Решение № 9383 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2019 г.

Решение № 9383 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по селско стопанство "Златна нива" гр. А., подадена чрез адв. Бузова, срещу решение № 2444 от 21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1354/2018 г. по описа на Административен съд Б., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на задължение по декларация № Ю-107-268/21.12.2017 г., издаден от Н. В. на длъжност гл. специалист при община А., отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 1/08.05.2018 г. на началника на отдел "МДТ" при Община А.. К. излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на гимназията против оспорения АУЗД и постановяване на друго по съществото на спора, с което актът да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Началник отдел "Местни данъци и такси" при община А., в писмен отговор и в с. з. чрез адв. Йорданова оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила първоинстнационното решение в обжалваната му част и да бъдат присъдени разноски по делото. ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА - Българската държава чрез Областен управител на област Б., редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА - Министър на земеделието, храните и горите, чрез юрк. Гашева, моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Б. П. на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото, е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Б. е бил АУЗД № Ю-107-268/21.12.2017 г., издаден от Н. В. на длъжност гл. специалист при Община А., отдел "Местни данъци и такси" (МДТ), потвърден с решение по жалба срещу акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация № 1/08.05.2018 г. на началника на отдел "МДТ" при Община А., с който на Професионална гимназия по селско стопанство "Златна нива" гр. А. са определени задължения за ТБО и законни лихви за периода 2012 г. – 2017 г. общо в размер на 125 938, 65 лв., от които главница – 93546, 30 лева и лихви в общ размер на 32 392, 35 лева. Предмет на спора пред касационната инстанция е решението на първоинстанционния съд само в отхвърлителната му част. В останалата част решението не е оспорено и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на гимназията, съдът е приел, че оспореният АУЗД е валиден акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Същият е подробно мотивиран, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е приел, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. При изчисляване размера на ТБО, в обжалвания акт са направени изчисления върху формирана данъчна основа, представляваща сбор от данъчните оценки на имотите, тъй като данъчната оценка е по висока от декларираната отчетна стойност на сградите. За 2012 г. – ТБО е определена съобразно чл. 14, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция) във вр. с чл. 16 б от Наредбата, а за периода 2013 г. - 2017 г. - върху данъчната основа (данъчна оценка на имотите) е приложена ставка в размер на 2, 4 промила - компонента от ТБО, предвиден за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (чл. 16 б, ал. 1, т. 2. 1 от Наредбата), както и таксата от по 510, 00 лв. за заявените два контейнера (общо 1 020 лв.), съгласно подадените декларации за определяне на ТБО за период от 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г., според количеството на отпадъците. Предвид приложените по делото доказателства съдът е обосновал извод, че услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и сметосъбиране и сметоизвозване са реално предоставени. Кредитирайки ССчЕ съдът е приел, че задълженията за ТБО за процесните периоди следва да бъдат определени въз основа на приетото по делото експертно заключение, тъй като същите са в по-малък размер от посочения в обжалвания АУЗД и дори незначителни като разминаване, са по-благоприятни за оспорващия. С решението съдът частично е уважил жалбата на Професионална гимназия по селско стопанство "Златна нива", като е намалил горепосочените задължения за ТБО и законни лихви до следните размери: 35 412, 46 лв. главница и 18 775, 30 лв. лихва за период 2012 г.; 11 630, 47 лв. главница и 5 083, 65 лв. лихва за период 2013 г.; 11 623, 73 лв. главница и 3 907, 18 лв. лихва за периода 2014 г., 11 619. 37 лв. главница и 2 720, 63 лв. лихва за период 2015 г., 11 615, 01 лв. главница и 1 540, 60 лв. лихва за период 2016 г. и 11 610, 66 лв. главница и 355, 46 лв. лихва за период 2017 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Настоящият състав намира, че административният съд е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ. На основание представения с декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ и с разглежданата в административното производство жалба, Акт за държавна собственост /АДС/ № 1206 от 25.02.1982 г., по отношение на построените сгради в имот: УПИ - I и УПИ - II, кв. 251, Професионална гимназия по селско стопанство "Златна нива" - гр. А. притежава правото на строеж, от което следва, че е данъчно задължено лице на основание чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. Следва да се отбележи, че до 2012 г., в това число и относно задълженията за 2011 г. касаторът надлежно е заплащал начисляваната от община А. такса битови отпадъци за процесиите имоти. Наред с това предмет на настоящия спор е акт, издаден в производство по чл. 107 ДОПК, като задълженията са определени въз основа на декларация, в която касаторът сам е посочил себе си като задължено лице. Оспорването на тези задължения може да бъде предмет единствено на ревизионно производство, касаещо същия период, което може да бъде инициирано служебно или по искане на гимназията. Неоснователни са оплакванията в жалбата свързани с методите за изчисление на ТБО за процесните периоди. Размерът на ТБО е изчислен при спазване на изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, а именно данъчната основа е формирана от сбора от данъчните оценки на имотите, тъй като данъчната оценка е по-висока от декларираната отчетна стойност на сградите. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения и инсталации за тяхното третиране, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на Кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Съгласно чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет и се заплаща по ред, определен от общинския съвет. В случая за процесната 2012 г. размерът на таксата за битови отпадъци е определен въз основа на данъчната оценка на имота, вместо по количеството на отпадъците, както е предвидено в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като касаторът е пропуснал срока за подаване "на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци в зависимост от количеството генерирани отпадъци". За периода 2013 г. – 2017 г. е определена, като върху данъчната основа (данъчна оценка на имотите) е приложена ставка в размер на 2, 4 промила - компонента от ТБО, предвиден за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване (чл. 16 б, ал. 1, т. 2. 1 от Наредбата), както и таксата от по 510, 00 лв. за заявените два контейнера (общо 1 020 лв.), съгласно подадените декларации за определяне на ТБО за период от 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г., според количеството на отпадъците. Неоснователни в тази връзка са възраженията в жалбата, че ТБО е определена в нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗМДТ като обща сума, а не поотделно за всяка услуга. Въз основа на събраните по делото доказателства - приемо-предавателни протоколи, фактури и плащания, се установи реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели също потвърждават, че в двора на гимназията има 2 бр. контейнери предоставени за сметосъбиране от общината. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на административния съд в оспорената му част, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в доказания размер от 3790 лева, съгласно приложена по делото фактура и преводно нареждане от 21.05.2019 г. /л. 40, 41/. Съгласно разпоредбата на чл. 227 а, ал. 3 от АПК - когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0, 8 на сто от материалния интерес. В случая материалният интерес по делото е 125 894, 52 лева, а дължимата държавна такса за касационно обжалване е в размер на 1007, 16 лева /125 894, 52 лева х 0, 8%/, от които гимназията е внесла първоначално 25 лв. и още 889, 26 лв. - след дадени указания от съдията -докладчик по адм. д № 1345/2018 г. на АС – Б., или общо сума от 914, 26 лева, поради което следва да бъде осъдена да доплати по сметка на ВАС разликата от 92, 90 лв. - държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,