Решение № 4071 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Б. Моллабекир със седалище [населено място], общ. Павел Баня, обл. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. Велков, срещу решение 417 от 29.11.2023г., постановено по адм. дело 159/2023г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД 14 22 от 07.03.2023г. на Кмета на община Павел Баня, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ му е наредено премахването на незаконен строеж: Стопанска сграда за отглеждане на животни /крави/ пристройка към съществуващо сервизно хале, изградена от метална конструкция с разгърната застроена площ /РЗП/ 417 кв.м. , намираща се в УПИ II 419, кв. 47 по действащия план на [населено място], с административен адрес: стопански двор [населено място], [улица]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за спазени административно процесуални правила, като напротив навежда съображения, че в оспорената заповед нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, че при премахването му да не бъдат засегнати и законно извършени строежи. Позовава се на приетата по делото СТЕ като посочва, че две от стените на наредената за премахване сграда са законно изградени, а именно ограда и стена на хале, поради и което твърди, че административният орган не изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички относими към производството факти и обстоятелства. Навежда съображения и неправилност на извода на съда, че спорният строеж не е търпим такъв съгласно § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Излага съображения за търпимост на спорния строеж и като такъв твърди, че същият не подлежи на премахване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Кметът на община Павел Баня, чрез процесуалния си представител адв. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в съответствие с изискванията за форма и при надлежна индивидуализация на спорния строеж с основните му характеристики вид, предназначение, местонахождение, параметри и начин на изпълнение на строителството, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, който подлежи на премахване на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Приел е и че строежът е изграден в противоречие с действащия ПУП, тъй като нито халето, нито процесния строеж са били предвидени по действалия към 2001г. или по сега действащия ПУП, по който пък за УПИ II 419 са предвидени застроителни линии на отстояние от югоизточната граница 4 м., от южната регулационна линия на 3 м., а от източната, която е и уличната регулационна линия на минимум 2м., съответно строежът подлежи на премахване на основание и на чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, като изграден в противоречие с действащия ПУП. Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ и то не от категорията на допълващото застрояване, разрешено съобразно чл. 44 ал. 3 ЗУТ във вида на стопански постройки за отглеждане на домашни животни, а от категорията на основното застрояване с производствено предназначение, предвид събраните доказателства за регистрация като животновъден обект с капацитет за отглеждане на 105 крави. Приел е и че наредената за премахване постройка не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като по отношение на изискванията на § 16 е извън времевия период по посочената разпоредба. По отношение на § 127 ал. 1 е приел, че макар и да е налице разколебаване в тезата, че постройката е извършена в средата на март 2001г., тъй като постановлението за възлагане, с което имота, в който се намира строежа, е от 24.03.2001г. и е влязло в сила на 30.03.2001г., то не са налице другите предпоставки за търпимост, а именно да е допустима и да отговаря на правилата и нормите по устройство на територията. Приел е, че сградата не отговаря на изискванията ,действали към момента на извършването, както и на сега действащите, тъй като същата е разположена в югоизточния ъгъл на УПИ II 419, кв. 47 по плана на [населено място], на източната улична регулационна линия и на южната странична регулационна граница и заема площта между съществуващото в имота хале и оградата на имота, като южната граница на имота съвпада и през годините е съвпадала със строителните граници на селото. Изложил е съображения, че съобразно действалите към евентуалния момент на изграждането й нормативна уредба по закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./, правилника за прилагането му /ППЗТСУ отм./ и наредба 5 от 1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, независимо от това дали се приеме, че се касае за основно или допълващо застрояване, е недопустимо разполагането на такъв обект на страничната регулационна линия, а дори да се приеме наличието на хипотезата по чл. 114 ал. 2 от Наредба 5 от 1995г., допускаща разполагане на допълващо застрояване на страничната регулационна линия, когато тя съвпада със строителната граница на населеното място, то е недопустимо разполагането й на уличната регулационна линия, както е в настоящия случай. Приел е освен това, че от доказателствата се установява, че като стопански обект за отглеждане на крави, строежът съществува с най ранна дта 2010г., като в тази връзка с оглед твърденията на жалбоподателя, че е бил изграден като склад през 2001г., съдът излага мотиви и досежно това, че отново се касае за строеж от категорията на преустройство, като и в този смисъл е следвало да има строителни книжа и не се явява допустим строеж. Изложил е съображения и че наредената за премахване постройка, както и халето, до което е долепена, не са предвидени в действащия ПУП. По тези съображения съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решение на Административен съд гр. Стара Загора е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Стара Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително назначените, изслушани и приети съдебно технически експертизи, са коментирани от съда, и същият се е позовал на релевантните технически установявания в тях. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, при издаване на заповедта. Правилно в оспореното решение е прието, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в оспорената заповед. Видно от текста на заповедта и от окомерна скица, направена към изготвения констативен акт, въз основа на който е издадена, ясно се установява за кой строеж, изграден без строителни книжа и разрешение за строеж и в противоречие с действащия ПУП, е наредено премахването, както и ясно се разбира на какво основание същият е приет за незаконен. Не се установява и нарушение относно компетентността на органа, издал заповедта, тъй като правомощия за строежи от четвърта до шеста категория са предоставени на Кмета на община, в случая Кмета на община Павел Баня. Неоснователни са възраженията, че с оспорената заповед е наредено премахването на законни строежи, а именно две от ограждащите стени, които се явяват една от тях стена на съществуващото хале, а другата ограда на поземления имот. Напротив в заповедта ясно и точно е описан нареденият за премахване строеж, както правилно съдът е посочил с основните му параметри и характеристики. Предмет на производството по изпълнение на заповедите за премахването на незаконни строежи, както и проектът, който се изработва за това при необходимост, е осигуряването на незасягането на съседни сгради или обекти и укрепване на същите, при изпълнение на премахването съобразно изискванията на наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорната стопанска сграда представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, както и че е извършена без строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП, поради и което е правилен извода на съда за наличие на правните основания за премахването й посочени в оспорената заповед, а именно чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ. Правилен и съответен на закона е и извода на съда, че нареденият за премахване строеж не е търпим строеж по смисъла на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, който е приложимият ред съобразно наведените и събрани доказателства относно времето на извършването му, а именно около март месец 2001г. Съобразно посочената разпоредба Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване . Нормата изисква комулативното наличие на две предпоставки, а именно строежът да е изграден до 31.03.2001г., но да е бил допустим по разпоредбите, действали към момента на извършването му или по разпоредбите на ЗУТ. Правилен е извода на съда, че дори да се приеме, че нареденият за премахване строеж е извършен до 31.03.2001г., с оглед на тълкуването в полза на жалбоподателя при наличие на съмнение, както е в случая, то нареденият за премахване строеж не отговаря на изискванията и не е допустим нито по нормите, действали към предполагаемия период на извършването му, нито по сега действащите норми. Това е така, тъй като нито ЗТСУ и ППЗТСУ, нито ЗУТ допускан на уличната регулационна линия да бъдат разполагани обекти със селскостопанско предназначение или пък складови такива. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,