Решение № 3705 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2013 г.

Решение № 3705 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Рашков Стоянов, от гр. Добрич, срещу решение № 1759 от 14.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9434/2012 г. от Административен съд - София-град в частта му, с която е отхвърлен искът му срещу Агенция "Митници" за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото и заплатено на 21.09.2012 г. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 22.01.2010 г. - 1.03.2011 г. С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Ответникът - Агенция "Митници", в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Николай Рашков Стоянов сумата от 1574,83 лв. законна лихва върху присъдено и изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 9769,62 лв. за периода от 1.03.2011 г. до датата на плащането - 21.09.2012 г., както и разноски по делото в размер на 76,62 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на Николай Рашков Стоянов срещу Агенция "Митници" за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото и заплатено на 21.09.2012 г. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 22.01.2010 г. - 1.03.2011 г. и е осъдил ищеца да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 151 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск за присъждане на лихви с начален момент датата, на която е бил оспорен актът за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с искане за обявяване и на неговата нищожност. Съдът се е позовал на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което правото на вземане за обезщетение възниква на датата, на която влиза в сила отмяната на незаконосъобразния акт, като последица от който са претърпени вредите. С решение № 3083 от 1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7540/2010 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 871 от 12.04.2010 г. по адм. дело № 720/2010 г., с което е била отменена заповед № 10153/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Николай Рашков Стоянов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС. Поради това съдът е приел, че законна лихва върху главницата от 9769,62 лв. следва да се присъди за периода от 1.03.2011 г. до датата на плащането - 21.09.2012 г., която възлиза на сумата от 1574,83 лв., а за разликата до пълния предявен размер на претенцията искът следва да се отхвърли. По възражението за прихващане на изплатеното на ищеца от Агенция "Митници" обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 1221,20 лв. съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като сумата, която служителят е получил за неспазения срок на предизвестието има за предназначение да компенсира вредите от неизпълнението на задължението на органа да го предизвести, поради което с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение същата не подлежи на връщане като платена на отпаднало правно основание. Решението е обжалвано в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на законна лихва върху присъденото и изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 9769,62 лв. за периода от 22.01.2010 г. (датата на завеждане на жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение) до 1.03.2011 г. (датата на влизане на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в сила). В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила, поради което не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. В обжалваната си част решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законната лихва върху главницата от 9769,62 лв. е дължима от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, а именно от 1.03.2011 г. Това е така, тъй като правото на обезщетение възниква от момента на отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., право на обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред на незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. След като от този момент е изискуемо главното вземане за обезщетение, от същия момент е изискуемо и акцесорното задължение за лихви. Денят на забавата по чл. 86 от ЗЗД не може да предхожда възникването на правото на обезщетение. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,