Решение № 440 от 3.7.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002101701/2023 г.

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК. Образувано е по молба на А. Й. Б., чрез пълномощник адв. П. К. от САК, съдържаща искане за изменение на решение № 183/22.03.2024 г., постановено по гр. д. №1701/2023 г. по описа на ВКС, в частта му за разноските, както и за отстраняване на допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка при присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К. от САК, дължимо пред първата инстанция. В сроковете по чл.247 ал.2 ГПК и чл.248 ал.2 ГПК, ответната страна не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по направените искания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение след като се запозна с молбата, и представените по делото доказателства, приема следното: Молбата, в частта за отстраняване на допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, е подадена в срока по чл. 247 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: За да е налице очевидна фактическа грешка в съдебното решение следва между формираната от съда воля в мотивите и изразената в писмения текст на диспозитива му да съществува несъответствие. Такова в случая е налице. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че по искането на процесуалния представител на ищеца адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ответното дружество дължи адвокатско възнаграждение ведно с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 т.2 от Закона за адвокатурата, за осъществената безплатна правна помощ на А. Б., за първоинстанционното производство. Посочил е, че при иск с цена 220000 лв., основателен до размера на 50 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора е 1617, 28 лв. с включен 20% ДДС /съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й след измененията, обн. в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. и преди измененията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./. Посочил е, че допълнително за първоинстанционното производство наред с присъдените с решението 1536 лв. на адвокат К., следва да се присъдят още 81, 27 лв. В диспозитива на съдебното решение обаче, съдът е постановил осъждане на ответника само за сумата 81, 27 лв.- допълнително възнаграждение с ДДС, без да посочи, че същата се дължи наред с присъденото с първоинстанционното решение възнаграждение от 1536 лв., доколкото общия размер на дължимото пред тази инстанция възнаграждение на адвоката е 1617, 28 лв. Допуснатата очевидна фактическа грешка при присъждане на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К. от САК дължимо пред първата инстанция, следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, като в диспозитива на съдебното решение, след израза „ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К. от САК, както следва: допълнително възнаграждение с ДДС за безплатна правна помощ, оказана в първоинстанционното производство в размер на 81, 27 лв.“ следва да се постави запетая и се допълни: „наред с присъденото с решението на Окръжен съд – Пловдив възнаграждение от 1536 лв.“. Молбата, в частта й съдържаща искане с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските възложени в тежест на ищеца А. Й. Б. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото от ВКС решение, ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество разноски в общ размер на 10141, 07 лв.- дължими по делото разноски за всички инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска. За да определи разноските, пред касационната инстанция съдът е приел, че ЗД „Бул Инс“ АД е направило разноски в размер на 4750 лв., от които: 1030 лв. за държавни такси и 3720 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора пред тази инстанция, следва да му бъдат присъдени в пълен размер. С оглед изявленията на пълномощника на дружеството направени в проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.02.2024 г., че претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция единствено за заплатена държавна такса, съдът счита, че размерът на разноските, възложени в тежест на ищеца пред касационната инстанция, е бил неточно определен, чрез включване в същите и на платеното адвокатско възнаграждение от ЗД „Бул Инс“ АД в размер на 3720 лв. Предвид изложеното следва да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта му за разноските които А. Й. Б. е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], като бъде намален размера на възложените върху А. Й. Б. разноски от 10141, 07 лв. на 6 421, 07 лв. В останалата й част молбата по чл.248 ГПК се преценя като неоснователна. Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, пред първоинстнционния съд не е правено. Адвокатско възнаграждение в полза на ответното дружество пред касационната инстанция не се присъжда. По направеното пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ЗД „Бул Инс“ АД от 5500 лв., съдът се е произнесъл, като е намерил същото за основателно и е намалил възнаграждението. Присъденото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, който касае иск за обезщетение от вреди причинени от ПТП и обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 125 000 лв., съобразно е, че адвокатът на ответникът е осъществил действия по защита, като е подал отговор на въззивната жалба, което от своя страна предполага запознаване със съдържанието на въззивната жалба, както и с първоинстанционното решение. Съобразно изхода на спора, на ответното дружество са присъдени разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3868, 80 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение