Решение № 9352 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 116/2014 г.

Решение № 9352 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 116/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Аякс 1" ЕООД, ЕИК 123741109, гр. Димитровград, подадена чрез адв. Ивелина Илиева, срещу Решение № 2385 от 04.11.2013 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1336 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 16251100418/23.12.2011 г., издаден от Светослава Стефанова Кандева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 310/21.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "ОДОП"/ гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 138 073,48 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3212 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в писмено възражение, изготвено от юрк. Стоянов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 16251100418/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 310/21.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /сега дирекция "ОДОП"/ гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 138 073,48 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения на ССЕ, както и представените в съдебното производство писмени доказателства. Подробно е анализирал в мотивите си данните за техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчика, представения РА на същия, данни за предходни доставчици. За да отхвърли жалбата на "Аякс 1" ЕООД ", първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури, издадени от "Гева 2002" ЕООД, не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не е установено наличието на стоките у доставчика и съответно прехвърлянето на право на собственост върху тях в полза на получателя. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон. Твърди се, че по делото са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за реално осъществени доставки и съответно за признаване право на данъчен кредит на дружеството. Позовава се на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Оплакванията са неоснователни. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. Приложим е общият принцип, че никое лице не може да прехвърли повече права върху вещ, отколкото самото то притежава. Тези съображения са валидни и по отношение на фактурите, издадени от "Гева 2002" ЕООД. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за да не се откаже правото на приспадане, данъкът следва да е начислен правомерно. Това означава доставката да е извършена, стоките да са получени, респ. да е налице реалност. Обоснован в случая с оглед на събраните доказателства и относимото приложимо право, е първоинстанционния извод за законосъобразността на отказаното с обжалвания РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Гева 2002" ЕООД. Предмет на спорните фактури са зърнени култури - пшеница и царевица. Не се установява от събраните по делото доказателства, включително и чрез основното и допълнителните заключения по ССчЕ, че този доставчик е притежавал право на собственост върху родово определените вещи - предмет на издадените от тях фактури. Безспорно е установено, че в дневниците за покупка на доставчика "Гева 2002" ЕООД не фигурира покупка на пшеница, закупувало е от предходни доставчици предимно слънчоглед, а количеството царевица, което дружество е закупило през 2010 г. не отговаря на количеството продадена царевица на "Аякс 1" ЕООД. Следва да се отбележи, че единствен доставчик на царевица на "Гева 2002" ЕООД е ЕТ "Величко Тоцев", за който е установено, че в подадените от него дневници за продажби няма включени фактури, издадени към "Гева 2002" ЕООД, за периода от м. 01.2010 г. до м. 12.2010 г. година. За съпътстващи документи към част от процесните фактури са представени договори, а относно приложените приемо-предавателни протоколи и придружаващи приемни бележки за внесени количества в склада на "АПП Зоохраниневест" ЕООД, експертът е посочил, че не касаят процесните доставки, още повече, че в приемните бележки като доставчик е отбелязан "Аякс 95". Въз основа на данните по делото вещото лице не е могло да отговори на поставения въпрос в т. 4 от ССЕ, а именно - "в случай, че предмета на доставка е стока, разполага ли доставчика с база, където е съхранявал стоката и от къде е закупена същата, да се изготви стоков поток по всяка една от доставките". С оглед на тази констатация, обосновано съдът е приел, че първото прието по делото заключение не само че не оборва фактическите констатации на ревизиращите органи, но е и в тяхна подкрепа. Не е доказано наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В процесния казус може да се приеме, че щом данъчно задълженото лице е получило фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то по неправомерен начин е ползвало данъчен кредит по фактурата, намалявайки дължимият за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Относно заключението на счетоводната експертиза е нужно да се посочи, че само чрез съответното счетоводно отчитане и заплащане на стойността по фактурите не се доказва по настоящото дело реалност на доставките. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на доставката, прехвърлянето на право на собственост върху стоките, наличието на данъчно събитие. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата по делото, на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,