Решение № 15665 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2010 г.
ВАСI отделение20.12.2010 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 847/9.04.2010 г. по адм. д. № 8809/2009 г. на Административен съд-София град Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15665 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 847/9.04.2010 г. по адм. д. № 8809/2009 г. на Административен съд-София град, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 220420900021158/28.08.2009 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против акта за регистрация да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Български Хелзинкски комитет" - сдружение с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на обществено-полезна дейност, по съображения в писмена защита моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за регистрация по ЗДДС № 220420900021158/28.08.2009 г. на ТД на НАП-София, издаден на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация на "Български Хелзинкски комитет", поради реализиран облагаем оборот за периода 1.08.2008 г. - 31.07.2009 г. в размер 93 296 лв от извършени доставки на услуги. В мотивите си съдът е приел, че в облагаемия оборот по акта за регистрация е включена фактура № 9/8.07.2009 г. за аванс 50 000 лв по договор от 24.06.2009 г. на сдружението с Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Предмета на договора е описан в приложение 1 към договора и включва: правни консултации по процедурата за предоставяне на закрила, за правата и задълженията на чужденците при престоя им в Република България, наблюдение върху процедурата в ДАБ при МС за осигуряване на граждански контрол за спазването на закона в производството по ЗУБ, осигуряване на преводачески услуги извън ДАБ при МС, правна помощ при отказ за закрила, мониторинг и консултации по границите, представителство пред административните органи, обучение на преводачи за производството, правни консултации за доброволно завръщане на търсещите закрила с окончателен отказ, представителство на непридружени деца в производството, изработване с ДАБ при МС на правила за назначаване на настойник (попечител) на непридружени деца, търсещи закрила. Съдът е приел, че посочените дейности се финансират от ДАБ при МС на основание чл. 53, т. 12 ЗУБ, по който е компетентна институция за управление и разпределение на средствата от Европейския бежански фонд за Република България. В решението на касатора, с което актът за регистрация е потвърден е прието, че извършваната дейност по договора е независима икономическа дейност, извършвана срещу възнаграждение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДДС, тъй като дейността е извършвана от сдружението с нестопанска цел редовно, с цел печалба. Касаторът е приел, че услугата по договора и фактурата не се обхваща от хипотезите на чл. 44, ал. 1, т. 2 и 5 ЗДДС. и доставката не е освободена. По чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС освободена е доставката на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. Съдът е приел, че сдружението е с нестопанска цел, не е търговец и си е поставило цели с граждански характер предвид чл. 4 от устава на същото: да извършва системни наблюдения върху ситуацията с човешките права в страната, да изготвя и разпространява доклади за това, да организира конференции, семинари и други законни форми на гражданска дейност за защита на човешките права, да защитава правата на отделни физически и юридически лица на територията на страната. Приел е също, че предмета на договора съответства напълно на поставените в устава на сдружението цели, с което предпоставките на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС са изпълнени и доставката по спорната фактура е освободена. Съдът е направил извод за незаконосъобразно включване на стойността по фактурата в облагаемия оборот за периода и незаконосъобразност на акта за регистрация по ЗДДС на сдружението с нестопанска цел. Приел е също, че не е налице хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Съдът подробно е обсъдил договорните отношения на страните, включващи граждански дейности на сдружението с нестопанска цел, съответни на поставените в устава на сдружението граждански цели по мониторинг на закрилата на човешките права в страната и участие в тази закрила. В решението детайлно са анализирани изискванията на чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС за признаване на доставките за освободени и съдът е достигнал до правилен извод, че са налице изискванията на текста от закона за признаване, че доставката е с нестопански характер и поради това е освободена по силата на закона от облагане с данък върху добавената стойност. Неоснователно в жалбата се поддържа, че доставката се извършва с цел печалба, каквато цел сдружението с нестопанска цел няма, видно от целите в устава на същото. По чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗДДС доставката трябва да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. В случая е налице втората хипотеза доставката е за постигане на поставените от сдружението цели и съдът законосъобразно е отменил акта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършване на разноски в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,