Решение № 4058 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2013 г.

Решение № 4058 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Димитър Георгиев Цветков от гр. Несебър за отмяна на влязло в сила решение № 1325 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 795/2011 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 2118 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 15797/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Излага доводи за наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. От ответника по делото - зам.-началника на ДНСК чрез неговия процесуален представител старши юрисконсулт Юлияна Прегьова, е изразено становище за неоснователност на искането за отмяна. Останалите ответници по искането за отмяна - Кметът на Община Несебър и Георги Димитров Цветков не са изразили становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Данните по делото сочат, че решение № 1325 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 795/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Димитър Георгиев Цветков против заповед № РД-14-4 от 16.02.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, е оставено в сила с решение № 2118 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 15797/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на заместник-началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован "Надстройка с два етажа на съществуваща двуетажна сграда", извършен от Димитър Георгиев Цветков в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII-64, кв. 18 по плана на гр. Несебър - стара част, с административен адрес ул. "Аврора" № 7. Пред настоящата инстанция искателят развива довода за наличието на нови писмени доказателства, досежно започната и недовършена процедура по узаконяването на процесния строеж, който факт искащият твърди, че е от преюдициално значение за производството по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, на основание на който е издадена оспорената от него пред първоинстанционния съд заповед. Като нови доказателства по чл. 239, т. 1 от АПК искателят посочва писмо изх. № 94-00-6552#1 от 21.12.2012 г. на архитект Атанас Пинков при община Несебър, заповед № 62 от 26.08.2010 г. на главния архитект на Община Несебър - арх. В. Димов за предоставяне на правомощия на главен архитект на община Несебър на арх. А. Пинков. Тези писмени доказателства са приложени към искането за отмяна и са приети като доказателства по делото в настоящото производство, но не са по естеството си такива по чл. 239, т. 1 от АПК по следните съображения: С писмо изх. № 94-00-6552#1 от 21.12.2012 г. на архитект Атанас Пинков при община Несебър с адресати Димитър Цветков, Георги Димитров Цветков и Красимира Димитрова Богданова, същите лица са уведомени, че във връзка с молбата им вх. № 94-00-3249 от 30.05.2003 г. относно започнала процедура за узаконяване на двуетажна надстройка над съществуваща жилищна сграда в УПИ VIII-64, кв. 18 по плана на гр. Несебър, за провеждане на процедурата по искането, съгласно изискванията на § 184 от ПРЗ на ЗУТ, освен заявление от собственика е необходимо да се представят и документи по чл. 144 от ЗУТ. Видно от съдържанието на посоченото от искателя писмо, то не принадлежи към категорията нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК - да е от съществено значение за делото, както и при решаването му да не е било известно на страните. Видно от данните по делото, както в първоинстанционното производство, така и в касационното производство обстоятелството, че с молба вх. № 94-00-3249 от 30.05.2003 г. е поставено начало на процедура по узаконяване на двуетажна надстройка над съществуваща жилищна сграда в УПИ VIII-64, кв. 18 по плана на гр. Несебър е обсъдено наред с останалите доказателства. Тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение в касационното производство, за да мотивира решението си, която отмяна се иска, е приел, че по искането за узаконяване през 2003 г. с действаща към този момент уредба на чл. 226 от ЗУТ (отм.), е налице необжалван и влязъл в сила мълчалив отказ, а не висяща процедура по узаконяването на процесната постройка, каквато теза се развива от жалбоподателя пред касационната инстанция и се поддържа от искателя и пред настоящата инстанция по отмяната. В цитираното писмо от 21.12.1012 г. на арх. Пинков с предоставени му пълномощия на главен архитект на гр. Несебър, позовавайки се на молба с вх. № 94-00-3249 от 30.05.2003 г., се излага, че по тази молба има висящо производство по узаконяване на сградата, което обаче е в противоречие с мотивите на решението на Върховния административен съд, установяващи обстоятелството за приключило производство по тази молба и което решение на съда е произвело своето правно действие. Посоченото писмо не би могло да се цени като ново доказателство от съществено значение за делото, тъй като съдържащите се в него обстоятелства са обсъдени при решаването на делото и от двете инстанции. С тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че представеното писмено доказателство по своя характер е извън приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като изложеното в него обстоятелство за висящо производство по узаконяването на процесния строеж е обсъдено от съда и е в противоречие с мотивите в решението на Върховния административен съд - за приключило производство по молба с вх. № 94-00-3249 от 30.05.2003 г., поради влязъл в сила мълчалив отказ. Ето защо не е налице твърдяната непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която би била основание за отмяната на решението на посоченото правно основание. Соченият доказателствен факт не е от съществено значение за делото, тъй като не би имал за последица различно разрешаване на спора, предмет на делото. По изложените съображения, искането по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на решението на първоинстанционния съд, оставено в сила с решението на Върховния административен съд, второ отделение е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав