Решение № 296 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 266/2009 г.

Решение № 296 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 266/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1014/2008 г. по описа на Районния съд в гр. Р. В искането се сочи, че производството е протекло в отсъствие на подсъдимия и се настоява за повторното му провеждане. Защитникът на подсъдимия поддържа искането, позовавайки се на разпоредбите на чл. 423 от НПК. Прокурорът пледира срeщу искането с аргументи, почерпени от процесуалното поведение на осъдения, който нарушил ограниченията на наложената му мярка за неотклонение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Р. с присъда № 119 от 09.09.2008 г. признал подсъдимия С за виновен в извършването на престъпления по чл. 206, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 23, ал. 1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът възложил в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Обвинителният акт срещу С. А. М. е постъпил в районния съд на 18.04.2008 г. Съдията докладчик разпоредил на основание чл. 248, ал. 2 от НПК да се връчи препис от него на подсъдимия и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2008 г. Призовката за подсъдимия и обвинителният акт се върнали невръчени с придружително писмо № 48/15.05.2008 г. на кмета на с. Н. село, Община Р., в което той съобщавал, че М. не живее в селото. На 30.05.2008 г. съдът изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от подписка в задържане под стража и постановил щателното му издирване. Началникът на Районното полицейско управление в гр. В. уведомил съда, че по отношение на С. А. М. са предприети мерки за местно и общодържавно издирване. На 09.09.2008 г директорът на ОДСМВР - гр. Р. изпратил писмо, с което удостоверил, че щателното издирване не е дало резултат и продължава. Съдът намерил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК за неприсъствено провеждане на съдебното производство, назначил служебен защитник на подсъдимия, разгледал делото и постановил атакуваната в настоящето производство присъда. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането предвид разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр.109/2008 г.), според която претенцията на задочно осъденият за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (редакция ДВ, бр.109 от 2008 г.) не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл. 254, ал. 4 от НПК - заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, тъй като към момента на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят. С измененията и допълненията в чл. 423 и чл. 254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл. 254, ал. 4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за "обратно действие" на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване. Този изход на делото налага да се вземе отношение и по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. След нейното постановяване районният съд с определение от 9.09.2008 г. е потвърдил необходимостта от продължаване на задържането под стража на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на тази мярка за неотклонение. Подсъдимият показва голяма мобилност и склонност да пребивава в качеството си на овчар на места извън територията на страната без административен адрес (вж. протокола от съдебното заседание от 6.03.2009 г.), което сочи на реална опасност да се укрие. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,