Решение № 8612 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2022 г.

Решение № 8612 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2022 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодоров, против Решение № 31/05.01.2022 г., постановено по адм. дело № 7240/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е изменена по жалба на "Диагностично-консултативен център XIII – София" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 20, представлявано от управителя д-р Р. Божкова, Заповед за налагане на санкции № РД-253С-205/30.06.2021 г. на управителя на НЗОК, общо в размер на 4500 лева, като е намален размерът на всяка една от наложените в т. 1 до т. 30 от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 50. 00 лв. (или общо до 1500 лева), а жалбата в останалата част е отхвърлена. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" следва да бъде намален до установения минимум, предвид липсата на изложени в акта съображения относно определянето размера на санкцията. Наведени са доводи за липса на законоустановено задължение за органа да обсъжда в издадения акт определения размер на санкцията. Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна процесната заповед. Ответникът - "Диагностично-консултативен център XIII – София" ЕООД, представлявано от управителя д-р Р. Божкова, чрез адв. Л. Илиева – Тулилова, моли жалбата на управителя на НЗОК да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на АССГ като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд София-град, по жалба на "Диагностично – консултативен център XIII - София" ЕООД, е изменил Заповед за налагане на санкции № РД-253С-205/30.06.2021 г. на управителя на НЗОК, намалявайки размера на наложените, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022), на лечебното заведение тридесет санкции "финансова неустойка" в размер на 150. 00 лв. всяка, като е определил същите в размер на 50 лева за всяка. Част от санкциите са наложени за нарушения по чл. 217, 218, ал. 2 от НРД за МД 2020 – 2022 г. и Приложение № 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗЗО, други – на чл. 218Б, т. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Другата група санкции са наложени за нарушение на изискванията на чл. 160, ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г. и Приложение № 14 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Административният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Възражението на касатора относно изводите на съда, че управителят на НЗОК не е изложил съображения относно размера на наложените санкции, е неоснователно. Установената липса на мотиви действително не оказва влияние върху безспорно установеното наличие на извършени нарушения на НРД за МД 2020 - 2022 г. и ЗЗО, но касае определения размер на санкцията, тъй като той не е в предвидения минимален размер. По делото от фактическа страна е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД 2020 – 2022 г., между Националната здравноосигурителна каса от една страна и "Диагностично-консултативен център XIII – София" ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя д-р Р. Божкова, е сключен Договор № 222261/18.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ по клинични пътеки. На основание Заповед № РД-25-3-5/14.05.2021 г. е извършена пълна проверка за контрол по изпълнение на Договор № 222261/18.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от длъжностни лица – служители в НЗОК към дирекция КАПДЗОО. В рамките на проверката е съставен Протокол № РД-25-305-1/21.05.2021 г., връчен на същата дата на управителя на лечебното заведение. При проверката е съставен и Протокол № РД-25-305-2/21.05.2021 г. за неоснователно получени суми. Срещу протокола не е подадено възражение, в резултат на което преписката не е разглеждана от Арбитражна комисия по медицински дейности. Управителят на НЗОК е издал процесната заповед и е наложил санкцията, предвидена в чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г., в диапазон от 50 до 150 лева, като в процесния случай за всяко нарушение я е определил в размер на 150. 00 лева. Поради липсата на изложени мотиви досежно размера на санкцията, съдът е намалил санкцията до предвидения в закона минимум. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в размер над минималния, а за някои от тях даже в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРДМД 2020–2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Не е коментирано и обстоятелството дали от цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае за единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" по т. 1 до т. 30 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не съставлява мотивиране на заповедта за налагане на 30 броя санкции над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРДМД 2020–2022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Не са основателни и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба, първоинстанционният административен съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции са завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния предвиден в нормата размер. В решението на Административен съд София-град не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК.