Решение № 6484 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2016 г.

Решение № 6484 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район против решение № 529/18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 430/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮЦР-20/26.04.2016 г., с която по протест на прокурор от ОП-П., е прогласена нищожността на акт за узаконяване № 10/21.12.2013 г. на гл. архитект на община П. за стореж: "Масивна двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ II-9, местн. "Кулински ливади", земл. на с. И., община П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването на заповедта като недопустимо, евентуално неоснователно. О. И. Р. И. оспорва жалбата. Счита производството по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, в което е издадена оспорената заповед, за недопустимо. Ответникът гл. архитект на община П. оспорва жалбата. Обосновава правен интерес за съдебното оспорване на заповедта. Възразява срещу допустимостта на производството и срещу законосъобразността на оспорената заповед. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването на гл. архитект на община П. за допустимо, а заповедта за незаконосъобразна при липсата на основания за обявяване нищожността на акта за узаконяване на строеж. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдебното оспорване от главен архитект на община на заповед на началник на РДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, е допустимо и правото за това е прогласено в чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Правният интерес за оспорването не отпада поради отмяната по реда на чл. 91, ал. 1 АПК на акта за узаконяване, направена преди издаване на заповедта. Главният архитект няма правомощие сам да оттегли (отмени) издаден акт за узаконяване, който изцяло и с обратна сила замества разрешението за строеж ( нормата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ е специална спрямо общите правила на АПК). Началникът на РДНСК може без ограничение във времето по жалба на заинтересувано лице или по протест (не и при служебна проверка) да обяви нищожността на акт за узаконяване независимо, че това не е изрично разписано в чл. 216, ал. 6 ЗУТ-арг. § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ вр. чл. 216 ЗУТ. Оспорването на акта пред специализирания законоустановен юрисдикционен орган (който не е по-горестоящ орган по смисъла на чл. 93, ал. 1 АПК) е процесуална предпоставка за съдебното производство. Нищожният административен акт не влиза в сила и не поражда правни последици. Като се е произнесъл по допустимата жалба на гл. архитект срещу валидната заповед на началника на РДНСК обявяваща нищожността на акт за узаконяване, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение. По делото е установено, че актът за узаконяване на строежа е издаден след влизане в сила, след съдебно потвърждаване, на заповед за премахване на същия строеж като незаконен. Законосъобразността на тази заповед е установена със сила на пресъдено нещо. Въпросите за незаконността на строежа, неговата недопустимост и нетърпимост, както и че подлежи на премахване, са окончателно разрешени. Пререшаването им, каквото представлява издаването на акт за узаконяване на същия строеж, е недопустимо. Влезлият в сила стабилен административен акт за премахване на строежа като незаконен се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на акт за узаконяването му- арг. чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. В случая актът за узаконяване се явява издаден и в противоречие с влязлото в сила съдебно решение за потвърждаване на заповедта за премахването му и поради това е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на оспорването на валидната и законосъобразна заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,