Решение № 353 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2022 г.

Решение № 353 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. В., подадено чрез процесуалния му представител, за отмяна на влязло в сила решение № 5844/15.06.2022 г. по адм. дело № 2432/2022 г. по описа на на Върховния административен съд, Шесто отделение. С постановеното от ВАС решение е отменено решение № 278 от 22.12.2021 г. на Административен съд Перник по адм. дело № 481/2021 г. и е отхвърлена жалбата на А. В. срещу решение № [номер 29.09.2021 г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Перник. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането са приложени писмени доказателства: постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Перник от 26.05.2022 г. по прокурорска преписка № 593/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник. Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Перник, чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2 АПК тримесечен преклузивен срок, подадено е от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания - чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай не се сочат нито нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Към искането за отмяна е приложено постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Перник от 26.05.2022 г. по прок. преписка № 593/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник. С цитираното прокурорско постановление е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 16/2022 г. по описа на 1РУ ОД МВР Перник, пр. пр. № 593/2020 г. по описа на РП Перник, водено за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК. За да постанови този резултат РП-Перник е приела, че съществува много висока степен на вероятност А. В. да е извършил вмененото му престъпление, но тази степен на вероятност не би могла да се окачестви като пълна, абсолютна и несъмнена, каквото е процесуалното изискване за внасяне на обвинение в съд. Макар и малко наличното съмнение във виновността на В. не би могло да бъде изключено по категоричен начин. На осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност на обвинението, е прекратено производството по делото. В решение [номер 29.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Перник като мотиви за отхвърляне на жалбата срещу разпореждане [номер 13.04.2021 г. се сочи наличието на нови факти, свързани с установен осигурителен стаж при условията на пълно работно време на В. в БКС-Брезник през определени периоди от време през 1982, 1983 г. -1988 г., 1988-1989 г., от 1989-1990 г. и от 1990-1995 г., при прекратения осигурителя "Алуминиева дограма" АД – гр. Брезник за периода 1980-1982 г., както и при "Агроземсервиз" ЕООД- Перник за периода1981-1989 г. с прекъсване. Осигурителите са издали на лицето удостоверения УПИ-3 и УПИ-13. В случая намаляването на размера на пенсията е с оглед констатираните нови обстоятелства, установяващи положен осигурителен стаж от лицето при друг осигурител, като част от установения стаж съвпада с осигурителния стаж, установен от съда при друг осигурител. При тези данни административният орган е зачел установения от съда стаж, само по отношение на онези периоди, за които няма дублиране при друг осигурител. В случая административният орган, не се е позовал на използването на неистински документи от страна на В., за да промени размера на пенсията му. Фактите, послужили като основание за издаване на административния акт, са всъщност установените нови обстоятелства, доказващи реално положен осигурителен стаж на В. при други осигурители за периоди, съвпадащи и дублиращи се с установения от съда осигурителен стаж. От изложеното следва, че представеното писмено доказателство - постановление за прекратяване на досъдебно производство, е ирелевантно за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Следователно същото няма характер на ново обстоятелство или на ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед изложените по – горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия,