Решение № 8949 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. Лазарова, против Решение 1781 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело 1451/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което са отменени по жалба от "Б. К. 20-20" ЕООД, ЕИК 205817054 с управител и представляващ Б. Б. К., Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. издадено от директор на ТП на НОИ - Варна и Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП - Варна на НОИ и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба и в писмено становище, с характер на писмени бележки, съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се остави в сила оспореното решение на директора на ТП на НОИ Варна. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по делото. Ответникът по касационната жалба - "Б. К. 20-20" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. М. Войнова, в съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна и потвърдените с него Задължителни предписания с ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Варна на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на "Б. К. 20-20" ЕООД, гр. Варна, в качеството му на осигурител е разпоредено да се заличат подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. Б. Л. за периода 15.09.2021 до 31.01.2023 г., вид осигурен 01, декларация образец 1. От фактическа страна е установено, че с Решение 2153-03-179/23.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, по жалба вх. 1012-03-638/23.11.2022 г. от "Б. К. 20-20" ЕООД, са отменени Задължителни предписания ЗД-1-03-01233665/09.11.2022 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени към Констативен протокол КП-5-03-01233434/03.11.2022 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Варна и преписката е върната на контролните органи при ТП на НОИ - Варна, за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите към постановеното решение. Между "Б. К. 20-20" ЕООД като работодател и В. Б. Л. като работник/служител е сключен Трудов договор 001/15.09.2021 г., съгласно който на В. Л. е възложено да изпълнява длъжността "организатор дейности" в "Б. К. 20-20" ЕООД, считано от 15.09.2021 г. Изготвена е и подписана на 15.09.2021 г. от В. Л. длъжностна характеристика за длъжността "организатор дейности", съставени са протокол за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 15.09.2021 г., протокол от 15.09.2021 г. за постъпване на работа и декларации свързани с работата. Трудовият договор е регистриран в ТП на НОИ - Варна вх. 303902101446990/15.09.2021 г. и в ТД на НАП - Варна изх. 03388213120231/15.09.2021 г. по реда на чл. 62, ал. 5 КТ. Справка от персоналния регистър на НОИ за В. Б. Л. посочва отработените дни, ползвани болнични, заплатени възнаграждения, осигурителен доход и вноски през периода 15.09.2021 - 31.12.2022 г. По време на административното производство относно В. Л. от дружеството са представени отчетна форма за явяване на работа съставена от "Б. К. 20-20" ЕООД за периода м.09.2021 г. м.12.2021 г. и разчетно - платежни ведомости за м.09 - м. 12.2021 г. и за м.01 м.07.2022 г. По искане на органите на ТП на НОИ - Варна са представени от ТД на НАП - Варна с писмо изх. ЕП-4519-1/23.09.2022 г. писмени доказателства относно дейността на дружеството: справка за регистрирано фискално устройство, справка за регистрирани данни от фискалното устройство за 2021 г., справка за подадени декларации за периода 25.05.2021 - 25.08.2022 г., справка за подадени данни по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ, справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица, ГДД по ЗКПО за 2021 г., банкова сметка. Представени са и електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им за В. Б. Л. към 13.09.2022 г. Съставен е Констативен протокол КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Варна със заключение, че от извършената проверка не е установено възникване на осигурително правоотношение за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО относно В. Б. Л.. Издадени са Задължителни предписания 3Д-1-03-01318346/08.03.2023 г. от контролен орган на ТП на НОИ Варна на "Б. К. 20-20" ЕООД да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за В. Б. Л. за периода 15.09.2021 до 31.01.2023 г., вид осигурен 01, декларация образец 1. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Варна е отхвърлена жалба вх. 2153-03-179#7/21.04.2023 г. от "Б. К. 20-20" ЕООД, срещу Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени към Констативен протокол КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. от контролен орган на ТП на НОИ Варна. По делото са разпитани двама свидетели. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни се отнасят до лице със сключен валиден трудов договор. Първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на ТП на НОИ - Варна е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 117, ал. 3 от КСО. Изложени са мотиви, че при постановяване му не са допуснати съществени процесуални нарушения, но същото е постановено в нарушение на материалния закон. Според първата инстанция административният орган незаконосъобразно се е позовал на недействителност на сключения между дружеството жалбоподател и осигуреното лице трудов договор по собствени констатации въз основа на възникнали съмнения. Съдът не приема, че на базата на събраните доказателства в административното и съдебното производство има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но също така посочва, че не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол за действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт. Предвид изрично предвидения ред с чл. 74, ал. 2 КТ за обявяване недействителността на трудов договор, компетентни за това са гражданските съдилища, съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ, поради което съдът не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. Според съда наличието на трудов договор, длъжностна характеристика, уведомлението му за сключването по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП и болнични листи, установяващи временна нетрудоспособност е следвало да бъдат зачетени в административното производство. При породили се съмнения в действителността на трудовото правоотношение е било необходимо административният орган да инициира производство чл. 74, ал. 3 КТ и едва след приключването му и в зависимост от резултатите от него да пристъпи към издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. Според първостепенния съд от административния орган ответник в първоинстанционното производство не са представени и посочени доказателства за започнало и приключило съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 КТ. В първоинстанционното решение е обективиран извод, че при липсата на акт на компетентния съд, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват незаконосъобразно издадени и като ги е потвърдил ответникът е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на възприетото от Административен съд - Варна, в задължителните предписания и в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Варна не е налице позоваване на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало и съществувало осигурително правоотношение между "Б. К. 20-20" ЕООД и В. Б. Л. и последната не е имала качеството осигурено лице към настъпване на осигурения социален риск. Административният орган не е поставил под съмнение валидността на сключения трудов договор и наличието на трудово правоотношение, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 КТ. В оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна (страница 9, абзац първи) е посочено изрично, че целта на проверката е да се установи обстоятелството дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали лицето има качеството на осигурено лице към настъпване на осигурителния риск, а не действителността или недействителността на трудовия договор. В решението също така е посочено по отношение на твърденията на дружеството жалбоподател за липса на компетентност на контролните органи на НОИ да се произнасят по съществуването на трудово правоотношение, че никъде в констативните протоколи не се твърди несъществуване на трудово правоотношение, нито има произнасяне на контролните органи по неговата валидност, като предмет на проверките е въпросът дали реално дружеството е извършвало дейност, респ. дали лицето реално е извършвало трудова дейност при осигурителя, а не налице ли е или не действително трудово правоотношение. На основание чл. 4, ал. 1 КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която в относимата редакция на разпоредбата "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Липсва идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Лицето следва и действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение. Неправилно съдът е приел, че с оглед предвидения в чл. 74, ал. 2 КТ ред за обявяване недействителността на трудов договор съдът не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване на реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил наличните по делото писмени доказателства и събраните в съдебното производство гласни доказателства. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, след като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. 1- во, предл. 2-ро АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,