Решение № 2886 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2013 г.

Решение № 2886 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стефко Трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Долна Оряховица, против решение № 265/07.06.2013 г., постановено по адм. д. № 514/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № № 041102520/30.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 204/17.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта за допълнително начислен косвен данък в размер на 7 745, 40 лв. по декларирана за данъчен период м. 04.2011 г. вътреобщностна доставка /ВОД/ по фактура № 75/27.04.2011 г., издадена от жалбоподателя към "TRAKIA IMPORT" SL, Испания с VIN ESB85021079, с предмет "пастърма" и непризнат данъчен кредит в размер на 630 лв. за м. 03.2011 г. по една фактура, издадена от "Елит 94" ЕООД с предмет - "промишлен газьол със съдържание на сяра до 0.1% червен за отопление". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно, съответно - отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв. М. Евтимов, който поддържа касационната жалба Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 585 лв., съобразно материалния интерес и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание Дирекцията се представлява от юрк. Иванов, който поддържа становището в писмения отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установен ДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 630 лв. за м. 03.2011 г. по една фактура, издадена от "Елит 94" ЕООД с предмет - "промишлен газьол със съдържание на сяра до 0.1% червен за отопление" и в размер на 7 745, 40 лв. за данъчен период м. 04.11 г., поради непризната ВОД към "TRAKIA IMPORT" SL, Испания с VIN ESB85021079, на стока - "пастърма". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е анализирал материално-правните предпоставки, регламентиращи ВОД, обсъдил е всички възражения на страните и предствени доказателства и е извел извод, че съществен елемент от фактическия състав на ВОД, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС е недоказан - транспортиране на стоката и получаването й от испанското дружество. За доставката на стока "газьол за отопление" съдът е приел, че не е доказано стоката да е използвана за икономическата дейност на дружеството, при което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и отказът е законосъобразен. Решението е правилно. По отношение на отказания данъчен кредит съдът е изследвал предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Въпреки, че е безспорно установено, че стоката е заведена като материален актив и е изписана като текущ разход за 2011 г., не се установява да е свързана с икономическата дейност на дружеството, която е търговия на едно и дребно със захарни изделия, алкохол, цигари и пакетирани хранителни стоки, като е експлоатирало склад за търговска дейност в гр. Долна Оряховица и магазин в гр. Русе. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че по счетоводните регистри на жалбоподателя няма заведени ДМА, които да са свързани с отоплителни съоръжения, поради което не е установено доставената стока, със специфично предназначение "промишлен газьол със съдържание на сяра до 0.1% червен за отопление" да е свързана с икономическата му дейност. Ползването на данъчен кредит по процесната фактура е незаконосъобразно, както правилно е приел съдът. Относно допълнително начисления косвен данък за непризната ВОД на "пастърма" за Испания, съдът е приел, че представените доказателства не установяват извършването на вътрешнообщностна доставка на стока от ревизираното дружество към испанското такова, в резултат на което е формиран извод, че това е облагаема доставка, извършена от жалбоподателя на територията на страната. Тъй като истинността на представената международна товарителница /CMR/ е оспорена от ответника, жалбоподателят е представил декларация от получателя на стоката - испанското дружество по реда на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която също е оспорена от ответника. Въпреки указаната му от съда доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, жалбоподателят не е представил годни доказателства за установяване транспортирането на стоката до Испания, поради което съдът не е кредитирал така представените доказателства. Поради липса на годни доказателства за действително транспортиране на фактурираните стоки, още по-малко за получаването им от "TRAKIA IMPORT" SL и неустановеност на капацитета за транспортиране и осъществяване на доставки от такова естество и на конкретното доставяне на стоките до испанския контрагент, съдът е приел, че ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, не е доказана. Правилно съдът е приел, че от всички представени доказателства във връзка с тази доставка, не може да се установи по безспорен начин, че стоката е напуснала страната и е достигнала до испанското дружество. Законовите предпоставки за признаване на ВОД са следните: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Съдът е приел, че транспортиране на стоките не се установява от събраните доказателства относно сочения превозвач "Парма Транс" ООД, гр. Севлиево, който не притежава необходимите хладилни камиони, а договорът за наемане на такива е с изтекъл срок към датата на процесната фактура. Не са представени и сертификати за качество на превозваните хранителни продукти, декларации за съответствие, което е задължително изискване при транспортиране на стока от вида - полусурово месо. Съдът е обсъдил приетата по делото ЧМР и писмено потвърждение за получаване на стоката, като във връзка с оспорването им от ответника и непредставяне на други доказателства от страна на жалбоподателя, във връзка с оспорването, е отчел липсата на съществени реквизити в съдържанието им - неустановеност на място на разтоварване на стоката, неустановеност на лицето, подписало като получател в ЧМР, както и фактът, че в писменото потвърждение от испанското дружество е посочена фактура, различна от процесната. Установената презумпция по чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата, до доказване на противното удостоверява условията на договора и получаването на стоката, е оборена с оспорването й и липсата на относими доказателства, ангажирани от жалбоподателя. В обобщение, решаващият състав е приел, че процесната ВОД не е реално осъществена поради неустановеност на реалното получаване на стоката "пастърма" по ВОД от испанското дружество и на реалното й превозване до него от посочения в документа превозвач. Съдът, в потвърждение на органите по приходите е приел, че доставката следва да се квалифицира като осъществена на територията на страната и облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС със ставка 20 на сто, за което законосъобразно е начисления ДДС с РА. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в действащата редакция съобразно ДВ, бр. 10/2011 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им, съдържащо посочените задължителни реквизити. Оспорва се осъществяването на ВОД, поради липсата на доказателства за транспортирането на стоката от територията на РБългария до територията на Испания. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспортът. Документите, доказващи изпращането или транспортирането са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице. Разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, като съгласно тази редакция на текста, която е относима към м. 04.2011 г., когато е осчетоводена ВОД, в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В случая тези изисквания не са спазени в представената декларация от получателя, при това - в същата е посочена фактура, различна от осчетоводената от ДЗЛ. При оспорен транспортен документ, представеното писмено потвърждение от получателя на стоката следва да удостоверява освен, че стоките са получени на територията на друга държава членка, но и данни за осъществения транспорт на същите. Представеният документ, изходящ по твърдение на жалбоподателя от дружеството - получател в Испания, е оспорен от ответната страна. В същият, освен че не се съдържат данни за осъществения транспорт, съдържа и посочване на фактура, различна от процесната. В тази връзка, не може да се сподели възражението на касатора, че се касае за допусната техническа грешка. Разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС дава еднаква доказателствена стойност на документите за извършен транспорт и на представено писмено потвърждение от получателя, но при оспорена международна товарителница, като неотговаряща на изискванията на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, писменото потвърждение следва да е със съдържание, удостоверяващо начина на транспортиране на стоката. При оспорено писмено потвърждение, ангажирано като доказателство от жалбоподателя в хода на оспорване на РА, в негова тежест е да ангажира други относими доказателства за установяване на транспортирането на стоката от територията на РБългария до територията на другата държава-членка, която в случая е Испания. Предвид изложеното, поради непредставяне на документи, съгласно разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС, по делото не е установено, че е осъществена ВОД и с РА в тази част законосъобразно е начислен ДДС по процесната фактура. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от направеното искане от ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото с обжалваното решение на Дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 585 лв., предвид правилото на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК същото е за цялото съдебно производство и второ такова не следва да бъде присъждано за касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение