Решение № 2024 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15825/2010 г.

Решение № 2024 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15825/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Маргарита Боянова Манева, от гр. Кюстендил против определение № 424/04.08.2010 г. по адм. дело № 268/2010 г. на Административен съд - Кюстендил и определение № 10995/28.09.2010 г. по адм. дело № 11742/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Поддържат се основания за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Молителката счита, че след като не е била призована пред касационната инстанция независимо, че делото е гледано в закрито съдебно заседание е нарушено правото и на участие в съдебното производство. Искането за отмяна е съединено и с касационна жалба против определението на Върховния административен съд. Ответниците по делото не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационното оспорване, посочвайки че касационната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определение № 424/04.08.2010 г. по адм. дело № 268/2010 г. Административен съд - Кюстендил е оставил без разглеждане оспорването на заповед № 925/02.06.1993 г. на кмета на Община Кюстендил в частта, в която е одобрен застроителния план за УПИ ХХVI - 6100 в кв. 294 по плана на ЦГЧ на гр. Кюстендил досежно запазването и надстрояването на сградата, находяща се в западната лицева част на имота откъм ул. "Цар Симеон I", поради наличие на влязло в сила съдебно решение по същия спор и е прекратил производството по делото. С определение № 10995/28.09.2010 г. по адм. дело № 11742/2010 г. Върховният административен съд, второ отделение е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Законосъобразно е приел, че не са налице хипотезите по чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което е разгледал частната жалба в закрито съдебно заседание. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влезлите в сила съдебни определения подлежат на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Наведените основания за нарушаване на съдопроизводствени правила са неоснователни. Съдебните инстанции не са допуснали процесуални нарушения, в резултат на които правото на молителката за участие в процеса да е било осуетено. При осъществения касационен контрол на прекратителното определение на административния съд, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение законосъобразно е преценил всички обстоятелства от значение за спора в закрито съдебно заседание с оглед наличните основания по чл. 159, т. 6 от АПК. По изложените съображения искането за отмяна на влезлите в сила определения на Административен съд - Кюстендил и Върховния административен съд, второ отделение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая не е налице изключение от общото правило, поради което определението на Върховния административен съд, второ отделение не е от категорията актове, подлежащи на касационен контрол. То е стабилен съдебен акт, породило е своите правни последици и в качеството му на завършващ двуинстанционния съдебен контрол не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав