Решение № 16180 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2018 г.

Решение № 16180 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник група "Охранителна полиция" в РУ Албена срещу решение № 513 от 20.12.2017 г. по адм. д. № 624/2017 г. на Административен съд Добрич, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-3394-000149 от 14.10.2017 г. на началник група към ОДМВР – Добрич, РУ Албена, оправомощен със заповед № 357 з-815/19.04.2017 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н. И. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 350 дни чрез отнемане на свидетелството за управление на МПС №[номер] и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Сочи касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че на водачът на МПС не е следвало да се налага принудителната административна мярка, след като е доказано, че е извършил нарушение. Излага доводи, че не е нужно административният орган да се аргументира защо е определил толкова дълъг срок за принудителната административна мярка, тъй като ЗДвП определя минималния и максималния срок. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административният орган не е длъжен да мотивира определянето на максималния срок за който е наложена принудителната административна мярка от 350 дни. В условията на оперативна самостоятелност органът следва да изложи мотиви за продължителността на срока за който е наложена принудителната административна мярка. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 04.01.2018 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 21.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че в мотивите към заповедта е посочено, че срещу лицето има съставен акт за установяване на административно нарушение № Г421109/14.10.2017 г. за това, че на 14.10.2017 г. около 23, 54 часа в с. Кранево, по ул. "България" /Гл. път 1-9/, в близост до МХС "Магда", в посока КК Албена, управлява собствения си лек автомобил марка БМВ с рег. [рег. номер на МПС], като не притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, като валидността на притежаваното свидетелство за управление на МПС №[номер] е изтекла на 21.08.2017 г, което съставлява нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл. 2, ал. 1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.. Решението се явява правилно като краен резултат. Неправилно е прието, че административният орган не е следвало да приравнява управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т. е. без правоспособност. Свидетелството за управление на МПС с изтекъл срок на валидност не представлява документ, удостоверяващ правоспособност. Правата на водача не се подновяват автоматично, тъй като следва да докаже, че покрива минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, за да му бъде подменено свидетелството за управление на МПС. Независимо от това, в заповедта не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от 350 дни, считано от 14.10.2017 г. В заповедта за прилагане на мярката липсват мотиви защо е наложена в предвидения в закона максимален срок от една година. Когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока, след като е предвиден в закона максимум. В конкретния случай, срокът е в определените в закона граници, но е необходимо да се изложат конкретни съображения мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение за налагане на мярката, в което също липсват мотиви за срока, за който е наложена мярката. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила даващо основание за отмяна на акта. Ако беше изложил мотиви относно срока за който се налага принудителната административна мярка, административният орган би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали определения срок, в рамките на предвидения от закона срок, отговаря на принципа на пропорционалност. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 500 адвокатско възнаграждение, изплатено по представения договор за защита и съдействие. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение