Решение № 11648 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против решение 2969 / 12.04.2024 г. на АС Бургас, по адм.д. 1861/2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществени нарушения касаторът посочва липсата на събрани доказателства относно компетентността на органа, издал процесното митническо решение и отхвърлянето на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По същество твърди, че доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт не са разгледани от съда. На последно място в касационната жалба са развити съображения за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се довод за изтекла погасителна давност. Отправя алтернативни искания за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което обжалваното митническо решение да бъде отменено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Ташкова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Бургас е било решение 32-44801/02.02.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, издадено на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г., чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК, с което е определен нов код по ТАРИК 7210 49 80 за 5 броя рулони - Галванизирана ламарина на рулони, с общо нетно тегло 12 700,00 кг. - част от декларираната стока от МД с MRN 19BG001008014509R9/19.12.2019г., наложено е допълнително (защитно) мито в размер на 25%, съответстваща на определения код по ТАРИК за горепосочената част от стоката по МД с MRN 19BG001008014509R9 и е определено вносно митническо задължение в размер на 4 148,12 лв., като освен това са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 977,74 лева и законна лихва върху сумата за периода от 19.12.2019г. до датата на уведомяване на длъжника. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 19.12.2019 г. дружеството-жалбоподател е подало МД с MRN 19BG001008014509R9/19.12.2019 г., с която е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в ел.д. 6/8 Галванизирана ламарина на рулони - 21 600 кг 1.50 мм х 1000 мм х 2000 мм - 12 700кг. - 5 бр. 2.50 мм х 1000 мм х 2000 мм - 8900 кг-4 бр с произход на стоката Турция Стоката била декларирана с код по Комбинираната номенклатура (КН) - 72104900 и код на стоката по ТАРИК - 20, който отговаря на: Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm или повече, плакирани или покрити; Други; Откислени с алуминий; плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или алуминий, но не и с други метали; химически пасивирани; съдържащи тегловно: 0,015% или повече, но не повече от 0,170 % въглерод, 0,015 % или повече, но не повече от 0,100% алуминий, не повече от 0,045 % ниобий, не повече от 0,010% титан и не повече от 0,010% ванадий; на рулони, на разкроени по размери листове или на тесни ленти. В ел. д. 4/17 от МД, дружеството е декларирало код на тарифна преференция 120 Непреференциални тарифни квоти и код на тарифната квота в ел. д. 8/1 - 098609, във връзка с което била приложена ставка на вносно мито (А00) в размер на 0 %, съответстващо на декларирания код по ТАРИК. В резултат от извършения последващ контрол на декларирането е изготвен доклад BG001000/1/4/21.10.2022 г. В доклада са поместени констатациите и обстоятелствата, касаещи тарифното класиране на стоката по процесната МД, както и предложението за вземане под отчет и досъбиране на суми за мито и ДДС в горепосочените размери. Със съобщение по чл.29, във вр. с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо per. 32-441693 от 16.12.2022 г. (л. 33-39 от адм.д. 369/2023г.), жалбоподателят е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов код по ТАРИК за стоката, допусната до свободно обращение с МД с 19BG001008014509R9/19.12.2019 г., като освен това ще бъдат определени вземания под отчет и заплащане в общ размер на 4 977,74 лева. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима, но неоснователна по изложените на следващо място мотиви. Потвърдено е издаването на обжалваното митническо решение от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Наведените възражения от жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени и отхвърлени като неоснователни от съда. По приложението на материалния закон спорът между страните е сведен до преценката за коректност на тарифното класиране на стоката. В тази насока съдът се е ръководил от цитираните в мотивите решения на СЕС, според които решаващият критерий по правило следва да бъде търсен в обективните ѝ характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите. Въз основа на събраните доказателства по делото е изяснено, че при последващия контрол от страна на самото дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от YILDIZ DEMIR CELIK, Република Турция. От него се установява, че в химическия състав на част от стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008014509R9/19.12.2019 г, не се съдържа Al (Алуминий). Несъответствието с декларирания код по ТАРИК е довело до определяне на нов код, за който е приложима ставка на допълнително мито в размер на 25%. Според заключението на решаващия съд, на основание чл. 49, §1 и чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/24.11.2015 г., тарифната квота не се администрира и разпределя служебно, а винаги по заявление на вносителите, поради което правилно митническият орган е начислил допълнително задължение за мито и ДДС. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Неоснователни са развитите касационни доводи, че главният въпрос е останал неизяснен поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Всички наведени оплаквания от страна на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, и заявени доказателствени искания в хода на делото са разгледани своевременно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. В постановеното решение са изложени последователни мотиви по оплакванията на жалбоподателя относно компетентността на митническия орган, издал процесното решение 32-44801/02.02.2023г. Обосновано решаващият съд приема, че проверката в рамките на последващия контрол е осъществена въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола е неоснователно. Със становище от 25.04.2023 г. по адм. дело 3077/2023 г. на АССГ e приложена Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаване на В. Стефанов на длъжността директор на ТД Митница Бургас, както и съответните заповеди за заместване. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че съдът не е събрал необходимите доказателства за изясняване на компетентността на издателя на акта. В случая административното производство е възложено със заповед ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, приложена към административната преписка. Последващите две заповеди за изменение на крайния срок (с ЗТД1000-566/08.08.2022 г. и ЗТД1000-627/07.09.2022 г.) са издадени от заместник-директор на ТД Митница Бургас, определен съгласно заповед 0-792/18.03.2022 г. на директора на Агенция Митници. Останалите твърдения в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от решаващия съд не се установяват след извършената проверка от касационната инстанция. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Правилата за управление на тарифните квоти се съдържат в Глава 1, Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки, Раздел 1 - Управление на тарифните квоти от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС. В случая митническото задължение е определено на основание чл. 77 от Регламент 952/2013 г., а не основание чл. 79 от същия регламент, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 86, § 6 от Регламент 952/2013 г. В този смисъл, така както е формулирано искането, то се явява неотносимо, тоест ненужно, с оглед правилното решаване на делото. По тези причини то следва да се остави без уважение. В допълнение, поставените въпроси от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. В пряко приложимите регламенти липсва изискване за обосноваване на необходимостта от извършване на последващ контрол с основателни съмнения относно верността на декларираните в МД данни, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Според чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, т. е. такова изискване не е предвидено и в националния закон. Когато митническите органи приемат подписаната от декларатора или от негов представител митническа декларация, тези органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност. От текста на чл. 68 МК (отм.), съответстващ на чл. 48 МКС, следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение деклараторът може предварително да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация. В този смисъл е Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 39 и т. 40. Спорът между страните по делото се свежда до тарифното класиране на част от процесната стока, описана в МД с MRN 19BG001008014509R9/19.12.2019 г. В тази връзка релевантните факти и правни изводи на първоинстанционния съд са изградени върху писмените доказателства, представени от Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, в рамките на осъществения контрол от митническите инспектори. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД от 06.04.2020 г. за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е неправено искането - чл. 50, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти от Комисията е уреден в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Според разпоредбата на чл. 51, §1, разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота - чл. 51, §2, ал. 1. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата - чл. 51, §4. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества - чл. 51, §4. Поради това е правилен изводът на решаващия състав, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 80, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. По този въпрос настоящата касационна инстанция препраща към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно първоинстанционния съд е приел също така, че митническото задължение по процесната МД не е погасено на основание чл.103, § 1 от Регламент 952/2013 с изтичане на тригодишен срок от възникването му, като е съобразил, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.103, § 2 от Регламент 952/2013 и крайния срок за уведомяване се продължава най-малко на пет години, който срок безспорно не е изтекъл, поради което не е налице основанието по член 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013 за погасяване на митническото задължение при внос по митническа декларация MRN 19BG001008014509R9/19.12.2019 г.. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, "Галва Метал България" ЕООД, в несъстоятелност, следва да бъде осъдено да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,