Решение № 14705 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2019 г.

Решение № 14705 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МССпорт 2017" ЕООД, подадена чрез адв. И. Шопова, със съд. адрес гр. София, район "Средец", бул. "Васил Левски", № 93, вх. Б, ет. 1, против Решение № 186 от 8.01.2019 г., постановено по адм. дело № 11469/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 0400653/17.10.2018 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – София към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и е осъдено дружеството да заплати разноски в полза на ТД на НАП - София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, с аргумента че при проверката не е присъствал представляващото търговеца лице, както и че в акта липсват мотиви относно продължителността на мярката в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съображенията за неправилно приложение на материалния закон са свързани с липсата на материално правните предпоставки на правната норма, като неправилен бил изводът на съда за противното – не било отчетено, че липсата на съставено НП, че неясен бил мотивът на органа по приходите, че "целта на търговеца е била именно отклонение от данъчно облагане", нарушени са чл. 4, ал. 2 от АПК и чл. 6, ал. 2 от АПК. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената Заповед. Ответникът по касационната жалба – Началник Отдел "Оперативни дейности" – София при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Гергов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 6.10.2018 г. при извършена проверка в търговски обект – фитнес център, находящ се в гр. София, ул. "Ради Радев" № 18, стопанисван от "МС Спорт 2017" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка от органите по приходите преди легитимация – на 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 2, 20 лева, платени в брой. Установена е отрицателна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази съгласно дневния финансов отчет в размер на 5, 50 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0400653/6.10.2018 г. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата против посочената ЗНПАМ № 0400653/17.10.2018 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – София към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – фитнес център, находящ се в гр. София, ул. "Ради Радев" № 18, стопанисван от "МССпорт 2017" ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 10 (четиринадесет) дни, с мотивите, че последната е издадена от компетентен орган, при наличието на материално правните предпоставки за това, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазена цел на закона и липсата на нарушение на принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Правилни и обосновани са мотивите на съда, че заповедта е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон. Несъстоятелно се поддържа тезата, че при проверката не присъствал представляващия юридическото лице – от съдържанието на протокола за извършена проверка, обективиращ действията на органите по приходите от проверката на търговския обект от дата 6.10.2018 г., се установява че е осъществена вкл. и в присъствието на М. Стоилова, в качеството й на управител на дружеството, което лице вкл. е разписало протокола. Що се касае до обстоятелството, което е лицето приело плащането от името на търговеца, то правилно административният съд е посочил, че при създадената организация на работа в самия обект то е без значение за случая, дали част от вменените му задължения по трудов договор и длъжностна характеристика са и такива по работа с касовия апарат. Правилен е и изводът за съответствие на ЗНПАМ с материалния закон. В тази връзка именно от събраните по делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия. Без съществено значение за законосъобразността на издадения администативен акт се явява конкретния размер на неотчетените приходи, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е около минимума – определен е на 10 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение и това е напълно достатъчно. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който от друга страна е рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от десет дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разбира се принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, реализираните от дейността обороти, съдът правилно е преценил мярка като пропорционална. Без значение съгласно трайната съдебна практика е изходът от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна. При това положение на нещата настоящият касационен състав намира развитата от касатора теза е необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая. С оглед на гореизложеното оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в процеса разноски под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК /съобразно и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. / в размер на 100 лева. В случая не се касае до производство по реда на ДОПК и не намират приложение правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение