Решение № 2917 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2008 г.

Решение № 2917 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Васил Иванов Русев от с. Кошарна, обл. Русе, против решение № 17 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 2 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд, с което отхвърлена жалбата му против решение № 48 / 24.11.2006 г. на Директора на Териториалното поделение на НОИ - Русе и потвърденото разпореждане № 15394 / 8.08.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 99, ал. 1 от КСО и на чл. 1, ал. 5 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Васил Иванов Русев от с. Кошарна, обл. Русе, против решение № 48 от 24.11.2006 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 15394 от 8.08.2006 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да измени на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО предишното издадено разпореждане № 1 от 2.09.2005 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 4 КСО в минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО. За да постанови решението си, окръжният съд законосъобразно е приел, че към датата на издаване на оспореното разпореждане не е било налице основанието по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО за изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст поради определянето й в по-малък размер. Този извод произтича от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС, считано от 29.11.2005 г., лицето не е представило изискания документ за осигурителен стаж и доход обр. УП-3. Контролните органи на ТП на НОИ - Русе не са могли да извършат служебна проверка на разчетните ведомости поради невъзможността да влязат в контакт с ДФ "Русеви", с. Кошарна, въпреки съдействието на полицията. Извършването на проверката е станало възможно едва на 2.10.2006 г., а нередовностите са били отстранени от осигуреното лице със заявление от 5.10.2006 г. с приложени към него документи. Представянето на нови документи за осигурителен стаж и доход обосновава основанието по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО за изменение на пенсията, считано от датата на представянето на документите. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 99, ал. 1 от КСО и на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са неоснователни. Касаторът е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 23757 от 18.08.2005 г. Пенсията е отпусната с разпореждане № 1 от 2.09.2005 г. на основание чл. 68, ал. 4 КСО в минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО поради незачитане на удостоверение УП-3 изх. № 1 от 11.04.2005 г., издадено от ДФ "Русеви". С писмо изх. № 24583 от 28.11.2005 г., адресирано до ДФ "Русеви" с копие до Васил Иванов Русев, началникът на отдел "Пенсии" е дал възможност на лицето в 3-месечен срок да представи ново надлежно оформено удостоверение, за да бъде изменен размерът на пенсията, считано от датата на отпускането й. Заявителят е бил предупреден, че при неспазване на 3-месечния срок размерът на пенсията ще бъде определен при условията на чл. 1, ал. 5 от НПОС въз основа на наличните редовни документи. И двете писма са били получени от Васил Иванов Русев на 29.11.2005 г., но в 3-месечния срок той не е представил изискания документ. От доклад вх. № 13293 / 17.05.2006 г. на финансовия ревизор се установява, че въпреки съдействието на полицейските органи опитите на контролните органи да намерят заявителя и фирмата на посочения адрес и телефон са били безуспешни, поради което не е била извършена ревизия на разчетните ведомости. При това положение не са били налице данни, че с разпореждане № 1 от 2.09.2005 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст неправилно е била отпусната в по-малък размер. При липса на предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО с оспореното разпореждане № 15394 от 8.08.2006 г. ръководителят на пенсионното осигуряване законосъобразно е отказал да измени отпуснатата в минимален размер пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установяването впоследствие и на друг нередовен документ (удостоверение обр. УП 2 № 2 / 11.04.2005 г.), не извинява бездействието на жалбоподателя, който в дадения му тримесечен срок не е изпълнил указанията за представяне на валидно удостоверение обр. УП-3. Възражението би имало значение само при положение, че в указания тримесечен срок лицето е отстранило нередовността съобразно дадените му указания с писмо изх. № 24583 от 28.11.2005 г. Извършената на 2.10.2006 г. проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Русе и представянето на изисканите документи на датата 5.10.2006 г. не променят правното положение, съществуващо към датата на издаване на разпореждането от 8.08.2006 г. С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ - Русе законосъобразно е потвърдил отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на размера на пенсията, считано от датата на отпускането й 1.05.2006 г. Подадената жалба против решение № 48 от 24.11.2006 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 15394 от 8.08.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е неоснователна и като я е отхвърлил, Русенският окръжен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,