продукция в счетоводството на ЕТ.

1. Приходната част е увеличена с 9915 лв. представляващи кредитното салдо на счетоводна сметка клиенти по аванси към 01.01.2003 г., тъй като през 2004 г. вече тази сметка не съществува и липсват салда и обороти.

3.Декларираните разходи са намалени с: 1. сумата 1 111.01 лв., представляваща разлика в дебитното салдо на сметка 303 "Продукция" към 01.01.2003 г. /72 999.56 лв./ и дебитното салдо на същата сметка към 31.12.2003 г. /71 888.55 лв./; 2. с разходи за закупени строителни материали 1669.42 лв. и терморегулатор - 311.11 лв., тъй като с тези суми следва да се завиши отчетната стойност на ДМА "Сграда"; с 1499 лв. разход за закупуване на телеподаващ апарат, който е следвало да бъде заведен като ДМА и с 440.93 лв. - разход за закупуване на мобилен телефон на физическото лице, но не и на ЕТ; 750 лв. - разходи за амортизации на шевна машина и ютия.

За 2004 г.: ФР е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) със сумата от 1975.78 лв., представляваща разходи за строителни материали, вложени в преустройството на част от производствената сграда и офиса, с които е следвало да бъде завишена отчетната стойност на ДМА и с 1250 лв. - стойността на закупен заваръчен апарат, използван в производството, който неправилно е осчетоводен по сметка 601 "Разходи за материали" вместо като ДМА; 2696.53 лв. - неправилно изписан като разход технологичен брак по договор за ишлеме, сключен с гръцка фирма; 398.25 лв. разлика между изписаната отчетна стойност на продаден актив /ремарке/ и действителната доставна стойност.

Доводите, изложени в касационната жалба, за незаконосъобразност на ДРА, са неоснователни.

1.Законосъобразно е преобразуването на ФР за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. с разходите за амортизации на шевна машина и ютия, които ДЗЛ не използва в производствената си дейност. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗСч. в сила от 01.01.2002 г. /чл. 20 от ЗСч. отм./ предприятията начисляват амортизации на амортизируемите дълготрайни активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Според т. 1 от НСС 4 този стандарт се отнася за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи. Този стандарт не се отнася за следните активи, които се считат за неамортизируеми: г) неупотребявани в дейността на предприятията. Констатациите на ревизиращите органи, че през посочените периоди търговецът е осъществявал производство на метални врати и огради, в което шевната машина и ютията няма как да бъдат използвани, не са опровергани от страна на жалбоподателя. Същият не е представил доказателства, че е осъществявал такава дейност, която налага употребата им.

2.Законосъобразно е преобразуван ФР за 2002 г. с приходите по фактури, издадени през 2001 г., които е следвало да бъдат признати именно през 2001, а не през 2002 г. Според т. 5.1. б. "г" от НСС 18 "Приходи" приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите). Вещото лице по назначената ССЕ потвърждава като правилен от счетоводна гледна точка изводът на ревизиращите органи. Касаторът не излага конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на СГС в тази част, в която е потвърден ДРА относно посоченото преобразуване.

1. Налице са основанията по чл. 109, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ДОПК (отм.). За 2003 г. от страна на ревизираното лице не са представени необходимите счетоводни документи, обстоятелство, потвърдено от вещото лице по назначената ССЕ. По приходната част касаторите не излагат конкретни доводи за незаконосъобразно третиране на кредитните известия от страна на ревизиращите органи. По отношение на сумата от 9 915 лв. твърдят, че е авансова вноска по фактура от 2001 г., която е усвоена през 2003 г. чрез изпълнение на поръчката и издаването на фактура № 1231/08.05.2003 г. и е намерила отражение в декларираните приходи за 2003 г. По разходната част твърдят, че корекцията със сумата от 1 111.01 лв. се дължи на използването на погрешна информация от ревизиращите органи, която не кореспондира с данните от наличните счетоводни документи. Възразяват и по отношение на разходите за строителни материали като твърдят, че са използвани при боядисване и монтаж на готова продукция, а телеподаващият апарат е заведен като ДМА. За да докажат основателността на твърденията си, жалбоподателите е следвало да осигурят достъп на вещото лице по назначената ССЕ до своите счетоводни документи, което обаче те не е направили. Както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, за да се прецени законосъобразността на извършените корекции с ДРА на приходите и разходите за 2003 г. са необходими специални познания, поради което и е назначена ССЕ. На вещото лице не е оказано съдействие от страна на жалбоподателите и то не е проверило счетоводните документи на ЕТ. За 2003 г. в своето заключение вещото лице посочва, че в материалите по делото не се установяват налични документи, които да обосноват извод за неправилно определен размер на приходите и разходите от страна на данъчните органи. Констатациите в ДРА се считат верни до доказване на противното.

За 2004 г. касаторите възразяват само относно технологичния брак, като твърдят, че технологичният отпадък е много под допустимия и няма основание да се остойностява и да променя ФР. Твърдят, че това се потвърждава от изготвените митнически документи. Доказателства във връзка с тези твърдения не са представени. Искане за назначаване на СТЕ във връзка с технологичния брак няма заявено. Такава е необходима и за да се установи дали е закупен заваръчен апарат, който се използва самостоятелно в производството или резервна част за телеподаващите устройства, както се твърди в жалбата до СГС. За 2004 г. заключението на вещото лице по назначената ССЕ също е, че по делото не са налични документи, които да доказват, че незаконосъобразно данъчните органи са преобразували ФР. В с. з. вещото лице е посочило, че увеличението на ФР за 2004 г. е със сумата общо в размер на 6320.56 лв. Декларираният от ДЗЛ положителен ФР е 3296.66 лв. Сборът от двете суми не дава 17218.56 лв., както е посочено в ДРА, но тъй като не му е била поставена такава задача, не е отговорил на въпроса на какво се дължи това несъответствие и не е преизчислявал данъчните задължения. В същото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите е поискал вещото лице да изпълни поставените му задачи след като извърши проверка на документацията в счетоводството на ЕТ. Поискал е също така да се допусне допълнителна ССЕ и да му бъде дадена възможност да формулира нейните задачи. Това не е направено, допълнителният депозит не е внесен, допълнителна ССЕ няма изготвена.

С оглед на така изложените съображения, решението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е представляван от юрисконсулт в хода на касационното производство, поради което разноски за това производство не се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение