Решение № 900 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2010 г.

Решение № 900 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Йордан Йорданов, против решение № 1052 от 26.05.2010 г., постановено по административно дело № 2349 от 2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне жалбата срещу същия) и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р Недялка Недева" ("АИПСМП - д-р Недялка Недева"), не ангажира становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Върховния административен съд - шесто отделение е оспорената от ЕТ "АИПСМП - д-р Недялка Недева" от гр. Варна, представляван от д-р Недялка Недева, писмена покана с изх. № 29-07-1375 от 10.08.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, с която на основание чл. 47, ал. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ИД № 03 - 0702 от 13.02.2008 г. и чл. 234, ал. 2, във връзка с чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. лечебното заведение е приканено в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаването й да заплати доброволно неоснователно получени суми, явяващи се разлика от заплатените първични консултативни прегледи и заплащаната от РЗОК стойност на диспансерен преглед, възлизащи общо на 978, 23 лева. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена процесната писмена покана, са констатирани в резултат на извършена медицинска проверка, назначена от директора на РЗОК - гр. Варна със заповед № РД-09-235 от 28.04.2009 г. Задачата на проверката е била проверка на дейността по диспансеризация на хронично болни ЗЗОЛ по Приложение № 9 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация на МЗ. Направените от лекарите-контрольори констатации са обективирани в съставен от тях медицински протокол № 1-44-Т от 04.06.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 1-45-Т от 04.06.2009 г. при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ. Установено е наличие на издадени от д-р Недялка Недева амбулаторни листи за извършени и отчетени в РЗОК - Варна първични консултативни прегледи, в които са описани диагнози/основни и/придружаващи/ на ЗЗОЛ, които съгласно Наредба № 39/2004 г. и Приложение № 9 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК подлежат на диспансеризация от съответния специалист, който следвало да ги включи и в Регистър "Диспансеризирани ЗЗОЛ". Констатирано е, че ЕТ "АИПСМП - д-р Недялка Недева" не е изпълнил задълженията си, като не е извършила задължителна диспансеризация и вместо диспансерен, е извършила и отчела първичен консултативен преглед. В издадените амбулаторни листи липсвало отразен отказ на пациента за диспансерно наблюдение. Посочените в медицинския протокол амбулаторни листи били неправомерно отчетени като първични консултативни прегледи, за което било получено заплащане като за реализирано първично посещение на ЗЗОЛ - 12,50 лева, а извършените амбулаторни прегледи следвало да бъдат отчетени от изпълнителя и заплатени от РЗОК - Варна като преглед за диспансерно наблюдение от специалист - 7, 00 лева. Срещу медицинския протокол и протокола за неоснователно получени суми, представляващият ЕТ "АИПСМП - д-р Недялка Недева" от гр. Варна, д-р Недялка Недева е подала възражение до Арбитражна комисия - гр. Варна. Последната, след явно гласуване на 10.07.2009 г., се е произнесла с Протокол № 6, като не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. В съответствие с изискванията на нормативната уредба, медицинска проверка, медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми предшестват процесната писмена покана и представляват нейните фактически основания, на които се позовава административният орган за издаването й. За да отмени оспорената пред него писмена покана с изх. № 29-07-1375 от 10.08.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, съдът е изложил мотиви, че е следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г., а именно да е налице изрично съгласие от страна на лицето, което подлежи на диспансеризация. Също така се е позовал на раздел III от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министъра на здравеопазването, с който се регламентират правилата за диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица, подлежащи на диспансеризация от специалист. Решението е поставено в съответствие с материалния закон. В § 1, т. 2 от Закона за здравето е дадено легално определение на "Диспансеризация" - метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г. законодателят е предвидил, че лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 9. Задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист. Второто изречение на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г. е свързано с разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Съгласно първия текст никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. Член 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ дава право на всеки пациент на защита на неговите граждански права. Посочените текстове не подкрепят изложените от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното, пред настоящата съдебна инстанция, решение. Видно е, че първоинстанционният съд е съобразил мотивите си с приложимите материалноправни норми, според които при диспансеризация на ЗЗОЛ следва да е налице изрично негово писмено съгласие, което се вписва в амбулаторния лист и поставената му диагноза да е измежду посочените в Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, и пациентът да е изпратен с направление за диспансеризация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва задължение за отразяване на отказ от страна на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано. Следователно се налага изводът, че едно лице не може да бъде диспансеризирано противно на волята му. Неправилно административният орган е приел в медицинския протокол, че след като в амбулаторните листи липсват отразени откази от страна на здравноосигурените лица за диспансеризация, то в този смисъл са били задължителни описаните дейности по диспансеризацията и съответното им заплащане като диспансерни, а не като първични консултативни. Следва да се подчертае, че законодателят в цитираната норма има предвид "изрично съгласие", документирано в амбулаторни листи. Визираният текст не следва да се тълкува в смисъл, че липсата на отказ за диспансеризация е равнозначна и приравнена на дадено изрично съгласие за диспансеризация. Друга приложима правна норма към настоящия казус е ал. 1, т. 4 от чл. 119 на НРД - 2006 г. С процесната разпоредба здравноосигуреното лице трябва да е насочено от общопрактикуващия лекар с "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бланка МЗ-НЗОК № 3 или № 4/ за диспансерно наблюдение. Като е взел предвид заключението на вещото лице, че в случая са извършени консултативните прегледи на ЗЗОЛ, които са имали направление от съответния общопрактикуващ лекар за консултативен преглед - тип 1 и тип 2, а не за диспансеризация - тип 3, административният съд е извел обоснован извод, че за ЛЗ не е съществувало задължение за извършване на диспансерен преглед на ЗЗОЛ по тези направления, поради което правилно за тях са били издадени амбулаторни листи. Развитите доводи в касационната жалба, че поставената диагноза задължавала лекаря-специалист да диспансеризира ЗЗОЛ, ако при преглед установи заболяване от списъка на заболяванията по приложения № 6 и № 7 към Наредба № 39, са неоснователни. Не се сочи правната норма или договорната клауза, която установява такова правило. Лекарите- специалисти към лечебното заведение са адресати на задължението по чл. 15, ал. 1 от ИД с НЗОК, според който специалистът провежда диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, за заболяванията, които подлежат на диспансеризация от специалист съгласно Приложение № 9 към Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/02.02.2007 г. като диспансеризацията се извършва единствено с изричното съгласие на ЗЗОЛ, отразено в АЛ. Формулирано по различен начин - лекарите-специалисти дължат диспансеризация при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - когато поставят диагноза от предвидените в Приложение № 9 и при получено изрично информирано съгласие от пациента за това. В чл. 12, ал. 2 от Наредба № 39/2004 г. и Приложения № 6 и 7 към нея са посочени заболяванията, при които децата и лицата над 18 години подлежат на диспансеризация, а честотата и обемът на тези дейности се определят в Националния рамков договор - чл. 12, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 39. При конкретно установени диагнози, включени в Приложение № 9, единствено лекарят-специалист е длъжен да извърши диспансеризацията (без при това да разполага с право на преценка), не и общопрактикуващия лекар. ОПЛ поставя първоначална, неокончателна диагноза, с която лекарят-специалист не е обвързан - поради това и в случай, че постави различна, но диспансерна такава, специалистът следва да уведоми пациента и при съгласие от негова страна, да го диспансеризира, изпълнявайки по този начин задълженията си по чл. 26 и чл. 132 от НРД - 2006 г. и съответните им текстове от ИД. Предвид гореизложеното правилни се явяват формулираните крайни изводи на Варненския административен съд за незаконосъобразност на оспорената пред него писмена покана и като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,