Решение № 5658 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, чрез юрк. Попгеоргиева, срещу Решение 5912 от 10.10.2023 г., постановено по адм. дело 10482/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на УМНИ ХЛАПЕТА ЕООД е отменено Решение РЗМ- 5800-629/32-181918/09.06.2021 г. на директора на ТД Югозападна (сега Митница София), с което е определена нова митническа стойност на стока 2 по Митническа декларация за внос (МДВ) 19ВG005807020306R2/25.06.2019 г. и Агенция Митници е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 820 лв. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в обжалваното решение липсват мотиви и законосъобразни правни изводи по отношение на правния спор. Неправилно и в противоречие на митническото законодателство съдът е определил изложените в спорното решение мотиви като общи, бланкетни, които не покриват изискванията за мотивиране на административните актове. Административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метода, предвиден с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Твърди се, че в случая прилагането на т. а, б, в и г от чл. 74, § 2 МК е било невъзможно, с оглед мотивите, изложени от проверяващите митнически служители в доклад за служебно ползване В0005 800/2/6/20.04.2021 г., който представлява официален документ. Възразява се срещу кредитирането на констатациите на приетата по делото експертиза, като се сочи, че е невъзможно вещото лице да е видяло в склада на дружеството процесната стока 2 години след вноса. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Попгеоргиева, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение по аргументи, изложени в касационната жалба и за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът УМНИ ХЛАПЕТА ЕООД, чрез адв. Иванова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение РЗМ-5800-629/32-181918/09.06.2021 г. на директора на ТД Югозападна, издадено на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (КС) 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с което: е определена нова митническа стойност на стока 2 по МДВ 19ВG005807020306R2/25.06.2019 г.; дружеството е задължено да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 34 511.05 лв., от които: мито в размер на 1 692.27 лв., ведно с дължимата на основание чл. 114, параграф 2 от МКС лихва върху сумата за мито, считано от датата на възникване на задължението (МДВ) до датата на уведомяването с това решение; антидъмпингово мито в размер на 17 515 лв., ведно с дължимата на основание чл. 114, параграф 2 от МКС лихва върху сумата за антидъмпингово мито, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването; изравнително мито в размер на 4 821.18 лв., ведно с дължимата на основание чл. 114, параграф 2 от МКС лихва; ДДС в размер на 10 452.60 лв., ведно с дължимата на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 114, параграф 2 от МКС лихва върху главницата за ДДС, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването с това решение. Установено е, че на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаваме на Митническия кодекс на Съюза (МКС) и чл. 84а, ал. 1 ЗМ на УМНИ ХЛАПЕТА ЕООД е извършена проверка в рамките на последващия контрол от служители на отдел Митническа дейност, сектор Одит и последващ контрол към Териториална дирекция Югозападна на МДВ 19ВG3005807020306R2/ 25.06.2019 г. и придружаващите я документи за стоките, попадащи в обхвата на код по ТАРИК 8711 60 10 00 с произход КНР. Резултатът от проверката е представен в МБ София - Запад с Доклад за служебно ползване В0005800/2/6/20.04.2021 г. (л. 207 л. 301). Проверяващите приели, че за цитираната МДВ за режим с код 40 00, стока 2 с код по ТАРИК 8711 60 10 00, с произход КНР, съществува риск от определяне на митническа стойност на стоки в нарушение на разпоредбите на глава трета Стойност на стоките за митнически цели от МКС. Извършен е сравнителен анализ на декларираните от дружеството вносни цени с наличната информация в ТД Югозападна, относно декларираните от останалите вносители вносни цени на територията на ЕС. Извършена е проверка за съответствие и достоверност на информацията, като са съпоставени данните, отразени в митническата декларация, с данните от приложените към нея документи на УМНИ ХЛАПЕТА ЕООД. От дружеството са изискани документи, писмени обяснения или изготвяне на справки. Поискани са банкови извлечения от левови и валутни разплащателни сметки по цитираната МДВ, които не са представени от УМНИ ХЛАПЕТА ЕООД Проверяващият екип изложил констатации в доклада, че съгласно извършения сравнителен анализ са налице необичайно ниски митнически стойности на стоките в сравнение с митническите стойности, декларирани от вносителите на територията на ЕС. След извършване на проверка на наличните документи било установено, че декларираната митническа стойност на стоките не може да бъде безспорно установена. При извършения статистически анализ било констатирано, че декларираната договорна стойност на внесените стоки, основаваща се на разпоредбите на чл. 70 от МКС е значително по-ниска в сравнение с внос на идентични и/или сходни стоки за съпоставими периоди. Направено е заключение, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност и същата следва да бъде отхвърлена, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи. Предвид установеното и поради липса на друга информация за установяване на точността на договорната стойност на тези стоки проверяващите са приели, че е невъзможно прилагането на чл. 70 от МКС. Изложени са съображения, че методите по чл. 74, § 2, букви от а до г от МКС са неприложими за конкретния случай, поради което следва да бъде приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС за определяне на спорните задължения. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доводите на страните, установил е относимите факти, въз основа на които е формирал мотивирани правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради наличие на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Правилен е изводът на административния съд, че в случая митническите органи не са обосновали съмненията си, като не са изложили конкретни съображения за основателността им. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. В спорното митническо решение наличието на обосновани съмнения в декларираната митническа стойност е мотивирано с констатираното при извършената проверка по реда на чл. 48 от МКС, че с МД са декларирани необичайно ниски митнически стойности на стоките под 2 в сравнение с митническите стойности, декларирани от вносителите на територията на ЕС. Както в решението, така и в доклад В0005800/2/6/20.04.2021 г., на който изрично се е позовал митническият орган, липсва конкретно посочване на вида и характеристиките на стоките, които са използвани за сравнение, страната на произход, както и данни за сравняваните митнически стойности. На следващо място, за да мотивират наличието на основателни съмнения митническите органи са посочили, че дружеството не е представило допълнителни доказателства във връзка с вноса, но при липса на оспорване на автентичността на приложените към МД документи, в които се съдържа описание на стоката, посочена е цената на придобиване и размера на разходите, участващи при формиране на декларираната митническа стойност. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. В случай че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато тя не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената поредност. Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на процесуалния и на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само позоваването на недостатъчното описание на стоките в кл. 6/8 на МД не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В представените към МД документи се съдържа описание на внесените стоки, което е видно и от констатациите на приетата по делото експертиза. Същевременно, от митническите органи не се твърди и не са представени доказателства, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 е направена справка в митническата система МИС3А, въз основа на която да се установи наличието или липсата на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки, сходни или идентични с процесните. Това обстоятелство на самостоятелно основание обуславя незаконосъобразност на приложението на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото наличието на основателни съмнения по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение в случая е обосновано именно с наличието на информация за декларирани от други вносители по- високи митнически стойности. Посоченото противоречие и липса на конкретни мотиви относно наличието или липсата на данни за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сочи на недоказаност на изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). При определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, от митническите органи не е съобразена и разпоредбата на чл. 144, § 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съгласно която при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Според § 2 от посочената норма, когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи, като са посочени такива, въз основа на които митническата стойност не може да се определя. В случая, административният орган не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с приложението на резервния метод, който изисква да бъдат използвани разумни способи по начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Както в митническото решение, така и в изготвения в резултат на проверката доклад, липсва конкретно описание на стоките по митническата декларация, данните от която са използвани за определяне на процесната митническа стойност. Информация за вида на сравнените стоки се съдържа единствено в констатациите на съдебната експертиза, от които се установява, че същите представляват 2 броя електрически велосипеди за възрастни, с митническа стойност 447.23 лв., т.е. не е налице каквото и да е сходство между вида и количеството на внесените стоки, както и доказателства, че спадат към същата позиция по ТАРИК. На следващо място, в случай на липса на данни в митническата информационна система за идентични или сходни стоки, митническите органи е следвало да съберат информация от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 4 000 лв. Същите са претендирани своевременно и са доказани по размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,