Решение № 1569 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2010 г.

Решение № 1569 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на Димитър Ангелов Лулчев, Мариянка Маринова Лулчева, Пламен Ангелов Рашев, Петя Костадинова Илиева, Надя Ангелова Васева, Димитър Петров Гешев, Атанаска Георгиева Петкова, Мария Василева Петкова, Румяна Георгиева Петкова и Тодорка Николова Петкова, всички от с. Катуница, община Садово, област Пловдив, против Решение № 122/01.02.2010 г., постановено по а. д. № 321/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСП).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСП е отхвърлил жалбата на касаторите, за обявяване нищожността на Решение № ПВ-101-ПР/17.06.2008 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Пловдив (РИОСВ), да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение "Реконструкция, модернизация на производствени мощности и разширение, включващо изграждане на пречиствателно съоръжение за биологично пречистване на отпадъчни води" с местоположение с. Катуница, община Садово, УПИ 1, УПИ 4-135 и УПИ 2, всички в кв. 32 по регулационния план на с. Катуница и възложител "Винпром Пещера" АД.

Недоволни от решението, касаторите го обжалват. Считат същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Молят отмяната му, с постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното от тях Решение № ПВ-101-ПР/17.06.2008 г. на директора на РИОСВ. Алтернативно се иска след отмяна на решението да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСП.

Ответникът директора на РИОСВ, не взема становище по касационната жалба.

Ответникът "Винпром Пещера" АД, чрез процесуалния си представител и в подаденото по делото "Възражение", счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСП. Тя не се оспорва от касаторите, с изключение на отделни нейни моменти, които ще се разгледат по-долу.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по довода за обявяване на нищожността на Решение № ПВ-101-ПР/17.06.2008 г. на директора на РИОСВ. По въпроса за незаконосъобразността му липсва диспозитив на съда. По посочената причина, при проверката на съдебното решение, ВАС не притежава процесуална възможност да разгледа и отговори на направените доводи за неправилността му в частта, с която е прекратено производството по направените доводи за незаконосъобразност на решението на директора на РИОСВ. Процесуално възможната проверка е единствено по въпросите за нищожност на решението на директора на РИОСВ.

Основното възражение на касаторите относно установената от АСП фактическа обстановка при решаването на спора, е това за съдържанието на инвестиционното намерение. Твърди се от тях, че според изявлението на процесуалния представител на "Винпром Пещера" АД, направено в с. з. на 15.09.2009 г. (л. 360 от делото), то касае изграждането само на пречиствателно стъпало. В същото време вещото лице установявало, че се касае за цялостна промяна на технологията на производство.

Доводът е некоректно предложен и съответно - неоснователен. Изявленията на юк. Налбантов като процесуален представител на "Винпром Пещера" АД в с. з. на 15.09.2009 г. (л. 360, стр. 2, последен абзац) са в смисъл, че "...процедурата за извършване на преценка за ОВОС се обуславя от наличието на пречиствателно съоръжение в инвестиционното предложение на ВИНПРОМ ПЕЩЕРА, съответно оборотното пречиствателно стъпало, което ще бъде изградено, са дадени на административния орган преди постановяване на процесното решение и се съдържат в инвестиционното предложение.". В изявлението на Налбантов липсва твърдяното от касаторите такова, че "инвестиционното намерение касае изграждането само на пречиствателно стъпало". Некоректно е представено и заключението на вещото лице. Видно от т. 1 на неговото заключение (л. 409, I стр.), инвестиционното предложение е пълно и точно описано: 1.1 Изграждане на ново отделение към Ферментационното такова за приемане, съхнене и мелене на зърнена суровина - 2008 г.; 1.2 Изграждане на отделение за концентрация и сушене за производство на DDGS към Дестилационно отделение - 2010 г.; 1.3 Изграждане на нова двуетажна административна сграда с паркоместа; 1.4 Вътрешно оборотно пречиствателно стъпало за обработка на кондензантни води. Предвижда се всички отпадни води, подлежащи на заустване да отговарят на изискванията за II категория водоприемник - 2011 г. и 1.5 Ко-генераторна инсталация с мощност 5,2 мегавата, работеща с природен газ. Предназначението `и е да задоволи потребностите на производството от електрическа енергия и технологично пара. Така описаното заключение, вкл. отговорите по другите поставени на експерта задачи, дават възможност на съда да установи какво точно представлява инвестиционното намерение на "Винпром Пещера" АД, както и да направи изводите си относно категоризирането му според Приложения № 1 и 2 към чл. 92 и чл. 93 от ЗООС.

За липса на "цялостна промяна на технологията на производството", каквото е твърдението в тази част на касационната жалба е видно и от Приложение № 1, съгласно чл. 10,, ал. 1 от ЗООС, изпратено на директора на РИОСВ от експерт-еколога Милков (л. 68, т. 2).

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна по следните причини:

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е развит от касаторите в няколко насоки: АСП не е изпълнил задължението си служебно да провери нищожността на обжалвания акт, съдът не е събрал всички относими и допустими доказателства, за установяване в пълнота на спорните факти по делото, за което свидетелствала липсата на дадени указания съобразно задължението му да укаже на страните за необходимост да посочат те доказателства за някои факти, както и недопускане събирането на искани от тях доказателства. АСП не е провел производство по оспорване на писмени доказателства, представени пред съда.

Доводът за неизпълнение на служебното задължение за проверка нищожността на обжалвания акт е неоснователен. Вероятно по тази причина той не е конкретизиран и обоснован. АСП е изследвал задълбочено въпроса за валидността на обжалваното решение, обосновал и мотивирал е решението си и е изложил крайните си изводи по въпроса: административният акт е издаден от компетентен орган, предвид характера на инвестиционното предложение, в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими и задължителни атрибути, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При служебната проверка на решението ВАС не констатира наличието на обстоятелства, които имат отношение към така поставения въпрос за нищожност на решението на директора на РИОСВ, които да не са били обсъдени и разгледани от АСП.

ВАС, на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, в настоящото производство е обвързан от посочените от жалбоподателите касационни основания за отмяна на решението. В случая обаче, предвид липсата на изрично произнасяне на АСП и обоснованото установяване на просрочие на жалбата в частта `и за незаконосъобразност на административния акт, могат да бъдат разгледани и преценени само тези основания, които имат отношение към разгледаната от АСП нищожност на последния. Такива всъщност липсват в касационната жалба. Изложените в нея доводи като непълнота на доказателствата и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да бъдат обсъждани и разглеждани от ВАС, тъй като те биха довели до извод за незаконосъобразност на акта и не са основания, водещи до нищожността му.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение