Решение № 10574 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2015 г.

ВАСVI отделение13.10.2015 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Татяна Костадинова Костадинова - съдия в Софийския районен съд, срещу решение по т. 6.3 от т. 6 от протокол № 24 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.05.2015 г., с което не е повишена в длъжност "съдия" в Софийски градски съд, поради попълване на местата. ОСЪЖДА Татяна Костадинова Костадинова - съдия в Софийския районен съд, с адрес гр. София, кв. Младост 1", бл. 63, ап. 23, да заплати на Висшия съдебен съвет гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 12, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10574 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 193, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Татяна Костадинова Костадинова - съдия в Софийския районен съд, срещу решение по т. 6.3 от т. 6 от протокол № 24 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.05.2015 г., с което жалбоподателката не е повишена в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради попълване на местата. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решенията поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа, че приетите от ВСС Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/ не следва да бъдат съобразявани при класирането и провеждане на гласуване за кандидатите. Счита, че всички кандидати, получили еднаква обща оценка и притежаващи минимално изискуем за длъжността стаж, както и необходимите професионални и нравствени качества, следвало да бъдат повишени. Счита още, че административният орган е следвало да повиши и нея в длъжност с оглед съществувалата и съществуваща към момента кадрова нужда в Софийски градски съд. Иска се отмяна на оспореното решение, а преписката да се върне за ново произнасяне на Висшия съдебен съвет. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че не били допуснати нарушения на конкурсната процедура и липсвали отменителните основания на чл. 146 АПК. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" в окръжните съдилища, но не е била повишена, което обосновава правният й интерес от търсената съдебна защита, тъй като решението на ВСС е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество жалбата, е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 180 ЗСВ с решение по т. 7 от протокол № 42 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 31.10.2013 г. е обявен конкурс за 44 свободни длъжности за "съдия" в окръжните съдилища, които да се заемат след конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване и след конкурс за първоначално назначаване. С решение по т. 8 от същия протокол № 42/31.10.2013 г. ВСС е обявил конкурс за повишаване в длъжност и за преместване чрез събеседване на 18 свободни длъжности за "съдия" в окръжните съдилища - гражданска колегия. Конкурсът е проведен и с решения по т. 91.10, 91.11, 91.12 и 91.13 от протокол № 52 от заседанието, проведено на 13.11.2014 г., с които на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 ЗСВ е повишил Петър Любомиров Сантиров - съдия в Софийски районен съд и Татяна Костадинова Костадинова - съдия в Софийски районен съд, в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, и не е повишил Владимир Григоров Вълков - съдия в съдия в СРС, и Анна Владимирова Ненова-Вълканова - съдия в СРС, в длъжност "съдия" в Софийски градски съд - гражданска колегия, поради попълване на местата. Посочените решения, както и решението на ВСС по т. 5.1 от протокол № 51 от заседанието, проведено на 12.11.2014 г. са били предмет на съдебно оспорване в производството по адм. дело № 14964/14 г. и адм. дело № 15601/14 г. по описа на Върховния административен съд. С влязло в сила решение № 4498/22.04.2015 г. по адм. дело № 14964/14 г., ВАС е отменил по жалба на Анна Владимирова Ненова-Вълканова решенията на ВСС по т. 5.1. от протокол № 51 от заседанието, проведено на 12.11.2014 г. и по т. 91.10, 91.11 и 91.13 от протокол № 52 от заседанието, проведено на 13.11.2014 г. и е върнал преписката на ВСС за продължаване на административнопроизводствените действия в съответствие с мотивите на решението. С влязло в сила решение № 5112/07.05.2015 г. по адм. дело № 15601/14 г. ВАС е отменил по жалба на Владимир Григоров Вълков решението на ВСС по т. 91.12 от протокол № 52 от заседанието, проведено на 13.11.2014 г. Във връзка с посочените съдебни решения и видно от извлечение от протокол № 26/12.05.2015 г., Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на ВСС е предложила на ВСС на осн. чл. 160, във вр. с чл. 193, ал. 3 ЗСВ, да повиши Анна Владимирова Ненова-Вълканова и Петър Любомиров Сантиров - и двамата съдии в СРС, в длъжност "съдия" в СГС - гражданска колегия, и да не повиши Татяна Костадинова Костадинова и Владимир Григоров Вълков - съдии в СРС в длъжност "съдия" в СГС - гражданска колегия, поради попълване на местата. Въз основа на така направеното предложение ВСС е приел четири решения по т. 6 от протокол № 24 от заседанието, проведено на 13.05.2015 г., с първите две е повишил първите двама съдии в длъжност "съдия" в СГС - гражданска колегия, а с третото - предмет на оспорване в настоящото производство, и четвъртото не е повишил жалбоподателката и Владимир Вълков в длъжност "съдия" в СГС - гражданска колегия, поради попълване на местата. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел IIа от глава десета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия чл. е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" (ПЕПК) на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От изложеното следва, че ВСС единствено може да откаже назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ и назначава следващия кандидат, който отговаря на изискванията. Висшият съдебен съвет не може да пренарежда класиране на участниците, както и КПА да прави предложения по ред, различен от реда на класирането, определен от изпитната комисия, ако не са налице обективни предпоставки затова. В приложение на посочените разпоредби ВСС е приел решението по т. 6.3 от т. 6 от протокол № 6/13.05.2015 г. при спазване на законоустановените изисквания, като е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК задължаваща го при класиране на кандидатите да съобрази действащите разпоредби, вътрешните си правила и фактите такива, каквито са към момента на извършване на класирането, т. е. всички факти, които сформират крайния резултат. Доколкото назначаването, повишаването и преместването на магистратите е правомощие единствено на ВСС, при условията на оперативна самостоятелност е налице нормативна възможност органът да определя правила и критерии при провеждането на конкурсна процедура, като и да осъществява контрол по прилагането им. С решение по протокол № 9/07.03.2013 г. ВСС е приел Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, респ. чл. 39, ал. 1 от Правилата, конкурсът се провежда чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените към момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата, когато няколко кандидата за една длъжност имат еднакви общи оценки от конкурса, се вземат предвид критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ. Съдът счита, че цитираната разпоредба от Правилата не противоречи на законовата уредба, а има за цел единствено да уреди процедура, която би могла да възпрепятства конкурсното начало при осъществяване на основно конституционно правомощие на ВСС - повишаването и преместването в длъжност на съдии, прокурори и следователи. Заеманата длъжност, придобитият ранг и прослуженото време на магистратите са възприети от компетентния административен орган като критерии, годни да отразят натрупания служебен опит и притежаваните от участниците в конкурса професионални качества. В конкретния случай не е налице дописване на закона, а въвеждане на правила, съгласно които да се осигури провеждане на конкурсна процедура съобразена с целта на закона - свободните длъжности в органите на съдебната власт да бъдат заети след провеждане на конкурс и класиране на кандидатите, което да отразява професионалните им и нравствени качества. В тази връзка ВСС разполага с правомощието да извършва преценка относно законосъобразността на проведената конкурсна процедура. Ето защо наведените в тази насока оплаквания са неоснователни. Жалбоподателката развива съображения и за незаконосъобразност на класирането на кандидатите по допълнителни критерии, предвидени в чл. 42, ал. 1 от Правилата. Трайно установената практика на ВАС приема, че оспорените правила не са подзаконов нормативен акт, тъй като не отговарят на кумулативно изискуемите критерии за нормативен акт, а са приети от орган на съдебната власт и се отнасят до определяем кръг субекти - администрацията на ВСС, помощни комисии и в частност - до участниците в конкурса. Тяхното изпълнение не е скрепено с държавна принуда, поради което и не подлежат на обнародване. Следователно Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи съставляват вътрешни правила по смисъла на чл. 13 АПК във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Разпореденото с тях се преценява при оценка законосъобразността на всяко основано на тях действие, при съобразяване нормите на Закона за съдебната власт в производствата по оспорване индивидуалните административни актове или решенията, завършващи конкурсните процедури. В жалбата е наведен и довод, че ВСС е следвало при кадрова нужда да назначи всички кандидати, класирани с еднаква оценка като повиши и жалбоподателката с оглед съществувалата и съществуваща към момента кадрова нужда в СГС. Определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след провеждането на конкурс, е изключително правомощие на ВСС, като същите се обнародват в ДВ. Законът е категоричен, че определянето на свободните длъжности следва да предхожда провеждането на конкурсната процедура за заемането им. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че броят на свободните длъжности следва да бъде съобразен към момента на постановяване на решението за повишаване и преместване. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение на ВСС не страда от пороците по чл. 146 АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 300,00 (триста) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4