Решение № 15041 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2017 г.

Решение № 15041 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът [фирма], ЕИК: [ЕИК] обжалва Решение № 575/11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1182/2016 г. на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001615006873-091-001/03.02.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 263/26.04.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Поддържа касационни основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли съдебното решение да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Ответникът по касационната жалба – директор дирекция "ОДОП" Пловдив, чрез процесуалния си представител юрск. Й. Б., в отговор на касационната жалба излага становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА № Р-16001615006873-091-001/03.02.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 263/26.04.2016 г. на директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит 40 681, 26 лв. ведно с прилежащите лихви по декларирано ВОП на лек автомобил марка Мерцедес Бенц C 500 с доставчик [фирма], Германия, съгласно инвойс R 140422/02.06.2014 г., за което е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС № 24/02.06.2014 г. В останалата си част Решение № 575/11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1182/2016 г. на Административен съд Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила Относно декларирано ВОП на лек автомобил марка Мерцедес Бенц C 500 с доставчик [фирма], Германия, съгласно инвойс R 140422/02.06.2014 г., за което е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС № 24/02.06.2014 г., е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 2, т. 1 от ЗДДС – поради това, че при придобиване на лек автомобил законодателят изрично е изключил възможността за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, освен ако не се докаже наличие на изключения - използване на лекия автомобил единствено за отдаване под наем или за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС. За да потвърди ревизионния акт, съдът е приел въз основа на събраните доказателства по ревизионната преписка, установеното от писмените обяснения и предвид заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че не е доказано процесният автомобил от момента на покупката му до 05.01.2015 г. да е бил използван за дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС - за отдаване под наем или за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по отношение доказването на спорните факти и обстоятелства. Като е изходил от позицията, че правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, възникващо в полза на регистрираното по ЗДДС лице, е приел, че в тежест на същото лице е да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките и условията, при които това право възниква. В случая жалбоподателят е трябвало да докаже, че придобитият от него лек автомобил се ползва за дейностите, описани в чл. 70, ал. 2, т. 1 или пък е налице изключението, описано в чл. 70, ал. 2, т. 5. Това доказване е било от значение за установяване правото на приспадане на данъчен кредит. На първо място, въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано, че придобитият лек автомобил, е използван единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства. Органите на приходите са приели, че процесният лек автомобил марка Мерцедес Бенц C 500 е закупен като нов, което се оспорва от жалбоподателя. С протокол № 0743079/05.12.2014 г. е обективирана проверка, при която е установено, че изминатите км по технически данни са 25 977 от датата на производството както и че на предното стъкло е бил залепен винетен стикер за 2014 г. Това единствено би могло да означава, че процесният лек автомобил е бил използван от жалбоподателя за други цели от момента на закупуването му до 05.01.2015 г., когато е сключен договорът за наем. В негова тежест е да докаже, че автомобилът е закупен като употребяван, а не нов, тъй като с това той цели изгодни за себе си последици- приспадането на данъчен кредит. Представен е договор между [фирма]- възложител, и [фирма]- посредник, с който е договорено посредничество с цел препродажбата на автомобила. В договора не е посочена конкретна цена, на която да бъде продаден автомобила, нито пък срок, т. е. налице е един бланкетен договор за посредничество, без уточняване на конкретни параметри. Дадени са обяснения от Г. К. - шофьор в [фирма], според които процесният автомобил е пребивавал в гараж в автобазата на [фирма] в [населено място], а не е бил предаден на търговеца-посредник. Обосновано е прието от органите на приходите и от първоинстанционният съд, че този договор е създаден за целите на ревизионното производство. Представен е и договор за наем между [фирма]- наемодател на лекия автомобил и [фирма]- наемател. Определена е наемна цена 5 500 лв. месечно и срок на договора – 31.12.2015 г. Представеният договор за наем не променя направените констатации, защото той е сключен близо шест месеца от датата на придобиване на автомобила, през който период, видно от проверката, автомобилът е ползван - пробегът му е 25 977 км., при липса на данни това да е извършено за целите на дейностите, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Освен да е отдаван под наем, предпоставка за приложение на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС е този автомобил да е използван единствено и само за отдаване под наем. В тази връзка фактическите установявания на съда за използване на лек автомобил Мерцедес Бенц C 500 и за други дейности, различни от наемните, както и направените въз основа на тези установявания правни изводи за неприложимост на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, са обосновани и законосъобразни. По делото не е имало твърдения, че след закупуване на автомобила същият е отдаван под наем на други лица, извън тези по посоченият договор от 05.01.2015 г. от периода на придобиването му. По делото не са събрани данни в този смисъл. В случая не е установено да е налице и изключението по чл. 70, ал. 2, т. 5 - превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето, тъй като основната дейност на дружеството жалбоподател по Н. е дърводобив - горско стопанство. Безспорният извод е, че автомобилът е управляван и използван като такъв, но за дейности различни от отдаването му под наем. Съдът правилно е приел, че за този автомобил не е спазено условието по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което правото на приспадане на данъчен кредит за него не е налице. В тази връзка законосъобразно е потвърден РА, с който това право е отказано. Правилни са изводите, че към датата, на която жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит в размер 40 681, 26 лв. по протокол № 24/02.06.2014 г., това право не е било налице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора [фирма] следва да заплати на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 720, 45 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,